Зарица Динкова: България може да бъде целогодишна туристическа дестинация
- Световната организация по туризъм към ООН ще подготви кулинарен пътеводител специално за България, казва министърката на туризма
- Туризмът е имощен инструментза мека държавнадипломация, коятомного държави,включителнои съседни, успешноизползват
- Уикенд туризмътстава всепо-предпочитанза българите итова е естественопродължениена тенденциятав цяла Европа
- Г-жо Динкова, как един министър на туризма вижда най-ефективната реклама на България - с какво да се презентираме пред света?
- За опитите България да бъде наложена като целогодишна туристическа дестинация се говори от години. За ефективност на рекламните кампании - също. Проблемът е, че само се е говорило, но направеното не е много.
Тази година ще инвестираме целенасочено и в популяризирането на специализираните видове туризъм – приключенски, планински, балнео, спа, културен, исторически, винен. Подготвяме силни рекламни кампании, които не просто поддържат видимостта на България на най-важните пазари, но и я утвърждават като достъпна и предпочитана туристическа дестинация. Крайно време е да се разбере, че именно чрез специализираните видове туризъм, в това число и планинския, можем да разчитаме продуктът ни да бъде устойчив. Те са целогодишни и ще ни помогнат реално да удължим крилата на традиционно най-активния летен и зимен сезон.
Рекламните кампании ще се провеждат преди и непосредствено след активните сезони, но и целогодишно, като поддържащи и популяризиращи устойчивите форми на туризъм.
Те ще се финансират в рамките на определения целеви бюджет за реклама на Министерството на туризма, който тази година с моя екип защитихме с 4% увеличение спрямо бюджета за 2022 г., което означава 1 091 300 лв. повече.
- Къде са потенциалните туристи за нашия пазар и кои са сезоните, в които ще сме привлекателни за тях?
- Още при встъпването ми в длъжност заедно с екипа ми отчетохме след много срещи и разговори с различни представители от всички сектори на бизнеса, че голяма част от международните ни партньори са загубили доверие в България. Причините са много.
Основната е натрупването на обещания, за които не е имало политическа воля да бъдат изпълнени. А в бизнеса, както и в живота, доверието се губи много лесно, но трудно се възвръща. Като първа крачка към връщането на това доверие още в първите 3 месеца успяхме да направим сериозна реформа на начина, по който се разпределят държавните пари за реклама на туризма. За връщането на доверието сред партньорите ни от традиционните ни пазари - Великобритания, Германия, Гърция, Румъния, Италия, Северна Македония, Сърбия и Турция - там трябва да се работи много.
В началото на октомври участвах в 8-ия глобален форум за гастрономически туризъм в Сан Себастиан, Испания. В панелната дискусия успях да представя България по един различен начин. Това беше и оценката на международните ни партньори. Интерес към страната ни проявиха от американския и индийския пазар, започнахме да работим и с конкретни региони от китайския. Резултатите не закъсняха. Световната организация по туризъм към ООН ще подготви пътеводител за кулинарен туризъм специално за България. Предложението дойде от генералния секретар на UNWTO Зураб Пололикашвили по време на официалната ни среща в Мадрид.
- Какви идеи се появиха, след като обявихте вашия проект част от бюджета за реклама да се насочи директно към общини и туроператори в партньорство с летища?
- Програмата реално е партньорство с бизнеса, общините, туроператорите и летищата. Чрез нея се правят решителни стъпки, за да се върне доверието за конкретна съвместна работа. Това показва политическа воля за повишаване на конкурентоспособността и реално развитие в посока децентрализация. Финансирането е свързано с държавни инвестиции за реклама на българския туризъм и чрез тази реформа се обединяват държавата, местните власти и частния сектор. По този начин се осъществява контрол по изразходването на средствата чрез повече прозрачност и ефективност.
- Какви са условията тези пари за маркетингови дейности да достигнат до бенефициентите?
- На този етап целева група са черноморските общини, но се планира реформата да се разшири и да се разработи според спецификите и на други региони като Родопите, Розовата долина и други райони във вътрешността на страната.
Общият размер на средствата за изпълнение на програмата е в размер на 5 млн. лв. от държавния бюджет посредством бюджета на Министерството на туризма. Държавата финансира с 60% на стойност до 400 000 лева, като 40% се съфинансират от бизнеса и общините. Действията са насочени в посока за разширение на активния туристически сезон по Черноморието, както и работа с пазари на Германия, Полша, Унгария, скандинавските страни и Великобритания.
