Най-големите ни заложнически кризи
- Първото отвличане на самолет е на 30 юни 1948 г., зад него стои уволненият полковник Страхил Михалакев
- Морякът Петър Попов похищава кораба “Елена”, убива двама и ранява капитана
- Две драми в банки - при първата заложник е началникът на службата за сигурност, при втората - шест служителки
Над 10 са сериозните заложнически кризи в България от 1948 г. до момента. Според доц. д-р Неделчо Стойчев последната сочена за такава - драмата със заложниците край Сандански, чийто похитител се самоуби по-късно в ареста, не влиза в тях. При Цветелин Цеков, който нахлу в къщата на бившата си в с. Вълково с пистолети, гранати и тротил, ставало дума за битов казус. Експертите са категорични, че вероятността да застреля жената и майка й е била малка. Той търсел внимание, защото през цялото време излъчвал на живо с телефона си във фейсбук.
Действията му изглеждат като детска игра в сравнение с похищенията, които са ставали у нас в миналото. Цветелин например не е застрелян от баретите като 20-годишния Валентин Иванов, който отвлича самолет заедно със 17-годишния Ивайло Владимиров, 19-годишния Лъчезар Иванов и 22-годишния Красен Гечев. Ударът, който четиримата младежи правят, остава в историята като една от най-драматичните заложнически кризи у нас. Тя се разиграва в летателната машина АН-24 на БГА “Балкан” на 7 март 1983 г. Валентин и приятелите му искат самолетът да смени посоката си към Виена, Австрия. Всеки от тях има проблеми с правосъдието в България. Квалифицирани са като “проблемни”.
Идеята на похищението е да избягат на Запад. На 7 март Валентин дори е в ареста на поделението, но успява да избяга, за да стигне навреме до летището. Групата сяда на последните седалки в самолета, в който има 40 пътници. Един от тях се оказва полковник и лично започва преговори с момчетата. В лапите на похитителите е стюардеса, чиято ръка е порязана близо до китката. Плашат, че ще й отрежат пръст. Заканват се, че ще взривят самолета с четири бутилки, пълни със запалителна течност.
Пилотът ги заблуждава, че изпълнява нарежданията им и летят към Виена, но всъщност продължава за Варна. Властите там вече са предупредени и успяват да обезвредят трима от младежите. Включва се и група командоси, които владеят бойни изкуства. Валентин се затваря в тоалетната заедно със стюардесата, крещейки, че ще я убие. Спецченгета разбиват вратата и стрелят по него. Ликвидират го в момента, в който се готви да пререже гърлото й.
Съдбата на Цветелин Цеков, който държа бившата си приятелка и майка й край Сандански, по-скоро прилича на тази на Тончо Гагов. Сходното между тях е, че и двамата похитители се самоубиват зад решетките - Цеков се обеси с връзка на обувка в килията си, а
Гагов се хвърля през прозореца, докато го местят в друг затвор. Различното е, че последният отвлича цял самолет с пътници. С пистолет в ръка, на 28 юни 1975 година той взема самолет на БГА “Балкан” АН-24 от Пловдив за София. Нарежда смяна на курса към Атина. Приземяват се на солунското летище, където го задържат. Мотивите му остават неизвестни, но Гагов има психическо разстройство. През 1974 г. е правил опит за самоубийство. За Цветелин също се разбра, че е лежал в психиатрия. Месеци след заложническата драма Гагов слага край на живота си. Цеков го прави още в първите дни след ареста.
Доколко сериозно е било намерението на Цветелин да убие държаните заложници, както се заканваше близо 4 часа, не може да се каже със сигурност. Той не стреля по нито една от двете жени. Ранява единствено бащата на приятелката си. За разлика от него уволненият полковник от авиацията Страшимир Михалакев не се свени да го направи. На 30 юни 1948 г. заедно с още няколко души той похищава пътническия самолет на “Табсо” - “Юнкерс - 52”, който лети по линията София - Варна - Бургас - София. Това е първото похищение на летателна машина у нас. Целта на Михалакев е да избяга от комунистическия режим. Той е служил в Генералния щаб на царската армия, а след 9 септември 1944 г. е отзован и освободен от ВВС преди още да е навършил 40 г.
Страшимир и компания вземат самолета със 17 пътници, сред които депутатът Георги Георгиев, запасни военни, адвокати и индустриалци. Нареждат на екипажа да смени посоката към Турция. Първият застрелян е шефът на гражданската авиация ген. Борис Ганев. Той пилотира, но Страшимир го убива, за да застане зад щурвала. Жертва става и бордният радист Недялко Недялков. Самолетът е приземен на летище “Ишеликьой” край Истанбул. Там го чакат военни, на които похитителите се предават и искат политическо убежище. България изпраща документи за връщането им у нас, но Турция ни отказва. На 14 юли 1948 г. турско съдилище ги оправдава като политически бегълци. Изводът на магистратите е, че групата е действала при самоотбрана.
Подобно на Цветелин Цеков с тротил и детонатори плашеше и 41-годишният Иван Георгиев. Той похищава самолет “Ту-134” на БГА “Балкан”, но този път по линията София - Варна. Случаят е от 8 август 1982 г., а Георгиев казва, че ще взриви машината, ако не променят курса й към Виена. Твърди, че носи 1550 грама взривно вещество амонит в насипно състояние, 3 детонатора и3-метров шнур. Командирът обещава, че ще спази нарежданията му, но едновременно с това съобщава за заложническата криза.
