Коментар на седмицата №2: Байдън на Нетаняху: “По-добре недей!”

22.10.2023 17:00 Валери Найденов
Президентът на САЩ Джо Байдън и израелският премиер Бенямин Нетаняху се срещнаха извънредно заради ситуацията в Близкия изток.

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 43 216 прочитания.

Президентът спасява световния ред, втория си мандат и… българския бюджет покрай другото

Имаше едно нашенско рап парче: “По-добре недей, бате, по-добре недей!”. Напълно възможно е точно това да е прошепнал Байдън на Нетаняху, когато двамата се прегръщат на летището, а израелското войнство само чака свирката, за да нахлуе в Ивицата Газа. Разбира се, американският президент не би изпуснал подобни думи публично, за да не се скара с израелците и с евреите у дома. Но според мен това е истинската цел на спешната му мисия – някак си

да ограничи пожара, да спаси световното статукво

и да избегне една много по-мащабна война, която спокойно може да се окаже световна. И не на последно място – да спаси шансовете си за втори мандат.

Неслучайно израелската армия тъпче на едно място пред оградата на Газа и се оправдава с лошото време, макар че времето е много даже подходящо – Нетаняху няма да надуе свирката за нахлуването, докато не се разбере (или скара) с Белия дом.

Докато президентският самолет летеше над Атлантическия океан, репортерите на борда се срещнаха с о.з. контраадмирал Джон Кърби, който е кординатор по стратегическите комуникации на Белия дом. Той им каза, че

президентът ще зададе на израелския премиер “някои тежки въпроси”

После Кърби уточни, че “правилният брой на цивилните жертви в един конфликт е нула”. Междувременно в медиите тръгна голямо надлъгване за броя на жертвите – катарската “Ал Джазира” съобщава за 3 пъти повече, отколкото Си Ен Ен. От нейните сметки излиза, че израелците вече са си отмъстили поне тройно и няма смисъл от нахлуване.

Най-яркият сюжет е най-голямата болница в Газа. Според палестинците тя е ударена нарочно от израелска ракета и убитите са 500 цивилни граждани, повечето жени и деца. Според Израел ракетата е на “Хамас”, паднала е на паркинга и жертви няма. Има и видео. Според мен на този етап човек трябва някак си да има предвид и двете версии, както и нещо трето по средата, макар че израелската ми се струва по-вероятна. Да не забравяме, че

поне 2-3 милиарда жители на земното кълбо

се информират от мюсюлмански медии

или от такива, които са по-благосклонни към палестинците.

За истинските намерения на Белия дом най-показателни са говорилните на демократите. Докато по-републиканската “Фокс нюз” е категорично убедена, че зад нападението на “Хамас” стои Иран, Си Ен Ен кани все коментатори, според които за това няма преки доказателства.

Списанието “Форин афеърс” излезе със статия “Нашествието в Газа ще бъде бедствие за Израел” от Марк Линч, професор в Джорджтаунския университет.

“Сега е времето,- пише професорът, - когато Вашингтон трябва да бъде по-хладната глава и да спаси Израел от себе си. Предстоящото нахлуване в Газа ще бъде хуманитарна и стратегическа катастрофа.

То не само ще навреди на дългосрочната сигурност на Израел и ще нанесе невъобразима човешка загуба на палестинците, но ще заплаши дълбоките американски интереси в Близкия изток, в Украйна и надпреварата между Вашингтон и Китай в Тихия и Индийския океан.

Само администрацията на Байдън... сега може да спре Израел, за да не направи съдбоносна грешка…”.

Когато Белият дом е в ръцете на демократите, “Форин афеърс” е основният рупор на Държавния департамент, т.е. американското външно министерство. Затова човек трябва да се ориентира по това, което излиза там. Разбира се, друг подобен рупор е вестник “Ню Йорк таймс”, който публикува статия под заглавие “Нахлуването в Газа сега е грешка”.

Автор е Фара Стокмън, член на редколегията. “Силната скръб и сляпата ярост са разбираеми реакции – пише тя. – И все пак желанието за “мощно възмездие”, както се изрази Нетаняху, не може да замести доброто стратегическо мислене…”

В общи линии, вероятно това нашепва Байдън, когато е насаме с Нетаняху. Наистина, когато двамата са пред журналисти, той говори само за безрезервната си подкрепа. Но все пак Израел пусна водата за Газа и отвори границите за хуманитарна помощ, а армията му все още чака, докато генералите умуват как да изкоренят “Хамас” по най-хуманен начин.