Съфинансирането от страна на бизнеса дава възможност да се обединят и увеличат средствата, което означава, че парите на данъкоплатците са пряко насочени именно за развитие на бизнесите в тези региони, а съответно - и на повече приходи там. Това е важно предимство, заложено в програмата, защото ресурсите не се разпиляват. Данъците отиват директно за създаване на повече бизнес за десетките хиляди семейства, чийто поминък е свързан с туризма.
С тази програма Министерството на туризма реагира на европейските препоръки към България за борба с корупцията, а именно за правилното разпределение на средства за държавна реклама с предприемане на реални действия.
- Какви задачи имат българските посланици, търговските и туристическите аташета по отношение на туризма - питам ви, защото “24 часа” покани чуждите посланици у нас да презентират най-красивите места в своите страни.
- В момента туристическият ни аташе в Полша работи активно по осигуряването на нова постоянна самолетна връзка. Откриването ѝ ще повиши свързаността между двете страни и ще повиши броя туристи. Провеждат се и активни кампании, с които да се популяризират възможностите за културно-исторически, планински и зимен туризъм в София и Софийска област.
За развитието им ще се използва самолетната връзка Вроцлав - София, която успяхме да продължим до края на март 2024 г., като не се изключва и възможността линията да стане и постоянна.
Отлична е и работата на новооткритото ни представителство в Истанбул.
Само за няколко месеца бяха проведени серия от работни срещи с представители на турския туристически бранш и бизнес партньори, които оперират на нашия пазар. Вече отчитаме засилен интерес за съвместно сътрудничество от страна на местните бизнес структури. Имаме и договорка с турски печатни медии за безвъзмездно публикуване на печатни материали в ежемесечни издания и сайтове, за да подобрим промотирането на България като целогодишна туристическа дестинация. Страната ни беше представена с щанд и на ежегодното събиране на държавите- членки на НАТО, в Истанбул. Очакваме съвсем скоро и турски журналисти, влогъри или инфлуенсъри да посетят страната ни за дълъг уикенд, като и тук разходите се поемат от турска страна от Съвета за външноикономически връзки на Турция.
Туризмът е и политика, един мощен инструмент за мека държавна дипломация, която много други държави, включително и наши съседи, използват успешно.
- Сайтът “24 часа” в партньорство с вашето министерство представя проекта “Уикенд ОКОло”, чрез който насърчаваме уикендния туризъм. Къде у нас пътуват българските семейства? Има ли данни дали и как се променят предпочитанията им?
- Уикенд туризмът става все по-предпочитан за българите и това е естествено продължение на тенденцията в цяла Европа. Българските семейства пътуват през укендите до спа дестинации като Велинград, Хисаря, Сандански, разглеждат културните забележителности на големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, посещават планински курорти - Банско, Боровец, Пампорово, пътуват за разглеждане на природни забележителности, посещават фестивали и събития. Разбира се, през летния сезон има и кратки пътувания с цел морски туризъм, но значителна част от пътуванията до морето са с по-дълъг престой.
Последните данни за септември 2023 г. за броя на българските туристи показват, че най-предпочитаните извън Черноморието общини за уикенд туризъм са: София, Велинград, Пловдив, Банско и Самоков.
- Впечатляващ е ръстът на фестивалите в известни и неизвестни точки на България - не само фолклорни, а и на виното, тиквата, сливата, боба, градинарската супа…Хиляди се събират - това тренд ли е в уикендния туризъм, носталгия?
- Фестивалният туризъм има голям потенциал за развитие. Пътувайки, хората търсят преживяване, което да ги обогати, да ги вдъхнови, и именно фестивалите дават това.
Министерството на туризма прави електронен ежемесечен бюлетин “Култура на фокус”, който дава информация за събитията в 9-те туристически района на страната. Целта ни е да се популяризират всички - и най-малките и слабопознати места у нас чрез местния фолклор и обичаи, които носят своеобразието на всяко населено място. В резултат на географското си положение и историческите наслагвания България предлага много богата и интересна палитра от вкусове и цветове, които впечатляват, човек трябва да се докосне до тях. Хората търсят такива преживявания и това стимулира вътрешния туризъм.
- Какво туристическо лято изпрати туризмът и за какъв зимен сезон се готви?
