Войната в Газа изгаря и последните мостове между Москва и Тел Авив
Внезапната атака на Хамас е божи дар за Москва
Руският вестник "Московский комсомолец" писа, че "избухването на нова война между Израел и Хамас обслужва Русия". Според вестника Вашингтон ще да отклони част от вниманието си към случващото се в Близкия изток, което може да отслаби фокусът му върху Украйна.
На сходно мнение са западните дипломати, според френския "Льо Монд". Те смятат, че бушуващата война между Хамас и Израел е облагодетелствала Москва, която се надява тя да внесе разнобой в западните редици, както и да влоши отношенията между Запада и страните от Близкия изток: "След атаките на Хамас на 7 октомври руските медии едва прикриваха задоволството си от случилото се, въпреки риска от избухване на общ конфликт в Близкия изток, който да обхване и Сирия, част от която Русия окупира и създада военни бази на нейна територия". Според Татяна Кастуева-Жан, директор на центъра за Русия и Евразия към Френския институт за международни отношения, "внезапната атака на Хамас е божи дар за Москва, която се бори да излезе от изолацията си на международната сцена, като отвори този нов фронт в Близкия изток."
Москва вижда конфликта между Хамас и Израел като възможност да прехвърли обвиненията срещу нея, които често се позовават на международното право и престъпления срещу цивилни, към "Запада, който подкрепя Израел". Въпреки това, според вестника, в този горещ климат е трудно да се избегнат сравнения между руската бомбардировка на енергийната инфраструктура в Сирия и Украйна и решението на Израел да спре електричеството за Газа.
Войната, която в момента бушува в Израел в Газа и палестинските територии, засяга глобалния баланс на силите, тъй като източва американски и европейски ресурси, намалява натиска върху Русия и предоставя нови възможности за основния геополитически конкурент на Запада Китай, според публикация на "Уол стрийт джърнъл".
Подкопаване на западното влияние в Близкия изток
Не е тайна, че Китай, Русия и Иран работят за подкопаване на международния ред, подкрепян от Съединените щати, и сега се опитват да заангажират вниманието на американците с близкоизточната криза. Докато фокусът на Вашингтон е върху Близкия изток, Русия може да се възползва по-добре от настъпващия хаос. Според горецитирания американски вестник, Русия има голям интерес да удължи конфликта в Израел възможно най-дълго, тъй като това би било тактическа победа за руснаците.
Новинарската агенция "Блумбърг" пък изтъква, че след три десетилетия на приятелски и близки отношения, Агресията на Русия в Украйна е предизвикала най-лошия "разрив" в отношенията между Русия и Израел след разпадането на Съветския съюз. Тук трябва да отбележим, че доскоро Кремъл се хвалеше с близките си отношения с Израел. Путин повтори няколко пъти твърдението, че една пета от гражданите на Израел са от руски и бивш съветски произход, което представлява важен актив за отношенията между двете страни. По-специално, руски и израелски официални лица са се хвалили неведнъж, че официалните разговори между двете страни са се провеждат на руски език, особено в предишните етапи, когато израелски политици като Авигдор Либерман (от молдовски произход) заемаха видни държавни позиции.
По това време Русия не се интересуваше много от факта, че някои от тези хора бяха екстремисти, които призоваваха за "окончателно ликвидиране" на палестинския въпрос и подкрепяха най-лошите расистки политики спрямо палестинците.
Негативните промени настъпиха едва през 2014 г., след разпалването на конфронтацията със Запада, на фона на решението за анексиране на Кримския полуостров и избухването на военни действия в Източна Украйна, което изложи Русия на мащабни западни санкции. Вторият епизод на влошаване отношенията Москва-Тел Авив настъпи следващата година в резултат на пряката руска военна намеса в Сирия.
Сегашният пик на противоречията настъпи, след като Москва затвори офиса на Еврейската агенция - свързана с Израел организация, помагаща евреите да имигрират в Израел. Въпреки това, през първите месеци след руската инвазия в Украйна тогавашният израелски министър-председател Нафтали Бенет избягваше да отправя каквато и да е критика към руския президент, подчертавайки необходимостта на Израел от силни отношения с Москва.
Острите критики на Лапид
Но наследникът му Яир Лапид, директно разкритикува руската инвазия в Украйна. Анализаторите смятат, че изявленията му са причината, която отчасти подтикна Москва да затвори клона на Еврейската агенция в Русия. Според неназовани източници от израелското правителство, двамата емисари на Тел Авив не са постигнали никакъв напредък по време на преговорите в Москва след затварянето на агенцията преди месеци.
Настоящата конфронтация поражда загриженост сред еврейската общност в Русия, която усеща последиците от нарастващите националистически настроения след инвазията. Много от тях вече напускат страната, а Еврейската агенция регистрира увеличение на молбите за имиграция от Русия след началото на войната. Около 17 000 души заминаха за Израел тази година, а хиляди чакат да заминат.
