Всеки трети българин пие лекарства, без да са изписани от лекар (Обзор)

05.10.2023 22:15 Константина Костова
Проф. Даниел Вълчев и проф. Асена Сербезова представят данните от Здравния барометър.

36,5% от българите приемат лекарства, които не са им предписани от лекар. Това означава, че всеки трети у нас сам си назначава какви медикаменти да пие. Този дял е по-висок в сравнение със средните стойности за Европейския съюз, където в държави като Испания, Италия и Румъния между 14 и 19% си купуват лекарства без рецепта. Първенец по този показател е Финландия със 70,5%, следвана от Кипър – 58,7%, и Литва – 58%. Данните представиха от новата гражданска платформа “Здравен барометър”. Тя наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България.

Средно между 5 и 6 пъти в годината българинът ходи на лекар

Така се нареждаме в средните стойности в Европа, където около 10 пъти годишно в някои държави посещават лекар, стана ясно още от представянето на Здравния барометър. Той е организиран от декана на Юридическия факултет към Софийския университет проф. Даниел Вълчев. Целта му е да анализира и да прави оценка на здравето и здравната система у нас. В него участват здравни експерти, юристи и икономисти.

“Под един път годишно ходим на зъболекар”, обясни бившият здравен министър проф. Асена Сербезова, която бе гост на събитието в четвъртък. По думите ѝ по-надолу в статистиката по този показател са единствено Румъния и Унгария. Най-често до консултация или преглед при стоматолог прибягват в Нидерландия - над 3 пъти годишно.

2 386 766 са направените профилактични прегледа у нас за миналата година, което показва, че близо 37% от българите са посетили личния си лекар. (Виж къде се правят най-много профилактични прегледи у нас по-долу.)

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров обясни, че от съсловието са направили експеримент да прозвънят пациентите от листите на личните лекари и да напомнят, че им предстоят профилактични прегледи. “30% от хората заявиха, че това не ги интересува”, разказа той.

България е на първо място по общ брой легла в Европейския съюз, като се

падат по 120 души на легло, а в ЕС са по 190,

показват още данните. За сравнение, в Швеция има 200 легла и на едно легло се падат по близо 500 души, в Дания – 251 легла, като на едно легло се падат по 397 души, в Ирландия и Нидерландия има около 290 легла, като на едно легло се падат по около 340 души. По отношение на медицинските специалисти организаторите на проекта обясниха, че през 2022 г. в България работят 28 441 лекари, 7418 стоматолози и 42 824 специалисти по здравни грижи.

Тревожна статистика е, че над 50% от работещите в здравната система са над 55-годишна възраст,

а 20% са над 65 години. В 9 от областите в страната над 70% от работещите са над 55 години, а в област Ловеч – дори близо 85%. За последните 10 години броят на лекарите се е увеличил с 5,5%, но с близо 10 на сто е намалял броят на медицинските сестри.

“Имаме достатъчно студенти, но трябва да помислим как да ги задържим. Изключително важно е сътрудничеството между отделните специалисти”, заяви Сербезова.

Представителите на платформата очертаха и няколко негативни тенденции.

Всеки втори е с наднормено тегло,

стана ясно от статистиката в Здравния барометър. 44,1% от българите имат нормално тегло, което нарежда страната сравнително близо до средноевропейските стойности. Българите обаче се очертават като най-пушещата нация в Европа – България оглавява класацията за най-голям брой пушачи, които пушат ежедневно. Жителите на Финландия и Швеция пък пушат най-малко. Държавата ни е и сред европейските страни, където най-често се пие алкохол.

Същевременно България е сред европейските държави с най-ниска физическа активност. Българите са сред европейците, които консумират сравнително малко плодове – по-назад в класацията са единствено Люксембург, Латвия и Румъния.

Проф. Вълчев обясни изводи от законодателството в здравеопазването. Близо 40% от обявените от съда за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове в периода 2007 – 2022 г. са издадени от министъра на здравеопазването, обясни той. Между 2010 и 2022 г. именно той е издал общо 601 подзаконови нормативни акта, което му отрежда трето място за периода от всички органи с такава компетентност.

Основополагащи за системата закони се изменят и допълват много по-често, заяви Вълчев. Той даде пример със Закона за здравето, който се променя средно 5 пъти годишно, и Закона за лечебните заведения - с между 3 и 4 промени годишно.

Други от Докторе кажи

Първи случай на птичи грип при дете в САЩ

Дете в Калифорния е първото в САЩ с положителен тест за птичи грип, съобщи Си Ен Ен. Здравните служители предлагат прегледи и превантивно лечение на изложените на риск контактни лица в детската

Опасните луди на задължително лечение? В болница насила ги вкарва съдът

Двамата възрастни мъже, нападали жени и деца в близост до метростанция “Театрална” в София, са настанени за психиатрично лечение преди дни. Те “са стари познайници” на полицията

Проверяват кюстендилската болница заради отказан прием на дете

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) Иванка Динева назначи извънредна проверка в Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Никола Василев“ в град

Безплатни прегледи за туберкулоза в Перник

Безплатни прегледи за туберкулоза ще се извършват в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ) в Перник. Това съобщиха от лечебното заведение

Лудите сред нас

Нова парадигма: психично болните трябва да бъдат лекувани като останалите - в социума Всеки 8-и в България има отклонение Едва 2% търсят помощ, страхуват се от стигмата Вие нормални ли сте

>