Закуската в училище - лайфстайл, мързел и здраве (Графика)
Главната причина за нездравословното хранене в училище е мързелът на децата и родителите им, които винаги предпочитат удобната пакетирана храна пред домашно приготвената
Какво ядат децата в училище. Този въпрос периодично се повдига от разни майки и други родственици - бащи, лели, вуйчовци, баби и прадядовци.
Обикновено това се случва щом някой от роднините прочете някое популярно съчинение за здравословното хранене и изведнъж изпита вина, че не се грижи достатъчно за детето си, като му
приготвя домашна здравословна закуска,
а го оставя да се прехранва с каквото намери в училище. И почват обвиненията към училището, детската градина в частност и държавата като цяло, че не се грижи достатъчно за бъдещето на нацията. А истината е, че здравословни навици за хранене се създават във възрастта 5-10 години точно по този начин, като децата се приучват да се хранят с пълноценни храни, които получават именно от дома си. Тогава става създаването на вкус към плодовете и зеленчуците. Но за да ги обикнат децата, трябва да им се приготвят във вид, който е удобен за консумиране. Импулсът на децата към пакетираната храна не е толкова, че много им харесва, а морковът - не. А заради удобството при консумацията. Ако зеленчуците стоят някъде долу в хладилника и очаквате детето да си вземе само̀ банан или ябълка и съответно да закуси с кеф в училище, допускате първата фатална грешка. Децата, когато са малки, естествено, очакват да бъдат обгрижвани. Тоест някой да им измие, обели и нареже съответната растителна храна.
Малките птиченца даже я получават сдъвкана от възрастните птици
Или пък идеята сами да си купят от училищния бюфет ябълка или нещо такова също не е работеща формула. Тоест
детето винаги ще предпочете удобната, а не правилната храна
Това е грижа на родителя и семейството като цяло. Маркетингът на производителите на пакетирани храни експлоатира именно детския и родителския мързел, като предлага насочени към деца, които имат лесна за разопаковане
обвивка. И колкото и да изтласкват далеч от училище продажбата на такива храни, те пак ще стигат до децата. Защото, от една страна, производителите искат да продават повече и обикновено имат натрапчиви реклами, насочени именно към 8-годишните.
А от друга, всички опити по репресивен начин да се накарат подрастващите да се хранят здравословно още повече отблъскват децата от правилната храна.
Тя става символ на някакъв нърд лайфстайл
Примерно задължителният стол, който през няколко години става популярен сред учители и директори и нагоре, всъщност бута децата към най-нездравословните пакетирани алтернативи. Те демонстративно отказват да ядат каквото и да било в задължителната столова, която става символ на лоша хигиена, неприятна храна и място, което привлича най-бедните и деца от неудачни семейства.
Всъщност да ядеш някаква пакетирана храна в междучасието, е като да дрифтиш с порше в по-късна възраст. Правят го тези, които са по-отворени и могат да си го позволят.
Храненето в училище е вид лайфстайл. Здравословното хранене трябва да бъде облечено в нещо скъпо, да изглежда, че не всеки може да си го позволи, за да стане мода. В тази посока са появилите се напоследък луксозни кутии за храна и напитки. Но родителите не проявяват достатъчно упоритост, за да превърнат кутията за храна или шишето за вода моден аксесоар.
Обикновено ги мързи да ги мият и след един опит отново се минава на бутилирана вода, кола и пакетиран кроасан
Всъщност, ако проявите малко повече усилие правите голямо добро за децата си. Например деца, които именно в тази възраст са били лишавани от храни и напитки с прости захари, имат
зъби без нито един кариес до 60+
Това е доказана полза и не е някаква хипотетична, както предпазването от детското свръхтегло и връзката му с деменциите в старческа възраст.
Влиянието върху зъбите е изследвано и доказано. Именно в периода на появата на постоянните зъби, ако те бъдат предпазени от органични киселини, които се получават при яденото на прости захари, емайлът им се предпазва от микронаранявания, които с напредването на възрасттта водят до появата на дълбоки кариеси и загуба на зъби. И това не е някаква модна хипстърска хипотеза, а безспорен научен факт, известен от поне 100 години.
Две кутии за храна - в едната да има сандвич с пълнозърнест хляб и сирене, а в другата нарязани краставици, моркови и ябълка, е перфектната здравословна закуска за училище. И ако тя всеки ден е поставяна в различна по дизайн кутия, която да прави впечатление на съучениците и да предизвиква завист, както предизвикват новите маратонки или новият телефон, е начинът децата да бъдат възпитани към правилно хранене.