Бившият главен равин на Москва, който напусна Русия в знак на протест срещу нахлуването в Украйна, предупреди за възможността за нарастване на антисемитизма в Русия, като говори за "тъмни облаци" на хоризонта за руските евреи. Според Bloomberg кризата се е задълбочила, след като Сергей Лавров предизвика шум с изявлението си, че Адолф Хитлер има еврейски произход, което накара Путин да се извини на Израел за гафа на своя министър.
Общи интереси и двустранна координация
Действията на Путин в последните години доведоха до откриването на нова, сложна и трънлива фаза в отношенията между Русия и Израел. От една страна управляващите кръгове в Москва продължиха да се надяват, че Израел ще играе важна роля в облекчаването на западния натиск чрез консолидиране на еврейското влияние на Запад за намаляване на санкциите. Но от друга страна, Русия се превърна в "съсед" на Израел, след като засили своето военно присъствие в Средиземно море и разположи руски военни бази на територията на Сирия. Това породи редица усложнения, свързани предимно с близките отношения между Москва и Техеран и с факта, че Русия пряко се заангажира с региона на Близкия изток.
При тези обстоятелства приятелски връзки между Путин и Нетаняху помогнаха да се търсят договорености, които гарантират интересите и на двете страни, най-важният от които беше, че Тел Авив не възпрепятства движенията на Русия в региона, в замяна на което Москва да си затваря очите за действията на Израел по защита на своите интереси в региона, включително и чрез атакуване на иранските милиции в Сирия и уравнениевоенните обекти изградени от иранската ислямската република.
Уравнението Путин -Нетаняху
Това уравнение бързо доведе до разбирателство, свързано с координирането на военните ходове на двете страни в Сирия. Така например, Русия гарантираше, че ситуацията в Голанските възвишения няма да се развива в ущърб на сигурността на Израел. Мнозина помнят как руските войници започнаха да патрулират по разделителната линия между сирийската и израелската половина от Голанските възвишения, за да гарантира сигурността на Израел. В замяна на това Тел Авив предостави гаранции на Москва да не атакува военни бази и съоръжения, в които са разположени руски сили или военни експерти, както и центровете за вземане на решения, контрол и управление на сирийското правителство, които се управляват с руска помощ. Същевременно Израел си запазваше правото да нанася директни удари по летища и съоръжения, използвани от Иран или Хизбула за транспортиране на оръжия и оборудване до Ливан. Това разбиране съществува години наред, през които Москва си затваря очите за израелските удари в Сирия.
Несъмнено, двустранните отношения преди избухването на войната бяха изправени пред поредица предизвикателства, включително разминаването на руските и израелските визии за позицията на Иран в Сирия и на сценариите им за окончателно разрешаване на кризата в тази страна. Но тези кризисни ситуации бяха разрешавани чрез израелско-руска координация на най-високо ниво.
Но руската агресия в Украйна предизвика най-големия и най-жесток шок в историята на двустранните отношения, изразяваща се в безпрецедентни критики към Москва от страна на израелски ръководители. Тази критика бе допълнена и от практически действия на Тел Авив в подкрепа на Украйна. Последната включваше доставкана някои видове оръжия, хуманитарна помощ, както и чрез прехвърляне в Украйна на стотици военни експерти, както и служители на частни структури, които според някои доклади са помогнали на Киев да противодейства на атаки от руски и ирански дронове и други военни технологии.
Израелската политика спрямо Русия
Израелските служби за сигурност смятат, че мотивите зад промяната в израелската политика спрямо Русия са свързани главно със сътрудничеството между Москва и Техеран, което има за цел да промени баланса на силите в Близкия изток. В доклад на Йерусалимския институт за стратегия и сигурност , озаглавен "Въздействието и отраженията на сближаването между Русия и Иран за Израел" се казва, че има опасност широката публичност около използването на ирански оръжия на бойното поле в Украйна да вдъхне на Техеран прекомерно доверие, което да го тласне към повишаване нивото на своята конфронтация с Израел.
Тел Авив също така се опасява, че Москва ще застане на страната на Техеран по въпроса за бъдещето на иранската ядрена програма и перспективата за реактивиране на ядреното споразумение от 2015 г., в замяна на иранска военна подкрепа за Русия в Украйна. Подобна хипотеза се потвърждава и от факта,, че Русия саботира използва преговорите за опитите за рестартиране на ядреното споразумение с администрацията на Байдън, което се потвърждава и от изтеклите преди месеци записи на думите набившият външен министър Мохамад Джавад Зариф.
