До 2026 г. правителството пази цените на тока за домакинствата. След това се надяват да е евтин
Kогато либерализацията от юли догодина стане факт, поскъпването трябва да е до 2%. Ако е повече, дават помощи
От 1 юли догодина Комисията за енергийно и водно регулиране няма да определя цената на тока за домакинствата. Те обаче остават защитени от рязко поскъпване до 31 декември 2025 г.
Как става това - с тарифи, които ще се определят от правителството, тоест ще има нещо като държавни цени. С приетите в края на миналата седмица промени в Закона за енергетиката от 1 юли догодина пазарът на едро на ток се либерализира. Това означава, че НЕК няма да прави микса от енергия за битовите потребители, няма да има квоти от централите, а КЕВР няма да казва каква да е цената за домакинствата.
Всъщност промените в закона предвиждат регулаторът да бъде заместен от държавата, защото
правителството ще определя т.нар. базова цена за бита
Ако тя се окаже по-висока от тази на борсата, ще се дават компенсации. Те са предвидени както за енергодружествата, които доставят тока, така и за самите потребители. В момента такъв механизъм има за бизнеса - ако цената мине над 200 лева на борсата, горницата се поема от държавата. Новите правила предвиждат базовата цена за домакинствата да се запише и в държавния бюджет за съответната година.
Ролята на КЕВР е сменена - комисията ще определя размера на компенсациите, които ще се плащат от фонда за енергийна сигурност. Регулаторът ще проверява и сделките на борсата на крайните снабдители на домакинствата - дружествата на “Електрохолд”, “Енерго-Про” и ЕВН. Все пак има част от цената, която ще бъде регулирана, и това е надценката на крайните снабдители за услугата, която предлагат. Нея тепърва ще я определя енергийният регулатор.
В закона вече е записано, че
комисията определя всеки месец помощите за домакинствата
Те може да покриват цялата сметка за ток или част от нея. Размерът им може да бъде диференциран и според количеството на закупената електрическа енергия.
Тези защитени цени ще действат до 31 декември 2025-а, а от 1 януари 2026 г. домакинствата излизат на свободния пазар, предвижда законът. До тази дата действа и описаната схема с компенсациите. Това обаче не означавало, че от 2026 г. ще има ценови шок, твърдят депутати.
“Домакинствата са под защита до 2026 г., но ако няма стабилност на цените, ще удължим този период”, заяви зам.-председателят на енергийната комисия Радослав Рибарски. Според него тенденцията е към трайно понижаване на цените на електроенергията на едро. Рибарски препрати към годините преди кризисната 2022-а, когато стойностите на свободния и на регулирания пазар са били към 115 лв. за мегаватчас.
И в момента цената на електроенергията от обществения доставчик НЕК е 115,80 лв. за мегаватчас, а при крайния снабдител, който продава тока на домакинствата, е към 200 лв. Прогноза показва, че към 1 юли догодина при нива на свободния пазар от 200 лв., както е в момента, при бита ще е към 250 лв. Тоест
поскъпването може да е в
рамките на 20% Според експерти, участвали в изготвянето на ценовите модели, целта е от юли догодина вдигането на цените за домакинствата да не е с повече от 2%. При надхвърляне на тази граница ще се задейства механизмът с компенсациите.
Разчита се и на това, че развитието на възобновяемите енергийни източници ще понижи цените. Ускорение ще получи строителството на зелени централи и след промените в Закона за енергия от възобновяеми източници, който също преди дни беше приет от депутатите. Той предвижда намаляване на административните пречки за изграждането им.
Рибарски смята, че някои домакинства могат да се възползват от въведените с енергийния закон динамични цени на електроенергията, при условие че имат интелигентни уреди за мерене. Това означава управление на потреблението - ползване на ток, когато е евтин, и пестене при пиково натоварване и високи цени.
Приетият закон оставя вратичка все пак, защото не предвижда крайна дата за компенсации за битовите потребители. Така при ненормална ситуация на пазара Министерският съвет отново може да въведе граница на цената и компенсации.
В първоначалния вариант на закона бе предвиден таван на приходите на производителите на електроенергия, над който парите се прибират във фонда за енергийна сигурност. Този текст обаче отпадна след писмо от ЕК, че се нарушава конкуренцията на пазара.
