Емил Стойчев: Защо в телевизиите не канят художници, архитекти и композитори - те са истинските автори

26.10.2023 18:52 Калина Костова
ЕМИЛ СТОЙЧЕВ СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
“Молитва за дъжд”, Емил Стойчев СНИМКА: ГАЛЕРИЯ “КАВАЛЕТ”
"Автопортрет", Емил Стойчев СНИМКА: ГАЛЕРИЯ “КАВАЛЕТ”

Първата му изложба е свалена, въпреки че изкуството му е сравнявано с това на Пикасо

- Г-н Стойчев, подготвяте ли ваша изложба в България?

- Не, няма да се появявам тук. Преди 4 г. трябваше да направя изложба в Националната галерия. Директорката Ярослава Бубнова ми забрани. И това бе един скандал. Защото бях поканил много хора от България, както и такива, които живеят в чужбина. Тогава се зарекох, докато тя е там, аз да не се появявам публично в България. Тя свали и моя картина от експозицията, без да има това право.

- Вие сте творили преди демокрацията и по време на демокрацията. Как тя повлия на изкуството?

- Артистът има една физиономия и въпреки политическата конюнктура, която винаги се сменя съобразно разни политически и икономически интереси, той следва своя път. Аз фактически не съм се променял, защото не смятам за необходимо.

- Иван Яхнаджиев беше споменал, че преди 1989-а на художниците им е било забранено да рисуват с бои, които не идват от Съветския съюз. Какви други забрани е имало тогава?

- Няма да коментирам моите колеги. Това, което беше нужно - аз го направих. Имам един голям цикъл “Фрагменти от тоталитарната система”, но не визирам старата система. А художникът се занимава с послания, той не е човекът, който следи всекидневните актуалности. Винаги съм бил свободен. Естествено, че съм си плащал за тая работа, защото свободата е преди всичко дълг и трябва да бъде извоювана.

- Вашата първа изложба е свалена. Защо?

- Това са лични работи, лична неприязън. Не бих могъл да обвинявам никого, защото баща ми и майка ми ме научиха на нещо много важно - на почтеност с главна буква.

- Колко картини щяха да бъдат изложени на експозицията ви тогава?

- Това беше една неголяма галерия, може би бяха около 20-25 картини. Беше първата ми изложба и не очаквах никакви комплименти.

- В семейството ви има ли други творци?

- Моите прадеди са били зографи. Баща ми е роден в гр. Кукуш, сега това е в Гърция. Аз усещам нещо от тях. Тази голяма традиция, която някак си витае в моето въображение.

- Казвате, че винаги сте искали да рисувате. А имали ли сте други мечти освен тази?

- Никога. Винаги съм искал да бъда това, което съм, и никога не съм искал да бъда това, което не съм.

- Как се озовахте в Париж?

- Това вече стана банално. Хората знаят. Аз не съм момче на 20 г. да почна да се хваля. 

- Вашето изкуство е сравнявано с това на Пикасо и Гоя.

- Имаше нещо такова, но какво от това? Всеки е свободен да употреби своята свобода, както намери за добре. Аз съм човек с изграден характер и комплиментите никога не ми влияят.

- Изкуството извън България приема ли се по по-различен начин? По-лесно ли е да бъдеш художник, изобщо артист, извън границите на страната ни?

- Учудвам се, че в тази малка страна има над 50 партии. Очевидно е, че при наличието на толкова много формации ние трябва да цъфтим. Задавам си въпроса защо линеем? Изкуството, и в частност това, което аз правя, не се влияят от тези неща. Струва ми се обаче, че ние всеки ден губим по нещо от жалкия си авторитет. Но не ние, а те.

- Колко време най-дълго сте прекарвали в рисуване и в ателието?

- Понякога стоя там по 10-12 часа с малка почивка. Обичам да бъда в компанията на моя сюжет. Моята работа е като моята сянка - следва ме навсякъде. Дори нощно време се будя понякога и виждам, че картината не става. Събуждам се изпотен и притеснен. Този занаят не може да бъде описан със словото. То не е адекватно за тази задача.

- Били ли сте разочарован от завършека на ваша картина?

- Всеки ден.

- А има ли такава, която ви е най на сърце?

- Не. Харесвам всичките. Влагам всичко, на което съм способен, в една картина. Защото това не е просто картина, а послание. Такива са и моите картини - послания с различни теми.

- Кой е почеркът на Емил Стойчев?

- “Стойчев се познава от километър”. Стара фраза, използвал съм я, но пак ще я кажа. Това е факт. Има и други хора, които уважавам, и с които вършим една и съща работа - това сме аз и всички мои колеги. Опитваме се чрез изкуството да кажем, че в една държава освен кафета и ресторанти, които ги има навсякъде, най-важното нещо е културата. Тя е онова послание, което ни прави равни с всички останали цивилизации.

- Все ми се струва, че у нас културата не се оценява достатъчно.

- Така е. Прави ми силно впечатление, че три от най-важните предавания на телевизията - “Панорама”, “Извън играта” и “Денят започва с Георги Любенов”, не канят архитекти, художници и композитори. А това са хората, които се наричат автори. Канят изпълнителите. Нямам нищо против, но се чудя защо телевизията има такова негативно отношение.

- Освен ателието имате ли друго любимо място, където рисувате?

- Аз не ползвам пленера. (В изобразителното изкуство означава рисуване под открито небе, сред природата или в града - б.а). Някои хора рисуват навън, но аз предпочитам да бъда тук. Моето ателие - това е моето място, моите фобии и идеи. Всичко, което си помислите.

- Какво е необходимо, за да е един художник наистина добър в работата си?

- Преди всичко да бъде верен на себе си. Да не се изкушава от материалния и моралния успех. Да обича своите колеги и всъщност да бъде един стожер. 

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в края на 50-те години. През 1991 г. заминава за Париж, където живее и работи. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща “Друо”. През 90-те години Жак Ширак, кмет на Париж по това време, го кани да направи изложба в двореца “Багател”. От април 2010 г. е почетен доктор на Националната художествена академия (НХА), макар да не я е завършил.

Други от Интервюта

Проф. Александрина Воденичарова: Медицинската сестра вече има възможности за академично развитие, но за да я задържим, са нужни добри заплати и престиж на професията

Новото поколение мениджъри ще променя системата в посока здравните грижи да са навременни, адекватни и с добро качество, казва деканът на Факултета по обществено здраве "Проф

Проф. Емил Паскалев: Хора с трансплантиран бъбрек у нас живеят и над 80 г.

Успех е и това, че жени с донорски орган стават майки. В нашата клиника наблюдаваме над 750 души, получили орган от донор. В чисто медицински план българските нефролози се равняват по добрия опит в

Адв. Надежда Ковачева: Експертите автоинженери са под 20, а имат поставени задачи по дела за катастрофи от 2018 г.

По време на разпита пред съда вещите лица се съвещават за постигане на единен извод по поставената задача. При видеоконферентна връзка как ще се случи това

Пламен Карталов: Даниел Орен ще дирижира в България на открито Деветата симфония на Бетховен

Не може да карам публиката да купува билети при прогнозен бюджет, казва директорът на Софийската опера и балет - Господин Карталов, защо оставихте най-изпълняваната опера на Вагнер - “Танхойзер”

Трима достойни българи: Шофьори, по-важно е да стигнете не бързо, а живи!

Красимир Тодоров, учител, Виктор Георгиев, IT специалист, Димитър Бакалов, лекар -трима, които не се познаваха преди “Достойните българи”, за каузата си - да помагат безкористно по важните

>