Мотивацията на Иран и промяната на Израел
Сима Шайн, ръководител на програмата за Иран в Института за изследване на националната сигурност към университета в Тел Авив, очаква в замяна на подкрепата си за руската война в Украйна Техеран да получи от Москва военно оборудване, включително и за контингента си в Сирия, което може би включва и компоненти за ядрената си програма, което е особено притеснително за Израел. Трябва да се подчертае, че в ответен ход външният министър на Израел Ели Коен посети Киев в началото на годината, което е първото израелско посещение на това ниво от началото на войната.
Укрепването на руско-иранския съюз е най-сериозното пречка в усилията да се възстановят приятелските отношения между Москва и Тел Авив. Руски експерти твърдят, че Израел е разширил дейността си в рамките на предоставянето на Киев на разузнавателна информация за борба с иранските дронове. Проучва се и възможността за предоставяне на Киев на модерни противовъздушни ракетни установки. В този контекст изглежда че Израел се стреми да проучи проучи измеренията на "руско-иранския съюз", от една страна, както и да установи каквиса характеристиките на иранските дронове и други военни системи, предоставени на Русия , тъй като подобни образци вече може да са на въоръжение и у ливанската военно-политическа организация Хизбулла.
Руските "наказателни" мерки срещу Израел не успяха да се справят с новата ситуация, включително по отношение на предоставянето на свобода на сирийците да използват руски системи за противовъздушна отбрана срещу израелски атаки, затваряне на сирийското въздушно пространство за израелски военни самолети и активиране на зенитно-ракетните системи на Дамаск .Всички тези мерки не намалиха мащаба и интензивността на израелските атаки в Сирия, които бяха проведени в нарушение на постигнатите с Москва споразумения, включително атаки на летища и военна инфраструктура на сирийското правителство.
На този фон ситуацията в Газа след 7 октомври внесе нов елемент на напрежение, който изостря кризата и разширява пропастта между Москва и Тел Авив по безпрецедентен начин.
На фона на тези промени в отношенията между двете страни е трудно да си представим Израел да приеме руското посредничество за прекратяване на войната в Газа. Това обаче не спира усилията на Москва да трупа ползи от близкоизточната ситуация. Действията на Русия Съвета за сигурност на ООН отразява руско-китайския консенсус по близкоизточния въпрос, както и относно характеристиките на бъдещия международен ред.
Но фокусът на някои експерти върху "руските ползи" от влошаващия се израелско-палестински конфликт не отразява влошаването на отношенията между Москва и Тел Авив. Тук в дебата се намесват два основни фактора. Първият е укрепването на руско-иранските отношения, които достигнаха нива на координация и съюз, накарали израелските анализатори да говорят за конфронтация с "оста между Русия, Китай, Северна Корея, Иран и много други страни". Тук е важно да се отбележи, че Москва премина от игнориране на обвиненията към Иран, че стои зад настоящата ескалация, към пряка защита на Техеран. Вторият елемент е свързан с изкристализирането на нова руска визия за съюзи на фона на влошаващия се конфликт със Запада. Това означава, че Москва постепенно е започнала да губи интерес към установяването на трудни баланси като тези с Тел Авив, постигнати след намесата на руските военни части в Сирия.
Израел: Русия е враг и ще плати цената
Като цяло експертите посочват, че руските предупреждения за опасност от "регионална война" всъщност са пряк израз на споделени позиции с Иран, който също не желае да влиза в широка и всеобхватна конфронтация, но може да бъде принуден да го направи така, ако Израел тръгне към подкопаване на неговите центрове на влияние в Близкия изток.
Това обяснява отчасти степента на гнева на Израел към Русия, въпреки че последната не е обявила официално подкрепа за позициите на Хамас.Израелски експерти предоставят някои индикации, че "предпазливата" руска позиция всъщност крие анти-израелски политики, включително факта, че Путин е един от малкото световни лидери, които не се обади на Нетаняху, за да изрази съболезнования за смъртта на израелци на 7 октомври. На Путин му бяха необходими осем дни след това, за да се свърже с израелския премиер като част от поредица от контакти, които осъществи с регионални лидери, поради перспективата за разширяване на конфликта.
В този контекст един от най-видните лидери на партия Ликуд Амир Уитман обяви, че Русия "е станала враг" и обеща да я накаже след края на битката с "Хамас". "Русия ще си плати", каза той. Повярвайте ми (..) Русия подкрепя враговете на Израел, подкрепя нацистите, които искат да извършат геноцид срещу израелския народ.Уитман добави, че след настоящата битка Израел няма да се поколебае да "изпрати своите сили в Украйна, за да накаже Русия". теоретиците на конспирацията в Русия откриха в унищожаването на православната църква в Газа знак към Москва, която се афишира като защитник на православния свят. Това представлява нова индикация, че войната в Газа може да доведе до изгарянето на последните мостове между Москва и Тел Авив.