Как Гунди обикна селото с многото параклиси
Хиляди деца, тийнейджъри, родители, едва кретащи дядовци, море от хора се стича в столичния парк “Гео Милев” за откриването на паметника на Георги Аспарухов-Гунди. От славните му времена на терена са минали повече от 50 години, но споменът за легендарния футболист не избледнява. Хората продължават да го обичат. Нищо че по-голямата част не са били родени, когато той властва по българските и европейските терени.
Митовете за “синята” деветка се предават от уста на уста, а архивните кадри, макар и с лошо качество, зареждат със силна енергия сърцата на феновете.
Георги Аспарухов е толкова боготворен, че през годините всеки детайл от неговата футболна кариера, от премеждията му извън терена и най-вече от
трагичната
му гибел
е изследван под лупа отново и отново. Сякаш вече всичко е написано и изговорено за него.
Човешкият живот обаче е пътека с много разклонения, някои от които понякога водят до скрити от погледите вълнуващи легенди и приключения.
Точно такава е историята, която свързва живота на Гунди с едно приказно красиво село в Родопите, което пред годините се прочува с рекордния си брой параклиси.
Навремето футболистът посещава при всеки удобен случай Орехово и дори успява да организира
мач между местното
отборче и “Левски”
Днес той не фигурира във футболните архиви, а малцина са тези, които пазят спомен за посещенията на нападателя на “Левски” в този край на България. Само че екип на “24 часа - 168 истории” отиде на място, за да събере последните оцелели късчета от отминалите славни дни. Каквото ни липсваше от разследването на място, го допълни вдовицата на Гунди – Величка Аспарухова.
Всъщност тя е главната причина Георги Аспарухов да попадне в Орехово и буквално да се влюби в хората, в къщите, в поляните и в приказните горски пътеки, водещи към връх Персенк. Бащата на Величка – арх. Борис Марков, е родом от родопското село, на чиято територия са построени 32 параклиса, а много повече са в покрайнините му. В интерес на истината животът на арх. Марков сам по себе си е
сюжет за
създаването
на филм
или дори на качествен български сериал.
Достатъчно е да споменем, че той в продължение на пет години се изявява като главен архитект на Републиката и участва в създаването на редица популярни обекти от национално значение. Бележитият българин сравнително рано напуска родното село, но след години се връща отново, привлечен от енергията на това изключително място в сърцето на Родопите.
По това време дъщеря му вече е пораснала и спечелила сърцето на футболиста, който е получил признание не само в България, но и по целия свят.
“Баща ми не обичаше футбола, но беше влюбен в зет си и много настояваше да го доведа в неговото родно село - разкрива пред “24 часа-168 истории” Величка Аспарухова. - Георги от самото начало се влюби в Родопите, които преди това не беше посещавал. Харесваше природата, хората и техния мек родопски диалект. Много пъти сме ходили с него в родното село на татко и пазя само прекрасни спомени от онези времена.
Синът ни
Андрей също
обича Родопите
Тази година си дойдоха от Америка и той не пропусна да отиде на разходка до Орехово.”
Почти веднага след началото на своите гостувания Гунди се превръща в местната знаменитост. За жителите на Орехово няма особено значение къде е роден, израснал и живее нападателят на “Левски”.
Обявили са го за “тяхното си момче” и не пропускат да се похвалят с името му на всеки новодошъл.
“Георги се притесняваше от огромния интерес към него, но никога не е отминал човек на улицата, който иска да поговори с него - спомня си още Величка Аспарухова. - В родното село на татко беше същото положение. Спираха го, разпитваха го, прегръщаха го.
Съпругът ми най-много се трогваше, когато възрастен човек го спре, за да си каже някоя и друга приказка с него.”
Истерията по футболната легенда е толкова голяма, че най-вероятно става причина за построяването на футболен стадион.
Жителите на селото с параклисите се усещат, че не е много редно да парадират с името му пред останалия свят, при положение че не разполагат дори и с една достатъчно равна нива, на която децата да си подават футболна топка.
Селските
първенци
са решени да поправят тази неправда независимо от размера на препятствията, които ще им се изправят по пътя.
Изненадващо държавата лесно склонява да отпусне необходимите средства и така в родопското село изниква стадион за чудо и приказ, който и до днес остава единственият по рода си в Чепеларска област.
Новата придобивка не само радва хората, но им дава самочувствие да поканят Гунди и компания на гости. И ето че в началото на 70-те години отборът на “Левски” наистина пристига в малкото селце и дори участва в приятелски мач с местния тим “Персенски орли”.
Не търсете подробности за тази футболна среща в интернет, защото там просто няма такива. Това вероятно е единствената футболна среща с участието на тима от “Герена”, която е изтрита както от архивите, така и от паметта на феновете.
За съжаление всички от присъствалите на този мач хора от Орехово вече не са между живите, а други са били твърде малки, за да си спомнят нещо съществено. Журналистката и краевед Златка Чуртова, която е и жителка на Орехово, все пак успява навремето да събере информация за мача.
Вече покойният Борис Керкелов й разказва, че “сините” са настанени в местната туристическа спалня. Никой не си и помисля да се оплаче от липсата на удобства, тъй като лидерът им Георги Аспарухов ги е предупредил, че предстоящият мач не е за слава и за пари, а за да бъдат зарадвани близки на сърцето му хора.
Може би и заради това играчите на софийския гранд се наговарят да не се напъват излишно на терена и губят с 0:1 от “Персенски орли”. Дребният им благороден жест след това за десетилетия напред ще топли сърцата на родопчани.
Тъстът на “синята” деветка е състудент с главния архитект на Хитлер
Родителите на Величка Аспарухова някак трудно преглъщат новината, че тя ще се жени за футболист, но много бързо разбират, че Георги Аспарухов е не само велик футболист, но и велик човек. Бащата на съпругата на Гунди - арх. Борис Марков, също е един от хората, които заслужават да бъдат запомнени от историята. Той тръгва от село Орехово, за да обиколи половината свят и след това да участва в изграждането на значими и до днес инфраструктурни проекти на българска земя. Именно той е един от хората, които откриват новопостроения Дунав мост.
“Баща ми ме взе със себе си и после се хвалех на съучениците си, че съм минала в румънско”, спомня си Лита Аспарухова. Нейният татко е пратен от своя баща да учи лесоинженерство в Дрезден, но на своя глава се мести в Берлин и записва архитектура. Там учи с Алберт Шпеер, който години по-късно ще стане известен като главния архитект на Хитлер и ще се издигне до министър на въоръжението на нацистка Германия.
Самият арх. Марков е комунист по убеждения, но идеалите му и чувството за справедливост явно не се харесват на режима на Сталин и той буквално ходи по ръба на бръснача по време на едно свое посещение в СССР. Някак му се разминава и благодарение на изключителния си талант се издига до главен архитект на Републиката. Именно той е архитект на паметника “Альоша” в Пловдив и на пространството около монумента. По-късно по негова идея е създаден Националният институт за паметници на културата. Пак той първи води представители на ЮНЕСКО в България и така Казанлъшката гробница става обект със световно значение.
Арх. Борис Марков си отива от този свят на 92-годишна възраст, но неговите дела ще останат и ще се помнят така, както се помнят и футболните геройства на зет му Георги Аспарухов.