Пано на 12-годишния Никола полита в Космоса, а сестра му Марина печели фотоконкурси
Близнаците от Плевен са в топ 10 на даровитите деца на света
България отново ще изпрати част от себе си в Космоса - паното на 12-годишния Никола Кацарски от Плевен, спечелил Международния конкурс на Европейската космическа асоциация “Моето любимо място на планетата Земя”.
Първата си награда Никола печели на седем години от Международния конкурс “Кометите”, организиран в Париж от ЕКА. От хиляди участници от цял свят тогава избират един победител, а именно Никола с неговата рисунка на комета.
“Имам спечелени още няколко конкурса на Европейската космическа асоциация, но този, от който бях най-впечатлен от наградата, е тазгодишният. Копие на моя творба ще лети в Космоса. Тя ще бъде изпратена на Международната космическа станция, където датският астронавт Андреас Моргенсън лично ще я подпише и ще ѝ направи фотосесия как лети в Космоса”, хвали се Никола пред “24 часа”. Творбата му представлява пано, на което изобразява овце, къщички в далечината, залез и слънчогледи. Изработено е от вълна с много пластене. “Силно се надявах да спечеля и
датският астронавт да ми изпрати хубава фотосесия как моето пано лети в Космоса
Не очаквах особено победата, но много се надявах”, споделя той.
Никола има и сестра близначка - Марина.
Тримата с майка им Анелия често пътуват до София за награждавания. На 1 ноември Никола ще бъде награден от първия български космонавт Георги Иванов за конкурса на ЕКА. Миналата година отново печели награда оттам и тогава се запознава с Иванов. “Тогава научих за доц. Таня Иванова, която е създател на първата космическа оранжерия в света. Малко хора знаят, че първата оранжерия е българско дело, но се надявам това да се промени”, казва Никола. Заради вдъхновението си от нея решава да я нарисува за друг конкурс.
Двамата с Марина често участват в конкурси рамо до рамо, но винаги се подкрепят. Все пак има моменти на конкуренция, понякога дори спорят кой е по-добър в рисуването, признават двамата.
Освен че рисува, сестра му Марина се занимава и с фотография. Прави го с телефон и вече има много награди, сред които голямата награда “Откритие на конкурса” в раздел фотография от Международния конкурс на изкуствата Talents of tomorrow през 2022 г. в Шумен, лауреат е в първия международен конкурс “Приказка за София” през 2023 г. и първа награда в раздел фотография във възрастова група 10-12 г. от VII международен онлайн фестивал “Българската душа на Святата земя” през 2022 г. в Израел.
“Преди две години започнах да снимам различни животни и пейзажи и много ми хареса”, спомня си тя.
Най-много Марина обича да рисува пейзажи и традиционни български обичаи - лазаруване, коледуване и нестинарство, а Никола - пейзажи, фигурални композиции и Космос. За българските обичаи момичето разказва, че ги е научила майка им, а любимият им празник е Коледа. Основно рисуват за конкурси, тъй като рядко им остава свободно време.
И двамата обичат да залагат на ярки и топли цветове. “Да е цветно”, пояснява Марина. Както на всеки творец, и на тях им се случва да изпадат в творчески дупки, но признават, че бързо излизат от тях.
“Гордеем се, че сме в топ 10 на даровитите деца на света. Това е престижна международна годишна класация за деца художници, организирана от училище по изкуствата в Бангладеш. Там участваха над 10 000 деца от цял свят”, разказа Марина за най-голямата си гордост. За да се попадне в тази класация, децата са се доказали на множество предишни конкурси, а наградата е за общи постижения. Двамата са част и от фондация “Димитър Бербатов”, като през 2020 г. Марина е стипендиант в категория “Изкуство”.
Освен рисуването Марина обича и спорта. Наскоро се е записала в клуб по триатлон. От трите дисциплини любимо ѝ е плуването, на което се е научила преди години, а има опит и в тичането на маратони. Тя самата е спортна натура, казва за нея майка ѝ, затова и се е записала на триатлон, а и за да не прекарва целите си дни в учене, затворена между четири стени.
Никола и майка му Анелия все още търсят спорт, подходящ за него. И за момента е изцяло отдаден на изкуството. Въпреки че е едва на 12 г., вече може да тъче, сухо пластене, а от пети клас пише стихове, приказки и разкази. Споделя и някои от заглавията си - “Старият орех” и “Какво е мечтата”. Обича и да чете, като любими са му разказите на Йордан Йовков.
“Сам се научих да тъка. Гледах клипове в интернет, мама ми купи прежда, направих си стан с малко помощ”, скромно споделя Никола. И разказва как е направил стана си: “Взимам една рамка. Отгоре и отдолу забивам пирони. От единия пирон до другия пускам конец и после тъка”.
Двамата признават, че не им остава много време за почивка и игра с приятели. Тази учебна година за тях ще е още по-натоварена, тъй като са в седми клас в Националното училище по изкуства “Панайот Пипков” и им предстоят матури, за които вече се готвят. Искат да продължат да учат в училището по изкуствата с профил “Изящни изкуства”. Там се влиза след полагане на два изпита - по живопис и рисуване. Искат обаче да се подсигурят, затова се готвят и за матурите.
Никола и Марина обаче правят изключение от клишето за хора на изкуството, тъй като
един от любимите им предмети в училище е
математиката Марина обича и живопис, рисуване, музика, български език и литература и физическо, а Никола - рисуване, живопис, компютърно моделиране и физическо, както и “отчасти” математика и физика. Признават, че и добрите им учители в училище помагат за интереса им.
В свободното си време децата обичат да ходят на разходки сред природата с майка си. Най-любима им е Стара планина.
И двамата мечтаят в бъдеще да се занимават с рисуване. Марина вече мисли да започне да продава по-сериозно картините си. Имат и скромен опит - продали са 2-3 свои творби от вълна. “На хората много им харесват и се надяваме да продължат да ни подкрепят в пластенето”, споделя тя.
На талантите си те намират и приложение - за подаръци. За всеки рожден ден на майка си подаряват по две рисунки. Именно тя намира подходящи конкурси, в които да участват децата, и им помага с подготовката. Повечето картини, с които печелят награди, не получават обратно, затова и все още им остава малко свободно място на стените вкъщи.