Варна - градът с най-старото съкровище, златни пясъци и каменна гора
В новата ни рубрика "Уикенд ОКОло" ще представяме забележителности, които могат да се видят за два дни на максимум 50-ина километра от областните градове в България. Проектът се реализира съвместно с Министерството на туризма.
Публикациите ще излизат всеки четвъртък до края на годината. Те ще улеснят планирането на вашите уикенди, в които не само да отдъхнете, да се насладите на вкусна и сезонна храна, но и да разгледате интересни забележителности - манастири, музеи, природни феномени.
Днес ви предлагаме всичко, което си заслужава да видите във Варна и региона, съчетаващ море, планина и артефакти.
Варна е третият по големина град у нас и най-големият в Североизточна България.
Коронована като Морска столица, Варна е популярен туристически център, отправна точка за много курорти по Северното Черноморие, сцена на културни прояви като фестивалите "Варненско лято", "Любовта е лудост" и др.
Историята на града е хилядолетна - основан е с името Одесос през периода на Великата гръцка колонизация от изселници от малоазийския град Милет през VI в. пр. Хр.
Градът разцъфтява през лятото, а през последните години сезонът се проточва до края на септември.
Независимо дали искате да се разходите, да потънете в малките улички на историческия център, да разгледате неговите красивите сгради, да хапнете и пийнете с приятели в крайбрежните заведения или просто да се насладите на прекрасната лятна атмосфера - със сигурност има какво да разгледате и опитате от Варна.
Тук може да видите оригинални артефакти от най-старото златно съкровище в света, датирано между 4400–4200 г. пр. Хр., да се разходите под красивите дървета в Морската градина, да посетите представление в Делфинариума, Астрономическата обсерватория и планетариума.
През лятото може да отидете на плаж или на някой от многобройните басейни с лечебна минерална вода с температура 40-60 градуса в красивия курорт Св. св. Константин и Елена.
В сърцето на Гръцката махала са разположени Римските терми на древния Одесос - най-големите в България и четвърти по големина в Европа. Изградени са в края на II век на общата площ от близо 7000 кв. метра и са функционирали до края на III век.
В днешни дни Римските терми са адаптирани в съвременния културен живот и там през лятото се изнасят концерти и представления.
Курортът Златни пясъци, известен като Перлата на българското Черноморие, предлага красив плаж и вълнуващ нощен живот, които привличат хиляди туристи. Резиденция "Евксиноград" също е любимо място за разходка и запознаване с историята на града.
В околностите на Варна се намират много забележителности и красиви плажове, скалният Аладжа манастир, природният феномен Побитите камъни, резерватът "Камчия" и много други, за които ще ви разкажем.
Градът се слави с богат нощен живот, през летните месеци хиляди се наслаждават на бурни купони под звездите. Едни от най-добрите заведения са разположени непосредствено до брега, както и в района на Морската гара.
Ето някои от местата, които препоръчваме да посетите, ако вече сте стъпили на варненския бряг.
Аладжа манастир
Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси отшелници през XIII–XIV век.
Той се намира на 10-ина километра от Варна по пътя за курорта Златни пясъци. Основоположниците на българската археология – братя Карел и Хермин Шкорпил, започват проучвания на християнския паметник в края на ХІХ век.
Оцелелите в параклиса стенописи свидетелстват, че тук е кипял богат духовен живот по време на Второто българско царство, но няма данни за това кога е основана монашеската обител.
Необичайните архитектурни форми и многобройните предания за скрити съкровища и призраци на монаси, бродещи сред развалините, създават атмосфера на тайнственост и мистика, която от десетилетия привлича многобройни почитатели.
Дворецът и ботаническата градина в Балчик
Архитектурно-парковият комплекс "Дворецът и ботаническата градина" в Балчик са къс земен рай и задължителен за посещение туристически обект по Българското Черноморие.
Намира се на около 50 км северно от Варна след курорта Албена.
Комплексът е лятна резиденция на румънската кралица Мария, която се влюбва от пръв поглед в мястото. Дело е на италиански архитекти, построен е през 1936 г. с многобройни параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – старобългарски, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др.
В неповторимата му градина се отглеждат над 3000 растителни вида от цял свят.
Побитите камъни
Сигурно няма човек в България, който да не е чувал за Побитите камъни край Варна. Каменната гора се намира на по-малко от 20 км от Варна и е феномен, който няма еквивалент по света в този си вид.
Цялата местност се състои от 14 групи каменни колони, разпръснати по западната част на Варненското плато. Голямата част от тях остават непознати за туристите. Мястото от векове е заредено с мистицизъм, определяно е като сакрално, тук са извършвани тайни ритуали.
