Диагноза отвън: липса на кадри, на инвестиции и дигитализация в здравната система
Увеличете превенцията, профилактиката и достъпа до иновативни терапии, съветват посланиците на САЩ, Германия и Швейцария
България е изправена пред ниско ниво на здравни инвестиции, недостатъчно кадри в сектора на здравеопазването, слаба дигитализация и неустойчиво финансиране на здравното осигуряване. Тази диагноза на здравната система у нас постави Лука Чичов от Американската търговска камара на форума “За по-устойчива здравна система на България” в четвъртък.
Организатори на събитието бяха Американската, Германо-българската и Българо-швейцарската търговска камара. Гости бяха посланиците на САЩ Кенет Мертен, на Германия – Ирене Мария Планк, и на Швейцария Раймунд Фурер.
По данните, представени от Чичов:
- Българските пациенти често плащат почти половината от здравните услуги и това е най-високото ниво в ЕС.
- Средната продължителност на живота е 75 г. у нас при 81 г. в ЕС.
- Висока детска смъртност и високи разходи за здраве спрямо доходите на българите
От камарата призовават за повече инвестиции в здравеопазването, намаляване на процента на доплащането от страна на пациентите, създаване на
фонд, който да подпомага иновациите,
както и ясен план с целите и приоритетите на сектора до 2025 г.
“Ако искаме промяна в резултатите, трябва да променим системата”, заяви проф. Рифат Атун от Harvard School of Public Health. Цитирайки известния физик Алберт Айнщайн, проф. Атун посочи още, че “не можем да разрешим проблемите си със същото мислене, с което сме си създали”. Според професора от ключово значение за подобряването на здравеопазването е дигиталната му трансформация , университети и научноизследователски организации трябва да заработят заедно, като след това иновациите от труда им да бъдат приложени на практика в болниците.
“Има изключителни иновации, но понякога те оставят незабелязани, скрити”, допълни той и призова за по-бързото им внедряване. Професорът коментира и негативните тенденции в страната, като се позова на данни от Евростат, в които България е трета по смъртност от заболявания, които могат да бъдат лекувани, както и в челните позиции спрямо смъртността от болести, които могат да бъдат предотвратени.
“САЩ е стратегически партньор на България за създаването на ефективно здравеопазването”, посочи посланикът на САЩ у нас Кенет Мертен. Според него е “необходимо да гарантираме на хората достъп до висококачествено здравеопазване”. Допълни, че Държавният департамент е създал ново Бюро за здравна сигурност и дипломация. Това е знак, че тясното сътрудничество с нашите партньори и съюзници в здравната сфера е приоритет за САЩ. Включително и с България, за да ѝ помогнем да подобри политиката си в областта на здравеопазването.
Превенция, дигитализация и достъпност до здравни услуги са ключовите фактори в стремежа за по-устойчиво и ефективно образование, заяви и посланикът на Швейцария Раймунд Фурер. Той бе категоричен, че “превенцията е по-добра от лечението”, като обясни, че се застъпва за стратегията за по-здравословен начин на живот, тъй като това освен добра практика има и потенциала да намали разходите в здравната система. Допълни, че Швейцария се опитва да насърчава здравната култура особено при младите, а това е и правилният път за България.
Спрямо иновациите посланик Фурер смята, че “дигитализацията е навсякъде, затова трябва да се възползваме от нея”, като предизвикателството обаче е “намирането на правилния начин тя да бъде използвана, като същевременно се зачитат личните данни”. Посланикът представи и данни за страната си – Швейцария използва 15% от своя БВП за здравеопазване, което е увеличение с цели 5% за десетилетие.
За необходимостта от реформа във фармацевтичния сектор не само в България, но и в цяла Европа говори посланикът на Германия Ирене Мария Планк. Според нея европейското общество разбра колко е важен секторът по време на пандемията от COVID-19 и как трябва да разчита на вътрешно производство, вместо доставки от трети страни, като спомена за предложението на Белгия за важните лекарства.
То се състои в това ключови медикаменти и препарати да се произвеждат вътре в ЕС, “което ще намали зависимостта ни от големи производители извън Европа, например Индия и Китай”. Посланичката призова правителството ни да инвестира в такава насока, както и за въвеждането на повече технологии.
Според шефа на “Информационно обслужване” Ивайло Филипов в страната трябва да има ясна стратегия за дигитализацията в следващите 5 г. Той посочи, че към момента в Националната здравна система (НЗИС) фигурират
376 болници, 11,5 хил. лекари, 5884 зъболекари,
1033 лаборатории, както и 4148 аптеки, като остава само да се направи връзката със застрахователите, за да имат и те достъп до информацията. Филипов посочи, че системата ще претърпи подобрения, в това число промени и в специализираната система за проследяване на лекарства – СЕСПА, онкорегистър, както и раздели за превенция и профилактика.
Проф. Хинков: Поведението влияе 40% на демографските показатели
С думата фрагментация здравният министър проф. Христо Хинков описа състоянието на здравната система у нас. “Имаме фрагментация на всички нива - лечебен процес, изписването на лекарства”, коментира той по време на конференцията за по-устойчива здравна система у нас.
Според него именно заради тази фрагментация не може да видим колко сме напреднали в някои сфери на здравеопазването. Ще разберем, че никак не сме зле, заяви Хинков. Колкото и да подобряваме здравните системи, ако не започнем с промоцията на здраве, здравословен начин на живот, никога няма да постигнем тези резултати, които искаме, заяви министърът.
По думите му демографските показатели се влияят от около 10% от здравната система, 40% има значение личното поведение, 40% - икономическите фактори, още 10% околната среда и наследствеността.
“Много сме силни в говоренето, в революциите на маса, но загубваме тази енергия в приказки, а не в действия”, заяви председателят на здравната комисия в парламента проф. Костадин Ангелов. Не смятам, че имаме стабилна екосистема - най-вече е заради непрестанните промени и липсата на стабилност. Винаги говорим каква трябва да е системата, как ще я направим по-добра, но не виждам резултати. С много висока смъртност сме. Нещо не правим както трябва. Фокусът трябва да е този - да променим тези базисни резултати, обясни Ангелов.