Проф. Владимир Чуков: Войната в Израел е и сблъсък между иранските аятоласи и американските евангелисти за връщането на месията
Ако сложим от едната страна САЩ с тяхната мощ, а от другата държава като Иран, която е на 5 минути от създаването на ядрено оръжие, тогава вече по-добре можем да преценим докъде може да се стигне, казва арабистът
- Откъде да започнем, проф. Чуков, анализа на ситуацията, пред която се намираме днес, когато Израел очевидно е готов да продължи докрай операцията за пълното унищожаване на “Хамас” с всички условности на тази заявка, но това би довело до предпоставките за началото на сериозен конфликт в региона?
- Не само в региона, но и в света, бих казал. Това, което, за съжаление, виждаме в последните три седмици, е като огромно цунами. Видяхме кадрите от това, което терористите на "Хамас" направиха и то не може да бъде описано с думи, защото е ужасяващо. Обезпокоително е обаче това, което се случва. Израелците почват да губят надмощието в тази битка за общественото мнение. Те губят дори в Европа, да не говорим за света, и затова в момента се опитват да представят тяхната гледна точка. В Европа, както се вижда, има голяма разлика между това какво е мнението на правителството, и какво е на хората на улицата. При нас е малко по-различно, защото тук няма големи арабски общности, като във Великобритания, Германия, Италия, Австрия... Там има сблъсък между официалната позиция на правителството, което не желае да се ангажира с подобен тип проблеми, и общественото мнение, което се доминира от тези, които са придошли. Видях една карта за влиянието на палестинците и тяхната кауза, която доминира по света. Говоря за медиите и общественото мнение. На тази карта има две бели петна - Източна Европа и страните от Персийския залив.
- Какво е обяснението за това?
- От една страна, при нас няма големи арабски общности, няма бежанци. От друга страна, в Залива или в Саудитска Арабия няма как да доминира такава позиция. Защото “Хамас” са “Мюсюлмански братя”, а те са мразени в Саудитска Арабия, те са обявени за терористична организация там, в Египет, в Обединените арабски емирства... Ако сте чули изказването на представителката на ОАЕ срещу “Хамас” в ООН, то е просто унищожително. Да припомним, че през 2013 г. “Мюсюлмански братя” се опитаха да направят преврат в ОАЕ. Там трябва да се търсят интересни подробности, което ще ни насочи и към нашата съседка Турция. Президентът Ердоган изпрати към турския парламент въпроса за членството на Швеция в НАТО. Защо ли? Това се нарича политика, защото така той се опитва да демонстрира, че има баланс в турската външна политика. Но има парадокс. В действителност Турция е с “Хамас”, но ако не бяха събитията от 7 октомври в Израел, папката с шведското членство в НАТО щеше да е още в чекмеджето му.
- Да се върнем на събитията от 7 октомври и стореното от “Хамас”.
- Да, важно е да кажем това, което направиха тези откровени терористи. Първо, това не е само “Хамас”, има и други организации и “Хамас” не контролира изцяло ситуацията, в която са участвали общо четири палестински фронта. Имаше интервю с един от членовете на политбюро на “Хамас”, в което той казваше следното: “Когато влязохме вътре (в Израел - б.р.), се оказа, че зад нас има хора, които ние не познаваме”. Видяхме кадрите, десет човека с пет мотопеда първи влязоха и след тях нахлу тълпа.
- Просто дупката в стената е била пробита и всички са се юрнали...
- Да, след което се случи това, което видяхме. Но това са четири общо палестински фронта, сред които е “Народният фронт за освобождение на Палестина”, които ние в България чудесно познаваме, и “Народният фронт за освобождение на Палестина - Генерално командване” на Ахмед Джибрил. Нека припомня нещо. Когато “Хамас” тръгват на тази операция, те едва ли са си мислели, че ще прекъснат израелско-саудитския мирен процес или ще саботират Индийския коридор. Но сега вече се говори, че светът е на прага на състояние на несигурност, пред тотален хаос, целият свят се тресе, без да е ясно докъде ще стигне всичко.
Когато терористите са тръгнали, те са отишли с основна цел да отвлекат максимално много заложници, тъй като има много техни хора в израелски затвори. Без да предполагат какво може да се случи след това. А се оказа, че сякаш един дух беше освободен от бутилката.