Различни са версиите за произхода на феномена, най-популярната е, че вкаменелостите са останки от коралови рифове от дъното на древно море, други смятат, че те са се формирали около газови извори чрез слепване на песъчинки, а някои не изключват те да са дело на изчезнала цивилизация.
Крепостта "Овеч", Провадия
Провадийската крепост е построена на плато източно от града, познато под името Калето. Тя се използва от средата на ІІІ до края на ХVІІ век, с прекъсване от първите десетилетия на VІІ до Х век.
Византийците я назовават Проват, българите – Овеч, а турците – Таш хисар (каменна крепост).
Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема, защитена от скали с височина от 11 до 18 метра, а тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите.
Най-високата част на крепостта е т.нар. цитадела със 166 метра надморска височина.
Овеч помни времето на Петър ІІ и Калоян, движението начело с цар Ивайло, рицарите на Амедей VІ Савойски, османското нашествие, антиосманското въстание от началото на ХV век, походът на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело.
Днес личат основите на 3 църкви, жилищни сгради, разположени в северната й част, отбранителни съоръжения, 30 раннохристиянски гробници, улици и др.
Плажът Болата
Плажът Болата е уединено, закътано и поразително красиво място, намиращо се между нос Калиакра и село Българево, на 12 км от Каварна.
Плажната ивица е част от резерват със същото име, над който минава една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа - "Виа Понтика".
Плаж Болата е известен и като място за гмуркане. Скалните масиви, които обгръщат залива, пък свидетелстват за живот по тези земи от 400 г. пр. Хр.
Открити са останки от антични и средновековни селища, уникални каменни кръгове, жертвени камъни, скални пещери-жилища.
За да се насладите на великолепната гледка към цялата клисура, ще трябва да изкачите стръмна пътека на север до върха на скалната стена.
Нос Калиакра
Ако завиете на ляво, като излезете на главния път от красивия плаж Болата, до 5 минути ще сте на Нос Калиакра - място, пълно с история, богато на гледки, митове и легенди. Притегателна сила за фотографи и мечтатели.
Скалите и пръстта са с червеникав цвят, а морето край брега - с тюркоазени нюанси. Тук често се виждат делфини. Калиакра означава красив нос, според легендата кръвта на защитниците на крепостта се е пропила в скалите и затова са с такъв цвят.
Тук се издига и статуя, свързана с 40-те български девойки, които сплели ведно косите си и скочили заедно в морето, за да не попаднат в ръцете на турските поробители.
Камен бряг и резервата "Яйлата"
Националният археологически резерват "Яйлата" е уникално място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Намира се на 2 км от село Камен Бряг и представлява приморска тераса с площ 300 дка, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.
Тук ще откриете множество важни за историята паметници и находки, представящи живота по тези земи от най-дълбока древност.
Има пещерен град от 101 жилища, заселени още през V в. пр.Хр. Използвани са в продължение на хилядолетия като жилища, а някои от тях като гробници или църкви. Три некропола са издълбани в скалния масив. Представляват двукамерни фамилни гробници, състоящи се от преддверие и гробна камера, функционирали III–V в.
Първият некропол е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце.
През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. Тук преминава Понтийският път на птиците. "Яйлата" е царството на широколистния божур.
Скалите на Тюленово и скалните манастири
Тюленово е задължителна спирка след "Яйлата" в посока север. Малкото селце е посещавано от хиляди туристи заради причудливите си скали и скални манастири. Дупките в скалите някога са били част от подземни пещерни градове – светилища или гробници.
По-късно се превръщат в отшелнически килии или складове за стоките на мореплаватели. По стените им има изображения на кръстове, кораби, кръгове.
Тюленовата пещера е най-дългата по Българското Черноморие - цели 107 метра. Според легендите е била населявана от потомствата на двойка тюлени, пуснати на свобода тук от румънската кралица Мария.
Скалите са популярно място за скокове във вода, но е добре да сте с някой, който познава района, тъй като има и много подводни скали, като преди няколко години там се провеждаше и специален фестивал за скокове във вода.
Музеят на стъклото в Белослав
Музеят е разположен на брега на Белославското езеро, на около 20 км от Варна, в бившия стъкларски завод в България.
Белослав е известен с дългогодишните си традиции в производството и обработката на стъкло регион, а в музея се стремят да запазят и доразвият традиционните методи, използвани в производството на белославско стъкло, като същевременно ги съчетават с последните постижения на технологията в тази област.
Част от обиколката минава през цеха с пещите, където, без да се прекъсва ходът на работата, ще наблюдавате специална демонстрация – как се изработват ръчно духани изделия.
