Малки общини край икономически центрове в Севера движат тренда за повече раждания

03.11.2023 15:50 Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Клъстери от населени места с по-висока раждаемост се оформят около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и край Пловдив

Проучване на Института за пазарна икономика по данни на НСИ показа, че 2022 година бележи най-значителното подобрение на женската плодовитост от края на социализма у нас, а за последните 10 г. няма област в страната, в която тя да не е нараснала. Ето по-подробен анализ на данните.

Очаквано повечето раждания са съсредоточени в големите градски общини – от общо 56,6 хил. деца, родени през 2022 г., 12,8 хил. са в София, други 3,3 хил. в Пловдив, 2,9 хил. – във Варна.

С над хиляда деца през годината са и Стара Загора, Сливен и Бургас, а с над 500 – други 11 общини, всички областни центрове.

От друга страна, общините с много малък брой родени през 2022 г. деца – под 50 – са цели 85.

През цялата 2022 г. според данните, публикувани от НСИ,
в Бойница е

родено едва едно дете, в Трекляно – 2, в Грамада – 4.
При относителната раждаемост, измерена през средния брой родени деца на 1000 души население, има значителни разлики между регионите. В горния край на класацията са относително малки общини – в Твърдица през 2022 г. се раждат 18,4 деца на 1000 души, в Ябланица – 17,9, в Николаево – 17,2. Толкова висока раждаемост обаче е относително рядка, като повечето общини в страната се разполагат в диапазона между 7 и 10 деца средно на 1000 души.

Сред големите градове в София има точно 10 деца на 1000 души,

в Пловдив са били 10,3, а във Варна – 9,2. Видими клъстери от общини с по-висока относителна раждаемост се оформят и около Велико Търново, Търговище, Пазарджик и малките общини край Пловдив.
    В сравнение с 2018 г.
    в 135 общини се наблюдава задържане или повишение на раждаемостта,

а в други 130 има спад, но спад от над 2 деца на хиляда души е отчетен едва в 18 общини. Очаквано в големите общини подобрението на показателя е по-бавно, като в Столичната община през 2022 г. има 0,2 деца повече на 1000 души в сравнение с 2018 г., в Пловдив – с 0,4, а Варна е сред общините без промяна.

Районите с най-сериозни подобрения са най-вече в икономически по-развитите части на Северна България, а на юг има видимо струпване на общини със спад на раждаемостта най-вече в Родопите.

Разбира се, тези видими подобрения на национално ниво и в немалка част от регионите по никакъв начин не означават, че проблемите с естествения прираст ще бъдат разрешени в близко бъдеще, а негативната демографски динамика ще се обърне. Демографските процеси – и особено естествените – променят интензивността и посоката си бавно, а на този етап е прекалено рано да твърдим, че наблюдаваните позитивни промени са трайни.

Други от Анализи

Заплахата Китай: "На карта е заложена сигурността на Европа"

Китай представлява заплаха за структурата на сигурността в Европа, а ние чак сега го осъзнаваме, казва Абигейл Васелие. Тя ръководи експертната група за китайската външна политика в института за

Поне 10 грижи и празници в календара на хората през декември. Политици, няма кой да ви гледа театъра!

Какво ни очаква в последния месец на годината Животът ни малко или много е подчинен на календара. Няма как да се ориентираме  във времевия отрязък освен чрез денонощията

Защо хиляди войници дезертират от руската армия?

Хиляди руски войници са дезертирали от началото на войната срещу Украйна. С това те излагат на риск не само собствения си живот, но и живота на близките си

И на 45 г. да сте, внуците ви викат “баба” и “дядо” - несправедливо, понякога обидно

В повечето чужди езици има различни думи за възрастните и прародителите, защо не и в българския Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г

Щедростта на политиците направи половината пенсионери еднакво бедни

Вноската догодина няма да се вдига, ръстът ще е по швейцарското правило Щедростта на политиците към пенсионерите стигна своя неизбежен край. Битката за любовта им доведе до това

>