В противен случай, дори и да опитвате да ги приучвате вкъщи, те ще бъдат привлечени от лъскавите опаковки и лесния начин на поглъщане на солетите или шоколадовите десерти. И това трябва да се случи в предпубертетна възраст. След това е късно. Много късно. Всъщност научаването на правилното хранене е отговорност на семейството преди всичко, а не на някоя институция.
Как се избира по-скъпа закуска или просто кифла
207 лв. става нормативът за безплатната храна, казват от МОН
Дали най-малките ученици да закусват с кифла или тутманик, или да получават безплатно плод, мляко и мед, или пък да се възползват и от двете възможности зависи от училищните ръководства.
По-здравословната закуска е по програма, финансирана и с европари и не струва и стотинка на родителите, но създава главоболие на училищните ръководства - правят се строги мониторинги, попълват се таблици колко деца са били в клас в конкретния ден, защото отчетността на европарите не може да се неглижира.
“Масово училищата работят по нискобюджетната програма и до 4-и клас хранят децата с големи тестени закуски с минимален качествен компонент, т.е. минимална хранителна плътност. Това означава, че има нищожно количество пълноценен белтък. А наредба 37 (за здравословното хранене на учениците) е съобразена с всички наши препоръки. Уви, това не могат да го направят по тези програми, защото цената е абсолютно недостатъчна”, обясни проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. Според нея училищата, които се включват в програмата, го правят и за да привлекат децата на семействата от уязвимите групи, които си пускат децата в училище, защото ще бъдат нахранени. “Големите кифли и тутманици се раздават именно за да бъде обхванат максимален брой ученици от бедните социални слоеве. Затова се появява проблемът със свръхтеглото. Закуските са вкусни, но те разчитат на въглехидрати и мазнини, а няма белтъци, няма витамини и минерали”, категорична е проф. Байкова.
От МОН пък обясниха, че са подготвили проект за решение на МС, с който предлагат размерът на норматива за подпомагане храненето (безплатни закуски) на децата в задължителна предучилищна възраст и учениците в начален етап да бъде увеличен на 207 лв. от 1.10.2023 г. Размерът на норматива е годишен и в зависимост от броя на децата и учениците се определя общият размер на средствата за подпомагане храненето на ниво първостепенен разпоредител с бюджет. Реално средствата се изразходват на база присъствие на децата/учениците в учебните дни.
През миналата 2022 г. нормативът за т.нар. безплатни закуски беше увеличаван на два пъти, и то значително. От 1 април г. е увеличен от 94 на 154 лв. От 1 юли става 185 лв., какъвто е и до момента.
Иначе в стола се яде здравословно. Задължително 3 пъти седмично основното ястие трябва да бъде месно, а един път седмично трябва да се предлага риба. Три пъти седмично десертът трябва да бъде плод, акцентът е върху сезонния. В момента масово се предлага грозде. Следват ябълките, а по-късно идват и цитрусови плодове, обясни заместник-директорът на столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов” Симеон Ангелов.
Купоните са между 4,20 и 6,50 лв. В някои училища учениците имат право на избор между 2 менюта, като едното е малко по-скъпо, но за сметка на това е с около 50 грама повече. При отказ от тестената закуска може да се намали цената на купона за обяд.
По схемите “Плод” и “Мляко” вече има и мед и боровинки
През новата учебната година над 420 хил. деца ще имат достъп до пресни плодове и зеленчуци в 3370 училища и детски градини, а млечни продукти ще се раздават в 3336 учебни заведения на 426 133 деца.
Това обявиха от Държавен фонд “Земеделие” в началото на септември. Одобрени са 101 заявители по Училищните схеми - “Училищен плод” и “Училищно мляко” за доставка на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти. Най-малко 1/2 от доставяните плодове и зеленчуци трябва да са с български произход.
Млякото и млечните продукти трябва да са произведени на територията на България също. Всички преработени млечни продукти, които не са биологично произведени, трябва да са в съответствие със стандарт БДС.
За малчуганите е предвидено да се добави и пчелен мед - от 3 до 6 пъти през учебната година.
Миналата година бюджетът на схемите беше близо 44 млн. лв., а за тази година са предвидени около 43 млн.
“Схемата за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа подпомага приема на разнообразни храни, необходими за изграждането на здрав и жизнен организъм в най-интензивния период от неговото развитие”, пише в националната стратегия, изготвена от министерството на земеделието, която обхваща периода от 2023/2024 до края на 2028/2029 учебна година.
Според нея от гледна точка на здравословното хранене са разграничени две възрастови групи.
