Поискахме 1,4 млрд. лв. от Брюксел, забавени от служебното правителство
Чакаме ги по Коледа, а ако изпълним още 30 мерки за 3 месеца, ще дадат на България достъп до нови 9 млрд. лева
България поиска второто плащане по плана за възстановяване и устойчивост в размер на 1,4 млрд. лв. Документите са изпратени в Брюксел на 7 октомври, съобщиха от финансовото министерство в понеделник. Час по-късно от ЕК обявиха, че вече са при тях, а процедурата по одобряването ще отнеме около два месеца. Това означава, че очакваните пари може да бъдат получени около Коледа.
Държавата ни поиска сумата, след като за три месеца бяха изпълнени повече от 30 мерки, залегнали в плана. Срокът за повечето от тях бе краят на 2022 г., но
последният служебен кабинет не успя да ги изпълни и не подаде документите.
Наваксаното от правителството на Николай Денков закъснение отново отваря достъпа до около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от механизма за възстановяване и устойчивост.
Очакваните средства може да бъдат използвани само и единствено по направленията, записани и одобрени в плана, и за целите, поставени с него. За да бъде поискан този транш, трябва да се изпълнят 66 етапа и мерки, от които 22 са свързани със законодателни промени.
Финансовото министерство е обявило на сайта си пълна информация за етапите и изискванията за второто плащане. От нея става ясно, че вече
са изпълнени 62 етапа, а 4 не са
Не е изпълнена целта за намаляване на обществени поръчки с един-единствен оферент за 2022 г. Построяването на интермодалния терминал в Русе пък е отпаднало заради липса на инвеститорски интерес. Не сме се справили и със завършването на обществена поръчка за бордово оборудване на влакове, както и с приемането на т.нар. Закон за несъстоятелността на физическите лица. Сред оставащите задачи, които трябва да бъдат изпълнени до края на годината, е обявяването на процедура за изграждане на ВЕИ инсталации със задължение за системи за съхранение, както и да се подпишат договорите по проекта за дигитализация на отсечката Русe – Каспичан.
Заради тези пропуски обаче Брюксел има право да намали частично исканата сума.
От финансовото министерство уточняват, че ще водят разговори за запазване на средствата при по-нататъшно изпълнение на двата етапа. Трябва да бъдат приети, допълнени или променени и подзаконови документи - правилници, наредби и т.н., по три закона - Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.
През юли 2022 г. Брюксел вече ни отряза 578 млн. евро,
или 1,13 млрд. лв., защото българската икономика се развива по-добре от очакваното и страната няма нужда от толкова голяма безвъзмездна подкрепа. Така предвидената първоначално сума от 6,27 млрд. евро за изпълнение на важни проекти бе свита до 5,69 млрд. евро.
Два месеца е срокът на ЕК да оцени подаденото искане за втория транш. Процедурата предвижда последващи консултации с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши самото плащане.
Едно от основните направления, които ще бъдат финансирани с ресурса на втория транш, е модернизиране на образователната инфраструктура. В конкретика е предвидено договорите да обхващат обновяване на съществуващите сгради в 57 детски градини и 59 училища, на 24 техникума, построяване на 8 нови училища и 8 нови детски градини, обновяване на 23 студентски общежития, построяване на три университетски комплекса.
Планирано е създаването на
платформа за електронно обучение за възрастни
в общодостъпни и безплатни клубове с персонал и компютри.
Друга от целите предвижда финансиране на 38 проекта от български малки и средни предприятия, на които е присъден знакът за качество “Печат за високи постижения по линия на “Хоризонт Европа”. Финансово подпомагане ще получат 10 проекта от български висши учебни заведения, които са с висока оценка “над прага” от ЕК, но не са получили финансиране от европейския бюджет в областта “Разширяване на участието и разпространяване на високите постижения”.
Планът включва и прилагането на схема за
безвъзмездна помощ за комбиниране на възобновяеми енергийни
източници Предвидено е бенефициенти да бъдат дружества със средна пазарна капитализация. Подбраните проекти ще подпомагат придобиването и привеждането в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, като ще включват и капацитет за съхранение на място. Най-малко 50% от стойността на проекта ще се съфинансират от получателите на парите. Има още едно условие - общият инсталиран капацитет за дружество да не надхвърля 1 MW. Общото финансиране за одобрените проекти ще е най- малко 92 млн. евро. Изключени са проектите за производство на електроенергия и/или топлоенергия, както и на свързаната с тях инфраструктура за пренос и разпределение на природен газ.
Във всеки от разделите, към които ще бъде насочено финансирането, изрично е записано, че ще бъдат изключвани дейностите и активите, свързани с изкопаеми горива, включени в схемата на ЕС за търговия с емисии, при които прогнозните емисии на парникови газове не са по-ниски от съответните референтни стойности, както и дейностите и активите, свързани със сметища, инсталации за изгаряне на отпадъци и заводи за механично-биологично третиране. Няма да бъдат допускани и дейностите и активите, при които дългосрочното обезвреждане на отпадъци може да причини вреда на околната среда. Това ще изпълни една от основните цели на цялото финансиране - да насърчи прехода на частния сектор към екосъобразна дейност.