- Съгласен съм, че тези, които атакуваха Израел на 7 октомври, едва ли са правели геостратегически анализи, стигайки до Индийския търговски коридор, наричан още коридорът “Байдън”, но би трябвало да сме абсолютно сигурни, че “Хамас” и другите организации, участващи в атаката, са си давали пълна и ясна сметка, че след техния пробив ще има ответен удар от Израел. И то жесток ответен удар, който ще причини на мирните жители на Газа това, което виждаме днес. Ако приемем, че в инструментариума на терористичните организации самоубийственият акт съществува на въоръжение, то тази операция е била планирана именно като такава. С този мащаб и очакван резултат, включително и обричането на милионите жители на Газа. Тоест един огромен самоубийствен акт.
- Когато подготвях своя докторат за ислямския фундаментализъм през 2005 г., там се базирах на социологически изследвания, направени в Израел. В тях се показваше една ужасяваща цифра. 34% от младежите на Газа мечтаеха да станат камикадзета. Представяте ли си? Една трета от тия млади хора мечтаеха да станат шахиди, тоест мъченици с всичките му дивиденти. Това обяснява защо са тръгнали на тази мисия.
Това е смесица от отчаяние, от желание да се пожертват за каузата, да извадят техните хора от затворите и освен това, за съжаление, невероятна омраза. Такава омраза аз никъде другаде не съм виждал. Да мразиш другия, и то по такъв начин, че би могъл да го удавиш в своята плюнка. Правил съм анализи в последната си книга защо е натрупана тази омраза.
- Да, тук можем да се върнем много назад във времето, събирайки примери за натрупаната омраза.
- Това е много дълбок, исторически и дори научен дебат. Тук се сещам и за нещо друго. Преди половин година написах една статия, тъй като следя случващото се в Саудитска Арабия. След 14 века за първи път саудитските власти позволиха за първи път на евреи да стъпят в Медина.
Тоест да се върнат в Медина. Ако вземем периода 622-632 г., когато пророкът Мохамед е в Ятриб, което става впоследствие Медина, там има много действия от негова страна, които после стават част от сунната. През VII век има конкуренция между араби езичници, които стават последователи на пророка Мохамед, и арабите евреи, които са елитът на този град, но са изгонени постепенно. Темата е много дълбока и чувствителна.
- Отваряме наистина много интересна тема за евреите като част от арабските и ислямските общества, където до 1948 г., тоест до създаването на държавата Израел, те живеят като че ли инкорпорирани в тъканта на държави като Ирак, Иран, Йемен, Либия и т.н. В много от тези страни те са център на търговския, на културния и обществения живот, а някъде са и част от елита. След появата на Израел, към тях се създава напрежение и отношение на нетърпимост, те са представяни като врагове и започва тяхното преследване и принуждаването им да напуснат своите родни страни, преселвайки се именно в новосъздадената държава. И така вече в по-ново време, много след събитията в Медина, за които споменавате, се завърта машината на омразата, която действа и до днес.
- Да, това е твърде дълга тема, но се сещам за един интересен детайл. На погребението на папа Йоан Павел II се срещнаха иранският президент Мохамед Хатами и израелският държавен глава Моше Кацав. Двамата си говориха на фарси, защото се оказа, че са били съученици. Това е само един малък пример. Ще дам и друг пример, който съм застъпил в последната си книга “Израел между евангелизма и джафаризма”. Има разлика в погледа на иранците, които се смятат за най-радикални, и Муамар Кадафи например, защото споменахме либийските евреи. Една израелка твърдеше, че бабата на Кадафи е нейна сестра, ако си спомняте. В същото време Кадафи ненавиждаше саудитската кралска фамилия. Защо?
- Той ги смяташе за евреи.
- Именно, защото майката на крал Абдул Азиз се казва Сара бин Ахмед ал Судейри. Щом е Сара, ясно е. И затова Кадафи твърдеше, че те са евреи. Мразеше ги, защото той самият имаше комплекс от еврейския си произход. Но да се върнем на Иран. Според иранската конституция върховният ръководител управлява от името на “Махди ал мунтазар”, тоест “Очаквания месия”. Когато месията се завърне, аятолахът му отстъпва властта. В конституцията им има конфесионални квоти. Квоти за евреи, за християни, зороастрийци... Те до много скоро казваха ние нямаме нищо против евреите, имаме против “ционисткото образувание”, тоест държавата Израел. Това си е чиста проба расизъм, защото според тях евреите не могат да имат елит. Във всеки последен петък от свещения месец Рамазан аятолахът произнася реч, в която казва: “Остават още 40 дена от съществуването на държавата Израел”. Това е част от джафаритската визия. Кога ще се върне Махди - месията? Той ще се върне, когато Израел бъде разрушен. Точно обратното на това, което пък вярват евангелистите в САЩ. Тези две общности са в тотална противоположност и сблъсък от есхатологична гледна точка.