- Въпреки всички атаки летният сезон беше успешен. По текущи данни от 1 юни до 31 август 2023 г. общият брой регистрирани туристи е 3 957 407. Отчитаме ръст с 8,6% спрямо 2022 г., повишение има и в сравнение с предковидната 2019 г. – с 4,3%. Най-много са българските туристи, повече има и от Румъния, Полша, Германия, Чехия и Великобритания. От Полша на практика сме достигнали равнището от преди пандемията, а на вътрешния пазар, както и по отношение на туристите от Румъния и Чехия, вече сме надминали предпандемичното равнище.
Случващото се в Израел неминуемо ще има отражение върху туризма ни през зимния сезон. Израелските туристи са желани и ценени гости на България и ще останат такива. Хотелиерите в ски курортите ни бяха подготвили целогодишни програми специално и за Израел. Маркетинговата стратегия на министерството ги подпомага. Още от началото на сблъсъците с екипа ми подготвяме промяна в рекламната ни кампания, за да компенсираме и тази криза. Ще засилим кампаниите на съседните пазари - Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Северна Македония.
Тази година решихме да започнем рекламната кампания на зимния туризъм още през октомври. Целта ни е до обхванем и т. нар. крила на сезона, като повишим интереса и към специализираните видове туризъм, които могат да се практикуват цяла година, докато все още няма подходящи условия за ски.
- Проблемът с кадрите в туризма изглежда все по-трудно решим, особено след пандемията. “24 часа” разказа как Гърция се опитва да го реши - предлага помощи за сезонната заетост – при определени условия плаща на заетите в туризма и селското стопанство в месеците извън сезона, но срещу задължението да се върнат на работа в следващия. Приложимо ли е у нас, при положение че сезонът е доста по-кратък от гръцкия?
- Гръцката схема трябва да се разглежда в контекста на редица реформи, които държавата е предприела, отчитайки спецификите на тяхната социална система. Политиката на България относно пазара на труда, която допринася за намаляване на безработицата, е да се създават работни места за лица от най-уязвимите групи. Точно заради това в Националния план за насърчаване на заетостта за 2023 г. са записани мерки, свързани с недостига на кадри в няколко сектора на икономиката, включително и в туризма. Стартират няколко мащабни проекта, финансирани с европейски средства, в т.ч. по програма “Развитие на човешките ресурси 2021-2027” и Плана за възстановяване и устойчивост.
- Вие помолихте с писмо представителите на бранша да дадат идеи за кризата с кадрите. Представихте им възможностите да кандидатстват по индикативната програма на Оперативна програма “Човешки ресурси” за догодина? Какви предложения получихте? Имат ли интерес хотелиерите, някои от тях твърдят, че била сложна процедурата, мислите ли да я облекчите?
- В целия си професионален път съм работила в партньорство със секторите, които съм представлявала или защитавала. Още в първите си дни като министър започнах активна комуникация със сериозните представители на бизнеса. Проведох много срещи, чух проблемите им и заедно с екипа ми съставихме план за краткосрочно решаване на въпроси, които не са намирали решение с години. Така се роди и идеята за програмата за финансиране на черноморските общини. Изпратихме писма до бизнеса и лошият модел на рекламиране беше сред основните въпроси, които поставиха от бранша. Само за няколко седмици успяхме да намерим бързо и ефективно решение.
Изпратихме и второ писмо, с което да разберем какви са проблемите, които срещат при кандидатстването по Оперативната програма “Човешки ресурси”. Убедена съм, че това е една от водещите роли на министерството - да е в постоянен диалог, да се вслушва в проблемите и да помага на бизнеса там, където възникват затруднения. Сред най-съществените проблеми се откроиха недостатъчната подготовка на заетите в бранша служители и тяхното допълнително обучение. Проблем има и при кандидатстването по финансиращите програми. Голяма част от бизнеса посочва, че вижда дискриминационно положение, свързано с отчетните години за точкуването, което е необходимо при формирането на конкурентния бал. Обхваща се период от 2020 до 2022 г., т.е по време на пандемията, когато секторът беше ограничен или слабо работещ. Всички проблеми, които констатирахме, вече са насочени към ресорните ведомства. Ще положим максимални усилия да облекчим критериите и условията при кандидатстването по финансиращите процедури.
CV
l Родена в София
l Завършила е 32-о училище в столицата със свободноизбираем профил “Екскурзоводство”
l Магистър по дипломация и международни отношения от Университета “Комплутенсе” и Дипломатическата школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания, Мадрид
l Била е заместник-министър на външните работи на Република България с ресор “Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие” в двете служебни правителства през 2021 г.
l Развивала е собствен бизнес в областта на международната дигитална комуникация в туризма
l Владее испански, английски и руски език, ползва френски
l Министър на туризма от юни 2023 г.