Гробище на руски ядрени подводници цъка като воден “Чернобил”
Радиацията на морското дъно е 6,5 повече от тази, опустошила Хирошима
Ядрено бедствие - воден “Чернобил” със закъснител, дебне света в ледените води северно от Русия, където десетки атомни подводници гният под морската повърхност, предупреждават експерти. В Карско и Баренцово море хиляди тонове ядрени отпадъци, еквивалентни на 6,5 пъти радиацията от Хирошима, лежат в сковано от студ гробище, бавно отделяйки смъртоносното си лъчение, пишат британски медии.
Опасните отпадъци заразяват морските обитатели, много от които са обект на активен риболов, както и петролните полета, превръщайки региона в бомба, която заплашва да избухне в неопределен момент. Според Йари Вилен, бивш финландски министър на външната търговия и европейските въпроси, “това е
ужасяващо
наследство
от СССР,
оставено на дъното на океана”.
Над 18 000 различни обекта лежат под водата, сред които 14 ядрени реактора и 19 плавателни съда, установява цитиран от Би Би Си анализ, извършен от консорциум с участието на британската компания за ядрена сигурност “Нувия”. Отпадъците от стронций от една подводница – “Комсомолец”, надвишават 1 млн. пъти нормите за безопасност, установява норвежко изследване от 2019 г.
Някои от излъчващите радиация потопени оръжия се намират едва на около 30-35 м дълбочина, което ги прави много опасни за хората. Старите реактори са пълни и според експертите не е далеч времето, когато те ще започнат да изливат огромни количества радиация във водата. Някои не изключват силната концентрация на ядрените пръти на някои от подводниците да предизвикат подводна експлозия, която да доведе до събитие, подобно на взрива в Хирошима. “Не можем да оставим тези реактори просто да си лежат там. Знаем, че скоро те ще изпуснат радионуклиди”, казва Томас Нилсен от норвежката организация “Барентс Обзървър”. Според него това е бъдещ “Чернобил”.
През 1993 г. президентът Борис Елцин поръчва доклад, чиито изводи са, че положението е критично. Независимо от последващите доклади и признанията на Русия, че е потопила там известно количество ядрени отпадъци, тя продължава да отрича високата им радиоактивност. Това противоречи на Лондонската конвенция от 1983 г., която Москва е приела да спазва.
Специалистите са на мнение, че Карско море е на ръба на “неконтролирано ядрено събитие”, тъй като редица от излезлите от употреба реактори все още съдържат пръти с ядрено гориво.
Една от подводниците - К-159, лежи с пълни и незапечатани реактори, открити за природните стихии, и пръска радиация в морските води. К-159 е на въоръжение в Северния руски флот от 1962 до 1989 г. До 2003 г. се намира в пункт за временно пазене. Потъва през нощта на 30 август 2003 г. близо до остров Килдин в южната част на Баренцово море, недалеч от Колския полуостров. Инцидентът става, докато подводницата пътува за утилизация в завода “Нерпа” в град Снежногорск. Загиват 9 души. Командирът дава заповед на екипажа да се евакуира при потъването, но само 3-ма души успяват да излязат, но и от тях оцелява само един. При потъването си подводницата
изхвърля 800 кг
изразходвано
ядрено гориво
в морето
Няколко пъти руското ръководство обсъжда въпроса за нейното изваждане, но то непрекъснато се отлага. През 2014 г. руски и норвежки учени правят подводен оглед. Тогава не е засечено повишение на нивата на радиация и се стига до заключението, че тя може да продължи да лежи на дъното на Баренцово море още 20 г. Експертите от института “Курчатов” тогава заключават, че радиоактивно замърсяване може да се случи “след 30 г. при най-добрия сценарий и след 10 г. при най-лошия”, като в околната среда ще бъдат изхвърлени изотопи като цезий 137, стронций 90 и др. По-късно норвежката изследователка Хилде Елизе Хелдал установява, че ако целият материал от реакторите на К-159 бъде освободен чрез еднократен пулсов разряд, съдържанието на стронций-137 в треската в Източно Баренцово море, която е обект на масов риболов, ще се увеличи над 100 пъти. Според ЕК всяка забрана на риболова в Баренцово и Карско море ще струва на икономиките на Норвегия и Русия по 120 млн. евро месечно.
Друга от лежащите на дъното подводници е прочутата К-27, наричана “златната рибка” заради огромната си цена. Тя е единственият кораб, използващ течен метал като топлоносител, но заради експерименталните реактори често става жертва на аварии. Именно поради това неофициалното ѝ прозвище е Нагасаки”. При една такава авария през май 1968 г. 9 души от екипажа загиват след фатално радиационно облъчване. Всички останали членове развиват остра лъчева болест. През септември 1982 г. К-27 е потопена в Карско море край крайбрежието на архипелага Нова земя.
Русия многократно обявява, че ще опита да извади двете подводници, но това ще отнеме много време и ще струва невероятно скъпо. Финландия също има проект, в който са привлечени Норвегия, Исландия, ЕС, САЩ, Великобритания и Русия. Той предвижда да бъдат извадени най-опасните радиоактивни части на потъналите съдове, за което ще се наложи да бъдат похарчени най-малко 250 млн. евро. Проектът е спрян заради войната в Украйна, а Москва напусна руско-норвежката комисия за ядрена сигурност, като това зачеркна опитите за напредък в прочистването на Арктика от опасните материали.
Още една руска ядрена подводница лежи на 350 км от норвежките брегове – К-278 “Комсомолец”. По време на студената война тя е сред най-модерните кораби на въоръжение в руския флот и държи абсолютния рекорд по дълбочина на гмуркането – 1027 м. Потъва в Норвежко море заради пожар на борда през 1989 г. Загиват 42-ма членове на екипажа, оцеляват 27. На борда освен заредения с гориво реактор и досега продължава да има и 2 торпеда с ядрени бойни глави, които корозират.
Подводницата лежи на дълбочина от 1670 м, показа норвежко обследване от 2019 г. Именно при него една от пробите, взета близо до корпуса, показва нива, близо 1 млн. пъти над нормата, а други две проби – 100 000 пъти. Според експертите за момента заради голямата дълбочина, както и бързото разнасяне на радиацията в големите водни пространства, за населението на Норвегия няма заплаха, но потенциалната опасност остава. Още през 1994 г. мисия до подводницата
установява
изтичане на
плутоний
През 1996 г. пукнатините в корпуса са запечатани, за да може подводницата да не предизвика ядрен инцидент до 2015-2025 г. Всяка година норвежките власти вземат проби от водите в района на потъването, изследват и рибните пасажи.
За момента опитите за изваждане на “Комсомолец” като цяло или поне на радиоактивните ѝ части остават без успех. Всъщност учени твърдят, че изваждането ѝ може да предизвика по-голямо бедствие, ако радиацията инцидентно се освободи близо до повърхността.