Парите във фонда, с които ще се плащат компенсации, ще идват, както и досега, от продажбата на въглеродни емисии и вноската от 5% върху приходите на производителите. А след като няма квоти за регулирания пазар, целият ток на АЕЦ “Козлодуй” и на вецовете на НЕК ще се продава свободно, което би трябвало да увеличи парите във фонда от въпросната вноска. Предвидено е още, че дори държавният бюджет може да помага при крайна необходимост.
Приетият вече закон най-после дава дефиниция и за енергийно бедни и енергийно уязвими граждани. Въвежда още нови играчи на пазара като граждански енергийни общности, които да произвеждат и да обменят помежду си ток, активни потребители, които произвеждат за себе си, но и връщат в мрежата електроенергия, агрегиране и агрегатор, тоест възможности за децентрализация на производството на електроенергия.
Тецовете работят до 2038-а, но строят и нови ПАВЕЦ, ядрени мощности и много ВЕИ
Поетапното затваряне на тецове на въглища отпадна от пътната карта за климатична неутралност след протестите на миньори и енергетици. Ще работят до 31 декември 2038 г. без административни ограничения. Пътната карта бе гласувана от парламента късно вечерта в петък.
Първоначално се предвиждаше през 2026 г. да останат 2900 мегавата мощности на въглища от близо 4500 мегавата сега, а през 2030 г. да намалеят на 1600 мегавата.
Но след 2040 г. ток от въглища няма да има. Предвижда се те да бъдат заменени с ВЕИ централи, нови ядрени мощности и ПАВЕЦ. През 2026 г. се очаква да работят общо 5200 мегавата ВЕИ и да има батерии за 1000 мегавата. През 2030 г. ВЕИ-тата трябва да са 7500 мегавата, като се предвиждат и вятърни централи в морето и системи за съхранение.
Успоредно с това ще се разработват проекти за нова ядрена мощност и нова ПАВЕЦ, а също и ремонт на съществуващата ПАВЕЦ “Чаира”. Този тип централи се смятят за най-ефективните начини за съхранение на електроенергията. Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов обясни, че са планирани две с по 1000 мегавата. Няма да се строят нови язовири, а ще се използват сегашните, като се направят тунели, за да се качва водата с помпи. Така няма да се нарушава природната среда. Това ще бъде от огромно значение за съхраняване на енергията от ВЕИ. Едната голяма батерия ще е между язовирите “Батак” и “Горям Беглик”, а другата - при язовир “Доспат”. В тях ще могат да се съхраняват 50 000-60 000 мегаватчаса на ден. Така енергията от ВЕИ ще задейства помпите, които ще качват водата в горния изравнител, а когато пазарът даде по-добри цени, вецовете ще произвеждат ток. Тези централи трябва да заработят в периода 2035-2040 г.
През 2035 г. е предвидено развитие на водородна икономика и преустановяване на подкрепата за инвестиции в природен газ. Инсталираните ВЕИ ще са 10 хил. мегавата. През 2040 г. освен новите ПАВЕЦ трябва да има и нови атомни мощности. Инсталираните ВЕИ трябва да са 14 000 мегавата.
Финансирането е от фонда за справедлив преход, от Модернизационния фонд, който се захранва с пари от търговията с емисии, Кохезионния фонд, плана RePowerEU, както и от Социалния фонд за климата.
Вечерното приемане на пътната карта в петък бе съпроводено основно с възражения на опозиционните партии - БСП, ИТН и “Възраждане”.
Драгомир Стойнев от БСП твърдеше, че дори и променена, пътната карта върви с доклада и със сценариите на Комисията за енергиен преход, в които има сценарий за затваряне на въглищните централи дори до 2030 г., в един от тях пък присъстват и газови мощности. Той отново повтори тезата си, че се загробва енергетиката и че протестиращите са излъгани. Колегата му от групата на социалистите Борислав Гуцанов заяви, че се пише некрологът не само на въглищните централи, а на цялата енергетика. Лидерът на “Възраждане” Костадинов нарече шайка хората, които изпълняват тези изисквания, за да получат пари, които да откраднат, а за тези 27 000 работници, които ще останат без работа, никой не мисли. “Има екологично чисти райони в България, в които няма хора, защото нарязаха на старо жеязо заводите”, каза Костадинов.