За посетителите се демонстрират и полуавтоматичната машина за производството на флакони и на робот, който й подава стъкло от пещта.
По желание можете да участвате дори в издухването на свое собствено изделие.
Музеят подводница "Слава" в Белослав
Докато сте в стъклената фабрика, може да влезете и в последния запазен образец на подводен кораб - подводницата "Слава", която се намира в непосредствена близост.
Тя е произведена през 1959 г. в СССР. "Слава" функционира от 1985 г. и приключва активната си служба през 2010 г. През 2020-а е превърната в музей за желаещите да се потопят в магията на подводничарския живот.
Дължината й е 76,6 метра, широчината - 6,7 метра. "Слава" тежи 1100 тона. Има 2 дизелови и 2 електродвигателя и 7 отсека, в които могат да се видят 8 торпедни апарата, каюти и моменти от бита на подводничарите.
Вълшебният извор в Провадия
Девненските извори са най-големите карстови извори в България, те са около 30, обединени в 7 изворни групи.
Най-красивият сред тях е малкият Хавуз, наричан още Вълшебният. Около него е построена елипсовидна стена, висока около 4-5 метра. Тя създава воден пад, използван от близката воденица.
По дъното на извора и по стените на басейна му крепят корените си красиви пъстроцветни дълги и тънки водорасли.
Всяка секунда от гърлата на изворите блика до 3500 литра вода. Тя образува по-големи и по-малки поточета, които съединени образуват река Девня.
Крепостта "Петрич кале" до гара Разделна
Крепостта "Петрич кале" е била важна част от отбранителната система на средновековната българска държава. Тя се намира на километър от гара Разделна по жп линията Варна - София.
Крепостта датира от V век, но за известен период е била разрушена и изградена отново през XI-XII в.
Освен с българската "Петрич кале" е свързана още с чешката, полската и унгарската история.
По време на последния кръстоносен поход на обединените християнски армии под предводителството на полско-унгарския крал Владислав III Ягело Варненчик на 7 ноември 1444 г. крепостта е превзета и разрушена.
Сега от нея е останала много малка част, както и впечатляваща дялана стълба в скалите с дължина около 20 метра, където е бил водният резерв.
От върха се открива страхотна гледка към долината в посока с. Разделна, Девня и Белослав.
Чудните скали
Чудните скали са разположени на брега на язовир "Цонево" и представляват съвкупност от няколко островърхи скални кули, които се извисяват над водната повърхност.
Намират се на 90 км на югозапад от Варна в северното подножие на Източна Стара планина между селата Аспарухово и Добромир.
10-те скални пирамиди с височина 40-50 метра образуват пролома, през който тече река Луда Камчия. Местното население ги е оприличило на кулите на замък и е дало имена на отделните елементи - "Замъка", "Великана", "Рицаря" и т.н.
Те са групирани в 3 по-големи композиции, като през всяка от тях е прокопан тунел, през който минава път.
Долната част на скалите излиза направо от водата на яз. "Цонево" и там те са най-стръмни. Скалният феномен е получен в резултат на действието на ерозията на вятъра и водите на р. Луда Камчия върху меката варовикова скала.
Музеят на мозайките в Девня
Музеят на мозайките в Девня е построен върху основите на голяма римска сграда, в която са открити великолепни мозайки.
Античната постройка била градска къща от времето на император Константин I Велики (III-IV в.) и е заемала площта на цял квартал в римския град Марцианопол.
В музея ще видите уникални римски и ранновизантийски мозайки, които са покривали помещенията на сградата. Три от тях са представени на мястото, където са открити, а останалите две са консервирани и частично реставрирани, след което пренесени върху нова носеща основа.
Тези блестящи образци на римското изкуство са изработени от малки камъчета - кубчета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло в 16 цвята. Сложните комбинации изобразяват главно персонажи и сцени от гръкоримската митология, както и екзотични животни и птици.
Тракийската гробница в Свещари - последният дом на Дромихет, царят на гетите
Една от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски гробници по нашите земи е Свещарската. Тя се намира близо до село Свещари, община Исперих. От Варна е на повече от 50 километра, на каквото разстояние са останалите ни предложения, но си заслужава.
Гробницата е част от историко-археологически резерват „Сборяново”, обхващащ западната част от Лудогорското плато, между Свещари и Малък Поровец. Резерватът обхваща няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.
Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век.
Построена е през първата половина на III в. пр.н.е. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината отвътре е 4,45 метра.
Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина.
Входът на преддверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди.
Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.
Учените смятат, че това е последният дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона.