Как радетелите за морал отровиха словото и видяха зад всеки ъгъл “четирихилядник”
Общественият дебат е в токсична среда: младата майка критикува бившия началник на новини в една частна телевизия, но самата тя като шеф на кабинета на Петков удари с твърдение шамар журналисти, анализатори, политолози
След участието на Антон Хекимян в Би Ти Ви в четвъртък Лена Бориславова написа във фейсбук: Антон Хекимян - първо убедително дискредитира Би Ти Ви и журналистиката у нас, сега и себе си. Без визия. Без решения. Без лично мнение. Като последното е най-страшно. “Как се стигна до номинацията Ви? - питайте Борисов. Какво трябва да се направи с концесията за “Софийска вода” или за боклука? - питайте Фандъкова и екипа .” Без отговор на нито един конкретен въпрос за София. Нахвали Фандъкова. Нахвали управлението на ГЕРБ. Говори в трето лице за екипа “си”, който не е подбрал, но на който разчита този път да спазва “стандартите” за ремонт. Този път… Толкоз за 1 седмица в семейството. П.С. Дано имаме повече професионални журналисти като Ризова и по-малко от тези, печелещи доверието на ГЕРБ за по-малко от седмица.
Включвам се в коментарите и напомням за твърдението й, че обществени говорители, в това число и журналисти, взимали по 4000 лв. месечно от Москва.
Лена Бориславова: Щеше да е вредно, ако не беше вярно. За съжаление, нямам право да разкрия имена, ако не искам да стана обект на интерес за прокуратурата... Информацията е с гриф и нямам право.
Още в началото честитя дъщеричката на Лена Бориславова. Бях сигурен, че Деа ще “омекоти” остротата, с която майка ѝ громи в социалните мрежи всичко, което не харесва. Но уви - Лена скочи и в темата за трамплина от журналистиката в политиката.
Декларирам, че не съм фен на Хекимян - нито като шеф на телевизионните новини, нито като кандидат-кмет.
И въпреки десетките случаи в родната политика, когато хора от екрана, радиото или печата подскачат по политическата шахматна дъска, след излишната изява на пресния политик Хекимян при бившата му подчинена Ризова пак заляха с отровни критики и подозрения медиите.
Защо обаче най се подразних от коментара във фейсбук на бившата началничка на политическия кабинет на Кирил Петков. (Виж цитата горе). Работата е там, че
Лена е духовната майка на обвинението “четирихилядник”,
- лепна трудното за изпиране петно на няколко професионални гилдии, включително и журналистическата. Припомням, че само 5 дни след като кабинетът “Петков” бе свален в първия успешен вот на недоверие в края на юни 2021 г., в ефир Бориславова отправи “гръмки” “разкрития” (и двете в кавички) за данни, че “обществени говорители” - в това число политици, анализатори, социолози, политолози и журналисти, получавали по 4000 лв. месечно, за да накланят общественото мнение в полза на Москва. И то в изключително поляризираната обществена обстановка у нас заради войната в Украйна.
Във фейсбук, където най-вече ври партийният и политически живот, това неаргументирано твърдение се превърна в острие срещу всеки критик на статуквото. За разлика от баналния скок от журналистиката в политиката обаче,
твърдението за финансови облаги имаше разрушителен ефект
в медийното, публичното и интернет пространството. Особено за народ, който гледа света през призмата за покровителство на Големия брат и проявява лоялност, граничеща със сервилност, към съюзниците, независимо кои са те.
Та, през лятото на 2021 г. само за няколко дни активните в социалните мрежи “лоялни” общественици и opinion maker-и, според които България буквално вече е изгнила от руска пропаганда, успешно наложиха “четирихилядник” като
клеймо срещу всеки опит да ги върнеш в реалността
А тя е, че в голямата си част общественият дневен ред у нас е формиран въз основа на безалтернативния евро-атлантически прочит, изключвайки почти всякакви нюанси в мненията. Въпреки че и в западните държави се водят ожесточени дебати за Европа в бързо променящия се свят.
Свикнали сме с традиционните кръчмарски обвинения като “орки”, “мурзилки”, “ватници”, “руски мекерета” и т.н. на радетелите за “свобода на словото” и морал в политиката. Но твърдението за 4000 лв. беше по-вредно, защото то играе фино по струните на характерния за българина скептицизъм към всичко, което ни заобикаля. А политическите групи във фейсбук го превърнаха в истеричен шамар срещу всеки несъгласен. Заради липсата на конкретни имена на получаващите заплата от Москва изведнъж се оказа, че живеем в свят, в който зад всеки ъгъл дебне четирихилядник.
Сигурно и самата цена беше избрана с психологически ефект –
4000 лв. звучат човешки близо до всеки,
трудно някой може да си представи как изглеждат милиони на едно място. Затова трудно може да отроним сълза за някого, изгубил милиони, но искрено ще съчувстваме на човек, изгубил или дължащ 4000 лв. за нещо.
Същите тези политически и партийни общности сега говорят кой как е дискредитирал журналистиката. Същите онези, които се възмутиха от термина “мисирки”, но също успешно го наложиха срещу несъгласните. И неслучайно, за да се харесат на (фейсбук) електората си, някои политици от трибуната на парламента редовно принизяват дебата с “копейки”, “късоп***ов”, “предатели”, “утайка” и т.н.
Но да не виним Лена Бориславова, защото тя не носи отговорност за отделни изстъпления на политиците. Не е виновна и затова, че говори като политик, след като е такъв. Ако добрата журналистика предполага основни професионални норми – обективност, честност и разнообразни мнения и позиции, то значи
журналистиката е всичко това, което политиката не е
Защото една от целите на медиите е именно това - от една страна, да са медиатор между властта и хората, а от друга - между отделните представители на тази власт. Докато базовият инстинкт на политика е именно властта, а интересът на партиите е всъщност интерес на отделни обществени групи.
В този смисъл няма защо да се сърдим, но е хубаво да посочваме лицемерието с пръст.
А от отговора й на моя въпрос (виж горе) излиза, че за да може един човек да остане чист пред правосъдието,
хвърля петно върху цели гилдии
А към политиците да зададем въпросите:
- Кога ще станем свидетели на лидерски дебати, който не са около избори?
- Кога партиите ще спрат да пращат второразредни представители, когато трябва да се изправят срещу политически съперник?
- Кога ще видим дебат не само между първите двама, но и като цяло между всички кандидати, подкрепени от всички парламентарно представени партии?
- Кога политиците ще спрат да говорят с клишета, без конкретни мерки?
Едва когато получим тези отговори, може отчасти да се изтласкаме от токсичния дебат, в който е потънала обществената среда. И ще върнем политиците, комфортно застинали или държани в плен от собствените си фейсбук електорати, обратно в реалността.