В същото време обаче републиканците призовават да се бомбардира Ирак,

да се изтреби и “Хизбула”, която пали чергата откъм северната граница на Израел, и изобщо да се започне нова близкоизточна война. Може би двете партии играят доброто и лошото ченге? Може и така да се каже.

По традиция се смята, че във вътрешната политика републиканци и демократи може да се ритат по кокалчетата, но във външната маршируват в крак. Това отдавна не е така - питайте ГЕРБ, ако Тръмп беше президент, Борисов вероятно щеше пак да е премиер.

Но да се върнем на темата - още през 2008 г. демократите решиха да възстановят нормалните отношения с Иран и с арабите, които фамилията Буш съсипа.

Може би затова и изборът им за президент бе човек с име Барак Хюсеин Обама. Барак на арабски означава “благословен”, а Хюсеин е внукът на Мохамед. В знаменитата си реч в Кайро Обама се извини на всички араби за поразиите на своя предшественик и обеща повече да не прави така. Шведите се трогнаха и му дадоха мирния “Нобел” предварително. После Обама притисна Нетаняху да изпълни резолюциите на ООН и споразуменията от Осло за държава на палестинците и с това рязко влоши отношенията си с потомците на Мойсей. Имаше и лично скарване с Нетаняху – той пък не прие разведряването с Иран, тъй като с парите от размразените сметки аятоласите въоръжавали “Хизбула” в Ирак и Ливан и донякъде “Хамас” в Газа, което няма как да радва. Но щом Тръмп влезе в Белия дом през 2017 г., нещата се обърнаха наопаки. Той скъса договора с Иран и върна санкциите, а за да се хареса на Нетаняху, премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим - за радост на евреите и дива ярост на арабите и всички световни мюсюлмани, които с основание се опасяват за своите светини на Храмовия хълм. През 2021 г. демократите пак влязоха в Белия дом и пак започнаха разведряване с Иран, а Нетаняху пак стана нежелан, но неизбежен - също като Ердоган.

Това насам-натам и люш-люш в американската геополитика малко напомня детска люлка, върху която е качена цялата планета, а демократи и републиканци се сменят да я клатят. Ако конфликтът в Газа, на Западния бряг и по границата с Ливан прерасне в мащабна война, САЩ ще трябва да увеличат военната помощ за Израел поне пет пъти (в момента тя е около 3 милиарда годишно). Най-вероятно това ще стане за сметка на помощта за Украйна. Тогава вариантите са два – или Зеленски да бъде посъветван да сключи мир с отстъпка на територии, или Европа ще трябва да се бръкне много по-дълбоко в джобовете. Включително и в продрания джоб на България.

Затова дано Байдън да е казал на Нетаняху думите, с които започнах: “По-добре недей, бате, по-добре недей!”.

Други от Анализи

Заплахата Китай: "На карта е заложена сигурността на Европа"

Китай представлява заплаха за структурата на сигурността в Европа, а ние чак сега го осъзнаваме, казва Абигейл Васелие. Тя ръководи експертната група за китайската външна политика в института за

Поне 10 грижи и празници в календара на хората през декември. Политици, няма кой да ви гледа театъра!

Какво ни очаква в последния месец на годината Животът ни малко или много е подчинен на календара. Няма как да се ориентираме  във времевия отрязък освен чрез денонощията

Защо хиляди войници дезертират от руската армия?

Хиляди руски войници са дезертирали от началото на войната срещу Украйна. С това те излагат на риск не само собствения си живот, но и живота на близките си

И на 45 г. да сте, внуците ви викат “баба” и “дядо” - несправедливо, понякога обидно

В повечето чужди езици има различни думи за възрастните и прародителите, защо не и в българския Недостатък на българския език е, че много от възрастните хора – на видима възраст над 70-75 г

Щедростта на политиците направи половината пенсионери еднакво бедни

Вноската догодина няма да се вдига, ръстът ще е по швейцарското правило Щедростта на политиците към пенсионерите стигна своя неизбежен край. Битката за любовта им доведе до това

>