Евангелистите казват: Ние трябва да защитаваме Израел! Защо? Защото, когато всички евреи станат християни, тогава Иисус ще се върне и ще настане Неговото царство - идеалната държава. Това е генетичната връзка. Иранците твърдят обратното - ще се случи, когато евреите бъдат изгонени! И сега, когато се поставя под въпрос съществуването на държавата Израел, месията е напът да се върне. Това е част от външнополитическата доктрина на Иран, вдъхновена от аятоласите. Докато те са на власт в Техеран, никога няма да спре тази война срещу Израел. Това е вечният конфликт, в чието дъно е Йерусалим - родината на религиите. Често пъти европейците не разбират това. Българите още по-малко. Религията дава политическа легитимност, дава власт! Доналд Тръмп търсеше своята легитимност и я намери при тези 25% избиратели евангелисти. Същото важи и за аятоласите. Колкото повече са против държавата Израел, толкова са по-легитимни и повече поддръжници печелят. Ние сме секуларна страна и секуларен континент, на нас това няма как да ни влияе. Но ако сложим от едната страна силните САЩ и от другата - държава, която е на 5 минути от създаването на ядрено оръжие, тогава вече по-добре можем да преценим докъде могат да стигнат нещата.
- Могат да стигнат наистина до “Връщането на месията”, което пък според нашите, православни вярвания, означава момента на Второто пришествие или по-просто казано - краят на този свят. Доколко в контекста на месианството обаче Иран е готов да води война с Америка?
- Ще отговоря по следния начин. Преди години имаше един млад иракски шиитски духовник, който обяви: Аз се продавам. Купувайте ме, аз се продавам, защото искам да ускоря завръщането на месията. Той обяви, че с парите ще купи сателитен канал, по който ще проповядва и така ще подпомогне завръщането на месията. Бога ми, бях шокиран, докато го гледах, защото хиляди млади иракчани буквално се присъединиха към каузата му и започнаха да събират пари. Казаха: Ние ще работим, ще станем негови роби в името на това, което той проповядва. И това бяха млади хора, включително и такива, които имаха семейства, бащи на деца, не просто някакви авантюристи. Това идва да подскаже за какъв фанатизъм става дума. В Европа няма такива хора, да не говорим за България. Иран има огромен религиозен заряд и това е машина, която трудно можеш да пребориш. Това са несъизмерими светове. А през последните години Иран оплете добре своята кошница в региона. Да си припомним как “Хамас” попадна в тази кошница.
- Да, нека да припомним, още повече че “Хамас” не са шиити.
- Те са палестинските “Мюсюлмански братя”. И това бе отбелязано в логото на организацията. Но това лого вече го няма. Защото те смениха позицията си. Повратният момент беше Сирия. В началото “Хамас” бяха против Башар Асад. Те бяха съидейници с организацията “Джама ал исламия”, но иранците ги натиснаха.
- На колко крачки сме от включването на Иран във войната? И хипотетично кои са тези крачки? Може би знакът за началото на това би бил пълномащабното включване на “Хизбула” във войната, защото тези спорадични удари по границата, които досега наблюдаваме, не могат да се нарекат включване. Това е организация, която има значително по-голям арсенал и военен опит от “Хамас”, ако въобще трябва да ги сравняваме.
- Съотношението е едно към десет. Това, което наблюдаваме по границата в момента, са така да се каже протоколни размени на удари. Но е голямо надлъгване. Кой ще започне пръв. Знаете колко близо е самолетоносачът “Джералд Форд”. Според информациите военният министър Галант е предложил на правителството превантивен удар, но Нетаняху не се е съгласил. Това би означавало вече война с Иран. Защото “Хизбула” е Иран. Ако влезеш в кабинета на лидера шейх Хасан Насрала, от стената те гледат два портрета - на аятоласите Хомейни и Хаменей. Според правилника на “Хизбула”, ако има някакви вътрешни противоречия, крайният съдник е духовният лидер на Иран. Ясна е тази връзка. Но трябва да е ясно и друго. Държавата Израел няма как да бъде заличена, както им се иска на иранците. Това САЩ няма да го допуснат. И то е не толкова заради евреите в Щатите, колкото заради евангелистите.
В момента САЩ не са просто големият брат на Израел, те са бащата всъщност. Ако започне операция в Газа, а тя ще започне, ще бъде командвана от Тампа, Флорида. Израелците ще бъдат само изпълнители на терен.