При децата на възраст 3 – 7 години приемът на мляко и млечни продукти ще се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на най-малко 350 грама кисело или прясно мляко и на най-малко 30 грама сирене и/или кашкавал при целодневно хранене. Изисква се прясното и киселото мляко да са със съдържание на мазнини от 3% до 3,6%, като два дни седмично се включва кисело мляко с 2% мазнини и/или прясно мляко с 1,5.
При учениците на възраст 7-10 години осигуряването на млечни продукти се извършва чрез ежедневно включване в менюто на най-малко 400 грама кисело или прясно мляко със съдържание на мазнини 2% и най-малко 30 грама сирене при целодневно хранене.
Препоръката на диетолозите за здравословно хранене е за консумация на около 400 грама на ден плодове и зеленчуци, като от изключителна важност е осигуряването на разнообразие в продуктите.
Децата отскоро могат да се радват и на свежи боровинки и малини.
Айрянът - без сол, забранен е маргаринът
Контролът за качеството и безопасността на храната, която се предлага в учебните заведения, се осъществява от Българската агенция по храните (БАБХ) и Регионалната здравна инспекция (РЗИ). През 2021 г. се приема наредба, издадена от министъра на замеделието и храните, в която ясно е разписано какви трябва да бъдат стоките, консумирани от учениците. От БАБХ обясняват, че проверките не се спират и едно детско заведение или училище може да бъде проверено 3-4 пъти годишно. По-завишен е контролът непосредствено след започване на новата година за учениците.
След множество проверки през миналата учебна година са открити и незадоволително хигиенно състояние в обектите, несъответствия в етикетирането на доставените кулинарни изделия, предлагане на храни, които не са произведени по стандартите и нямат етикетировка и маркировка, доставяне на храна от кухня майка (кетъринг) без сключен договор между училището и фирмата доставчик, сочи анализ, представен от БАБХ за предходната година.
Каквo е по наредбата:
- Забраняват се консерванти, оцветители и подсладители. Абсолютно забранено е да се вкарват плодове и зеленчуци, съдържащи остатъчни количества пестициди и химични замърсители над допустимите стойности.
- Освен бутилираните минерални, изворни и трапезни води вече могат да се предлагат и “ароматизирани води” - като вода с резен лимон например.
- Всички доставки могат да се правят само от фирми, които са регистрирани по Закона за храните.
- Айрянът трябва да е само от кисело мляко и вода без добавка на сол.
- Сладководната или морската риба може да е охладена или замразена. Не се допускат рибните консерви и хайверът, както и пушени, сушени и мариновани продукти. Не се разрешава децата да се хранят с миди, стриди, скариди и други подобни продукти.
- Прясното мляко и млечните продукти за децата трябва да са произведени от сурово мляко.
- Пилешкото месо трябва да е от цели птици или от разфасовани цели птици. Забранено е да се купува тумблирано или мариновано пилешко с подправки.
- Яйцата, които се предлагат в обектите, трябва да са с клас “А”. Да се консумират не по-късно от 28 дни след снасянето им.
- Маргаринът е забранен. В детските заведения и училища трябва да се използва само краве масло, слънчогледово масло и зехтин Extra Vergine или Vergine.
- Хлябът трябва да бъде тип “Бял”,“Добруджа”,“Типов”,“Пълнозърнест - пшеничен”,“Ръжен” или “Ръжено-пшеничен”.
- В училищата могат да се предлагат ядки, които не са пържени или плесенясали, в менюто на детските ясли ядки не може да има, а в детските градини трябва да бъдат смлени.
- Трябва да се предлагат само плодови и/или зеленчукови сокове, плодови и плодово-зеленчукови нектари, в които съдържанието на моно - и дизахариди не превишава 20% от общата маса на продукта, и напитки от пасирани плодове и/или зеленчуци поотделно или в смес с прясно/кисело мляко и др. Допуска се само "Рафинирана бяла захар" или "Екстра бяла захар".
Проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика: Била съм вещо лице в съда за меню при диабет - поскъпва с 50 процента
- Проф. Байкова, колко ученици ядат в стол и колко си носят от вкъщи?
- Моите впечатления са, че малко ученици се хранят в стол. Малките ученици до 4-и клас ходят, защото са на занималня. Родителите имат право или да дадат на детето кутия с обяда им, или да го включат в организираното хранене. Специалисти, включително и аз сме участвали в написването на сборника с рецепти. Това е ръководство с всички съвременни препоръки за храненето на децата - за да не качват килограми, за да се развиват добре. В книгата има 432 рецепти. Има примерни менюта, които могат да ползват и родителите. По-малките ученици са с по-малък грамаж на порциите. В прогимназията са малко по-големи, а в гимназията учениците от 14 до 19 години имат стандартни порции за хора в зряла възраст. Всъщност девойките израстват до 16, а младежите до 20 години. Затова е много важно до тази възраст децата да се хранят здравословно. Дотогава организмът расте и се развива, като се оформят всички органи и системи, в това число и репродуктивните.
