Зам.-министър Стратев: 23 млн. ще бъдат изплатени на рибарите за 2022 г. и 2023 г.

02.11.2023 16:59 Деляна Къркеланова
Ивайло Симеонов - директор на дирекция Обща политика в областта на рибарството, Николай Георгиев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Стоян Котов - директор на дирекция морско дело и рибарство и зам.-министърът Деян Стратев (отляво на дясно). СНИМКА: Авторът

23 млн. лв. ще отидат към рибарите, като помощ, заради войната в Украйна, а обхватът на средствата е две години - за 2022 г. и  2023 г., каза зам.-министърът на земеделието Деян Стратев на брифинг пред журналисти в с. Старозагорски бани, където днес и утре се провежда финалната годишна среща на Националната рибарска мрежа (НРМ). 

На брифинга участие взеха Ивайло Симеонов - директор на дирекция Обща политика в областта на рибарството, Николай Георгиев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Стоян Котов - директор на дирекция морско дело и рибарство и зам.-министърът Деян Стратев.

"11 млн. лева изпащаме към сектора по подадени заявления за 2022 г. и още 12 млн. са предвидени за тази година", обясни как са разпределени средствата Стратев. 

Николай Георгиев - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури пък посочи, че за периода от началото на август до края на октомври са открити 250 нарушения и има издадени 248 наказателни постановления за нерегламентиран улов. 

"Иззели сме 292 уреда за риболов и добив на миди. За 70 дни извадихме 12 527 мрежи от водоеми, като върнахме  800 кг. жива риба. Тази, която не е била годна е дарена, а количествата са 225 кг.", обясни Георгиев.

Като краткосрочни цели от Агенцията той поясни, че са си поставили именно множество проверки на риболовни кораби, пристанища, лодкостоянки, проверки на търговската мрежа, проверки на заведения, където се предлагат морски продукти заедно с БАБХ и др. 

Като дългосрочни цели имало 3 проекти заложени в стария програмен период, които били успешно приключени. 

Първият е разширяването на центъра за наблюдение на риболовни кораби - във Варна и Бургас.

"Следим ги в реално време. Той електронно докладва данни за улов на калкан и други риби, които са под специално наблюдение. 4 часа преди да се прибере информира центъра и му се осъществява проверката", обясни още той. 

Вторият проект включвал лятна и зимна униформа  за работа в морска среда. Те вече били пристигнали, а обувките ще дойдат ноември.  

"Искахме да изработим марки, които се  поставят на рибарските уреди на лицата, които могат да извършват стопански риболов. Тази марка има номер, взема се от Агенцията и по нея се разбира дадените уреди на кой рибар са. Това също успяхме да го реализираме", обясни още той.

"Работим по промяна в Закона за рибарство и аквакултури, тъй като разпределянето квоти за улов на калкан и цаца се извършват след регламент на ЕК", обясни и Ивайло Симеонов - директор на дирекция Обща политика в областта на рибарството и посочи, че този регламент идвал в края на януари.

"Законодателството не позволява преди да влезе регламента изпълнителният директор на Агенцията да стартира процедурата. 

Той обясни, че промяната е наложителна, защото иначе рибарите губят около 2 месеца, докато получат разрешение за улов. С промяната в закона това ще се случва без регламента от ЕК, а след заседанието на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM), която заседава ноември.

От неговите думи стана ясно, че когато промените в закона минат през парламента на две четения, от 1 януари рибарите ни ще могат да излизат на улов за калкан, както е в Румъния. 

Друга предприета мярка е да се актуализира списъкът на морските храни, които се предлагат по търговските пазари. 

"Всеки продукт трябва да съдържа определен етикет и маркировка, а това означавало търговско обозначение на вида, както и научното му наименование на латински - това е задължително", обясни зам.-министърът. 

"Идеята е контролните органи, когато отидат на проверка да могат да разберат дали продуктите съвпадат с този списък,  който се опитваме да актуализираме", обясни още той.

Разказа и че от 100 взети проби 17% от тях се оказвали с друга идентификация. Често например сьомгата се предлагала като дъбова пъстърва. 

"Налагаме им финансови санкции, но за съжаление проверките не са чести, защото у нас няма обучени специалисти и лаборатории, където да ги изследваме.  30-40 евро струва такава проба в Италия", обясни Стратев и допълни, че до 15 ноември е удължен срокът, в който могат да се подават предложения за актуализация на списъка. 

Други от От страната и света

Инвестициите в китайския пазар изискват дългосрочна визия

"Инвестициите са насочени не само към настоящето, но и към бъдещето," споделя Брънди Ланг, президент на Dow Performance Materials and Coatings (Dow), в интервю по време на 7-ото издание на

Изследват произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика

Започва изследване на произхода на мрамора на скулптурите, открити в Хераклея Синтика. Професор Филип Мачев, който е специалист по изотопно датиране и геохимична характеристика

Две празнични елхи ще грейнат за Коледа в София

За първи път тази година София ще има две коледни дървета за предстоящите празници, съобщи пред БТА Яна Генова, заместник-кмет по култура, образование, спорт и младежки дейности

МВР прати на премиера доклада за скандала с пиесата на Бърнард Шоу, пак нарочи Васил Василев за виновник

МВР изпрати на премиера Димитър Главчев доклада за случилото се пред Народния театър на 7 ноември, когато пиесата "Оръжието и човекът" на Бърнард Шоу с режисьор Джон Малкович не се игра заради

"Райънеър" връща по 55 евро на десетки хиляди пътници, летели до Италия

Нискотарифният авиопревозвач "Райънеър" (Ryanair) връща допълнителната такса, която са били принудени да платят десетки хиляди пътници в Италия за чекиране на летището, предаде ДПА

>