Хрумва му да излъже Иван, че ще кацнат във Варна, за да заредят, тъй като нямат гориво. На летището властите вече са в готовност и арестуват Георгиев. С изненада установят, че на борда пътуват майката и сестрата на похитителя.
С убийства и арест приключва отвличането на товарния кораб “Елена” през 2003 г. Машината с екипаж от 14 българи е похитена за повече от 24 часа. Зад цялата драма стои морякът Петър Попов, който убива механиците Пейчо Симеонов и Иван Аргиров. Ранява и капитана Стоян Нинов.
Издирването на кораба започва в мига, в който той не акостира на бургаското пристанище по разписание. Службите се усъмняват и започват да го търсят. Установяват го в извънтериториални води на 90 морски мили (около 162 км) източно от Варна. В спасяването му се включват военноморските сили. Екипи започват преговори с похитителя, който скача зад борда, но е спасен. Арестуват го служители на “Гранична полиция”.
Не по-малко драматични са и заложническите кризи в банки. Първата е от 15 април 2002 г. в Русе, когато 27-годишният Виктор Иванов нахлува в клона на “Евробанк”, за да иска 20 хил. евро.
Служителките успяват да натиснат паник-бутоните и бягат през гаража. Виктор държи за заложник началника на службата за сигурност в банката. Всичко приключва с ареста на Иванов, чиято експертиза показва, че има шизофрения и не може да бъде съден.
Второто похищение в банков офис се случва в Сливен и е от 23 март 2011 г. Въоръженият Стефан Стефанов нахлува в помещението и ранява тежко 42-годишния охранител. Близо 39 часа държи в плен шест служителки. Клонът на банката се намира точно срещу сградата на Областна администрация в центъра на града, на 20 метра от пешеходната зона. Полицията отцепи 200-метров участък. Операцията се ръководеше от главния секретар на МВР Калин Георгиев. Преговорите със Стефанов бяха дълги и тежки. Няколко пъти той плаши, че ще сложи край на живота си. Накрая се стига до договорка. Предава се с условието да не бъде убит, като излезе.
За похитителя стана ясно, че е минал на психотест преди година. Изискан му е от охранителната фирма, в която е работил. Документът бил издаден на 16 март 2010 г. Представител на компанията коментира, че мъжът е един от най-добрите служители и не е наказван никога.
Само две години преди драмата в Сливен се случва първото отвличане на автобус у нас. Датата е 27 януари 2009 г., а зад него стои 33-годишният Мирослав Блажев-Атила. В рейса на фирма "Биомет" пътуват 36 души и 3-ма служители на компанията. Блажев заплашва, че е поставил бомба в багажното отделение и иска среща с медиите. Има условие и към властите - да му доведат мъж на име Петър Ганев от с. Хераково. Атила твърди, че същият човек е направил катастрофа с участието на приятелката му Росинка Костова, която била бременна и заради инцидента загубила детето.
“Блажев е освидетелстван медицински - обясни тогава комисар Милко Димитров. - Не е регистриран за криминални прояви, но е лекуван в психиатрична клиника през 1996 г.”
Накрая похитителят се предава на полицията и е осъден на 10 месеца затвор.
На 14 март 2014 г. барикадиралият се в дома си в Лясковец Петко Петков стреля по атакуващите го барети от СОБТ. Случаят не може да бъде определен като заложническа криза, но по време на него беше убит командосът Емил Шарков. Петков рани и негови колеги. Акцията започна след сигнал на директора на близкото училище, който вика властите след заплахи от Петков към децата. По време на престрелката той бе ранен, но оцеля. Съдът го призна за виновен за опит за убийство на петима полицейски служители, както и за убийството на Шарков. Получи обвинение и за незаконно притежание на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях. Така се сдоби с доживотен затвор.
През 2016 г. бившият полицай Петър Коджейков стреля по дъщеря си Гергана, която вика полиция в столичния кв. “Стрелбище”. Мъжът държи като заложник неподвижната си след прекаран инсулт съпруга Наташа. За Коджейков стана ясно, че е бивш служител на МВР, който наскоро също претърпял инсулт и е психически нестабилен. Пенсионерът залоства апартамента си след семейна разправия, която става около 14,00 ч.
Близо денонощие бившето ченге заплашваше с незаконно притежаван пистолет униформените и стреля по тях. Барети от отряда за борба с тероризма и спецзвеното “Кобра” се включиха в задържането му.
Преговори с Коджейков часове наред водеха петима психолози. Задачата им бе изключително трудна, тъй като на моменти той бил контактен и адекватен, но след това ставал агресивен. Цяла нощ пил кафета и пушил цигари. Сутринта тежковъоръжени командоси правят опит да проникнат в жилището му, но той стреля. По обяд властите изнасят на носилка съпругата му, без той да разбере, тъй като е в другата стая. Жената е откарана в болница. Следобед се чуват три изстрела, които Коджейков произвежда. Един от командосите е улучен в каската, а друг - в противокуршумния щит. В крайна сметка възрастният мъж е обезвреден, изнесен на носилка и откаран в болница.
“Проникнахме в жилището благодарение на това, че множество структури на МВР свършиха своите дейности, без да се бърза - обясни тогава главният секретар на МВР Георги Костов. - Той не е терорист, а човек със здравословни проблеми.”
За бившето ченге стана ясно, че преди промените през 1989 г. е бил шеф в 4-то РПУ. През 1991 г. е уволнен от системата. Съседите му твърдяха, че е чичо на бившия шеф на Националната служба за охрана ген. Тодор Коджейков.