- Колко трябва да е себестойността на едно меню, за да отговаря на изискванията?
- Била съм вещо лице в съда. Отговаряла съм защо е по-скъпо менюто на момче, отключило диабет тип 1 в казармата. Адвокатът на момчето съдеше министерството на отбраната, защото според него трябва да му се плаща пенсия, съответстваща на заболяването му, което изисква по-скъпа храна. Аз тогава отидох в статистическия институт и направих извлечение на цените на храните за съответния календарен период. Установих, че меню при липса на заболяване е 50% по-евтино. Това е така, защото при заболяването трябва да се купуват диетични храни, портокали и ябълки, които съдържат пектин и намаляват нивата на захарта. Здравословното хранене струва скъпо. Ако купонът е 5 лв., с 6,50 лв. здравословното хранене ще е по-пълноценно. Вече в заведенията, които хранят на обед служителите на фирми, няма обедно хранене под 10 лв. Ако не е по-скъпо, при приготвянето сменят продуктите с по-евтини.
- Колко пъти седмично трябва да се яде месо според възрастта?
- Три пъти седмично трябва да се яде месо, един-два пъти седмично - риба. Добре е да има и постни дни, в които обаче да присъстват яйца и млечни продукти. Мляко трябва да има всеки ден, а яйцата при децата трябва да са по 4-5 в седмицата. За да сме сигурни, че ученикът е добре нахранен, 2/3 от белтъците трябва да са в обедното меню. За вкъщи да остане салата или постно блюдо в млечен продукт, или с малко риба, или с малко месо. Ако основното ястие в обедното меню са варива, то супата трябва да е с малко месо.
Джейми Оливър и Ед Ширън в кампания за безплатен обяд на учениците на Острова
Във Великобритания отдавна върви кампания да се осигури безплатен обяд на всички ученици, за да се гарантира, че поне веднъж дневно те ядат здравословна храна. Тя бе подета от известния готвач Джейми Оливър, напоследък се включиха и звезди като певеца Ед Ширън и актрисата Оливия Колван.
В момента само най-малките ученици - от 1-и и 2-и клас, и тези от бедни семейства имат право на безплатна храна. Родителите на останалите трябва да плащат за училищен обяд. Цената е между 2,40 и 2,80 паунда, или 5,20 лева, като заради рекордната инфлация тя се е увеличила с близо 30% през последните 2 г. Това означава, че семейство с две деца може да се сблъска със сметка от 1000 паунда за година (2800 лв.). Затова и повечето родители приготвят на децата си обяд от къщи. Учители обаче признават, че заради растящите разходи за живот виждат в кутиите им все повече евтина нездравословна храна или пък минимални количества.
Проучване на неправителствената организация Food Foundation показа, че повече от 4 млн. деца в Англия не са имали достъп до подходяща храна през миналата година. Властите обаче отказват да осигурят безплатен обяд на всички, защото ще струва 1 млрд. паунда всяка година. Освен това смятат за по-справедливо да се подпомагат само на най-бедните. Прагът е 7500 паунда годишен доход.
Кметът на Лондон Садик Хан обаче, който сам е отгледан в бедно семейство и с братята си е разчитал на безплатна училищна храна, реши да вземе нещата в свои ръце. И осигури финансиране, за да могат всички деца в столицата да получават топъл обяд през тази учебна година.
Заради кризата в ЕС също периодично се чуват призиви да се дава безплатен училищен обяд на всички деца, но се случва на много малко места. Масово се субсидира храната на най-бедните. Във Франция например тя е безплатна в около 50 общини от общо 35 000. Някои по-малки общини създават собствени стопанства, за да осигуряват по-евтино и здравословно хранене на децата в своя район.
От 27-те членки на ЕС само във Финландия, Швеция и Естония храната е безплатна храна за всички. Латвия и Литва осигуряват само за най-малките - от 1-и до 4-и клас, а Дания и Нидерландия въобще не развиват такива програми. В останалите държави се подпомага изхранването само на най-бедните деца, като това обикновено е обвързано с получаването на социални помощи.
Според проучване във Финландия консумацията на храна в училищата в понеделник е с около 20% повече спрямо останалите дни. Това показва, че през уикенда децата в семейства с ниски доходи не получават достатъчно ядене.