100 анонимни читатели клеймят презрително Г. Господинов за радост на органа на писателите
В. “Стършел” описаха странната статия в “Словото днес” с “вековната злоба на бездарника”
Който не чете “Словото днес”, да бъде убит морално на място (по Остап Бендер), иронично заявява Михаил Вешим
Кои са тези 100 анонимни читатели от столичния клуб “Триадица”, обявили Георги Господинов за бездарник, получил “лесна слава” с наградата си “Букър”, а литературният вестник “Словото днес”, издаван от Съюза на българските писатели, публикува писмото им като своя уводна статия.
За “Букър” рядко се чува у нас, а Г. Г. (Георги Господинов - б.р.) се състезава само с неизвестни чуждоземци.
Така презрително и само с инициали за популярния български писател, първия, спечелил авторитетната международна литературна награда, се изказва групата анонимни граждани, обединени в Клуб “100 читатели”, община “Триадица”.
Писмото им е в последния брой на вестник “Словото днес” (правоприемник на едновремешния “Литературен фронт”).
Сигурно щеше да изтече незабелязано, ако Михаил Вешим - друг известен писател и журналист и син на големия Георги Мишев, не беше
отговорил с остра статия във в. “Стършел”,
на който е главен редактор.
Машината на времето може да изглежда и като вестник. Отваряш “Словото днес”, издание на Съюза на българските писатели, и се връщаш поне трийсет и пет години назад – във времената на вестник “Литературен фронт”, чийто продължител е днешният “Словото”, пише Вешим, препращайки с аналогия към романа “Времеубежище” на Господинов.
Именно това е книгата, спечелила “Букър”, а новаторската идея на автора препраща в санаториум с различни стаи, които отговарят на миналите десетилетия. В тях всеки може да се върне към времето, за което си спомня с носталгия примерно.
Впрочем седмичникът “Словото днес” сякаш живее точно в онези години отпреди демокрацията у нас. В броевете му е отпечатана “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски, статия, озаглавена “Докога ще издевателстват над Вапцаров?”, друга под името “Докосване до Дора Габе”.
Няма лошо да се пишат и четат статии за известните ни поети и писатели. Единствено буди недоумение, че във всички последни броеве на вестника до месец май включително
няма нито дума за най-нашумелите съвременни български писатели -
Алек Попов, Милен Русков, Захари Карабашлиев. Те очевидно не привличат вниманието на СБП, както и фактът, породил гордост у българите, когато Господинов спечели наградата навръх 24 май - за това също няма нито ред в 16-страничния вестник. Важно е да се отбележи също, че всички тези много четени у нас автори не са членове на съюза.
Може би защото наградата не му дава (на Георги Господинов - б.р.) никаква привилегия в родната литература, както пишат стоте анонимни под заглавието “И много имена и лесна слава…” в “Словото днес”. По думите им не само Г.Г. е бездарник:
Затова с привилегиите (на Господинов) – дотук.
А “Букър”? Подобно на другите европейски награди и тя се обезценява, досущ приза на Алфред Нобел. Още преди половин век самите британци се засрамиха, когато бездарникът Уилям Голдинг размаха отличието над главата си.
Неотдавна Боб Дилън смаян признаваше, че не заслужава “Н*обел” заради десетина естрадни текста, които и сам е забравил. Съвсем наскоро една дама от бивша съветска република (беларускинятата Светлана Алексеевич - б.р.) също бе поласкана в Стокхолм. Неколцина от нашия клуб се запознаха с нейна книга и са единодушни, че ако за подобно четиво се става лауреат, то поне десетина родни писателки трябва да са нобелистки.
Вешим с право пише: Мислехме, че тия времена отдавна са отминали – но не, не са. Вестникът името си смени, но нрава – никога.
Тогава (има предвид онова комунистическо време - б.р.) ЛФ, орган на същия СБП, законодателстваше в литературата – той определяше “правата” линия и заклеймяваше всичко извън нея – книга, пиеса или филм. В редакционни статии, често неподписани или с автори, скрити под псевдоним, идеологически цербери като Богомил Райнов и компания громяха, раздаваха оценки и присъди. След такива статии биваха спирани книги – романът “Лице” от Блага Димитрова, пиеси – “Човекоядката” от Иван Радоев, или филми – “Кратко слънце” на режисьора Людмил Кирков.
Още повече че тези 100 читатели сякаш наистина са фантоми - за софийския клуб, който носи името им само като бройка, няма никъде нищо.
Изведнъж обаче и откъм съюза, и откъм редакцията на “Словото днес”, в чийто редакционен съвет влизат някои от членовете на Управителния съвет на СБП,
замлъкнаха - в сайта им има само стационарни телефони, на които никой не отговаря
Единствено секретарката на председателя на СБП Боян Ангелов обясни, че той е в командировка, а в редакцията нямало никого. Любезно обаче взе телефона на репортер на вестника с уточнението, че може да се свържат с нас в понеделник.
А Михаил Вешим иронично завършва:
Я колко достойни автори, членове на СБП, могат да напишат и по-добри книги от “Повелителят на мухите”, по-добра поезия от Дилън и по-разтърсваща проза от “Цинковите момчета” и “Чернобилска молитва”! Ама на – Нобеловият комитет нас не иска да ни забележи!...
От “читателското” мнение лъха едновременно интелектуален провинциализъм, завист и злоба – вековната злоба на бездарника. Един дългогодишен председател на СБП, поетът Любомир Левчев, имаше стих, че “бездарието е фашизъм”. По-точно е да се каже: “бездарието е комунизъм”.
Михаил Вешим, редактор на в. “Стършел”:
Който не чете “Словото днес”, да бъде убит морално на място (по Остап Бендер)
Там живеят във времеубежището на посткомунизма
Оня ден си купих в. “Словото днес”. Защото, както казва великият Остап Бендер, “хората, които не четат вестници, трябва да бъдат морално убити на място”.
Разгънах вестника и... си помислих, че някаква машина ме е върнала в отминали години. Но се оказва, че не са отминали. Доказва го именно в. “Словото”, пряк наследник на в. “Литературен фронт”. Погледът ми веднага беше привлечен от “уводната статия” със заглавие “И много имена, и лесна слава”. Подписана е от “Клуб 100 читатели”, община “Триадцица”.
Да не мислите, че има изредени имената на стоте читатели - те просто са група граждани от един столичен район на едно мнение, седнали като запорожци от онази известна картина и написали писмо не до султана, а до в. “Слово”.
И какво е предизвикало техния читателски гняв? Международната награда “Букър” на Георги Господинов. От читателското мнение лъха едновременно и литературен провинциализъм, завист и злоба - вековната злоба на бездарника.
Или посткомунизъм - времеубежището, в което си живеят авторите на “Словото”. Да биха могли, щяха да забранят “Времеубежище” на Георги Господинов и да го изземат от книжарниците.
Защото се виждат в романа. И да отнемат “Букър”-а от автора, за да го дадат на себе си.
Едно време за неподписаните или подписаните с псевдоними материали се казваше, че те изразяват мнението на редакцията. Ето редакционният състав на “Словото днес”. Главен редактор е Надя Попова. Следват Боян Ангелов, председател на СБП, Елка Няголова, Иван Гранитски, Панко Анчев, Петър Андасаров и Мюмюн Тахир.