Удрят бизнеса с краткосрочни наеми - Ню Йорк го забрани, други градове налагат все повече ограничения
Платформи като Airbnb вече връщат пари за резервации за Коледа
Алтернативата на хотелите – краткосрочното настаняване в частни апартаменти под наем, понесе силен удар. След десетилетни спорове между хотелиерския бранш и градските власти по света и платформи като Airbnb, този бизнес беше забранен в Ню Йорк. А това се очаква да даде отражение по целия свят.
На 5 септември влязоха в сила разпоредби на градската управа, които правят почти невъзможно отдаването и ползването под наем на жилища за краткосрочно пребиваване, примерно за 3, 5, 10 или 30 дни. Те са измислени така, че не забраняват дейността на подобни платформи по принцип, каквито опити са правени досега в други големи градове по света. Но затрудняват толкова много ползването им, че то
става почти невъзможно
От собствениците се изисква да пребивават в самото жилище, докато в него има гости за под 30 дни. Освен това се забранява даването му под наем на повече от двама души едновременно. А и самите домакини трябва да бъдат изрично одобрени от градската управа, иначе и те, и сайтовете за резервации, дължат солидни глоби - 5000 долара за платформата и 1500 долара за хазяина.
Правилата са от миналата година, само че когато бяха публикувани, Airbnb съди града и щата Ню Йорк. Но преди около месец и половина изгуби делото. Всичко това се случва в момент, в който в САЩ цените на самолетните билети тръгват надолу. В Ню Йорк през август спрямо юли са намалели с 14%. А полетите от големи градове в САЩ до Ню Йорк са поевтинели с около 17%. Есента със сигурност ще засили този тренд, защото по принцип е сезон, в който авиокомпаниите свалят цените, за да поощрят пътуванията.
Туристическият пазар реагира веднага на забраната. В момента, ако човек напише New York в търсачката на Airbnb, излизат необичайно малко за такъв мегаполис предложения. И повечето се отнасят за места доста далеч от Манхатън или която и да е друга част на града. Като преобладават стаи за нощувка за 1 човек. Същото е положението и в платформите Vrbo и Booking.
Airbnb вече обяви, че анулира резервации и връща платени суми за настаняване след 1 декември, т.е. ако някой е планирал да изкара Коледа в Голямата ябълка и вече е платил за апартамент, ще трябва спешно да си търси друг подслон. Уебсайтът за туризъм Skift изчисли, че обявите за краткосрочни наеми в Airbnb в Ню Йорк са намалели със 77% от 4 юни до 10 септември.
В същото време хотелите процъфтяват
“През миналата седмица наблюдавахме най-силния темп на резервации за шестмесечен период напред, който не сме виждали от 2015 г.”, коментира пред CNBC Кевин Дейвис - изпълнителен директор на JLL Hotels & Hospitality's Americas. Според него търсенето на хотели само за последната седмица се е увеличило с 24% в сравнение с последния 60-дневен период.
А на въпрос дали хотелските стаи са достатъчни, отговаря, че от 2020 г. насам са оборудвани 10 000 нови, а през следващите няколко години в града се очакват още 10 000. И добавя, че все пак, ако някой мисли да посети града, ще трябва да направи резервацията си по-рано, защото се очаква в близко бъдеще цените на хотелското настаняване да се повишат.
В САЩ по-строги правила за краткосрочно настаняване се обсъждат и в Атланта, Далас и Ню Орлиънс.
Лоши времена за Airbnb се задават и на много други места по света, защото подбиват цените на хотелите.
Тази битка бе позатихнала по време на пандемията,
когато и много хотели бяха затворени, а хората не пътуваха. Но туризмът вече се възстанови почти до нивата от 2019 г. Всъщност на много места в Европа отдаването на жилища за краткосрочен наем вече е ограничено, макар и не по начина, по който го направи Ню Йорк.
Във Виена например от юли 2024 г. собствениците на жилища ще бъдат ограничени до даване под наем на туристи за максимум 90 дни в годината. Става дума за целия град, защото в отделни райони такова ограничение се прилага още от 2018 г.
В Париж, ако местен жител иска да дава дома си под наем, трябва да го регистрира в общината и там бива предупреден, че може да го прави само до 120 дни в годината. За по-дълго време трябва да регистрира дома си като място за настаняване с определена категория.
В Берлин първо бе въведена забрана за ползването на Airbnb, но после бе премахната и бе сложен лимит от 90 дни в годината. В Мюнхен ограничението е 8 седмици, а в Щутгарт - 10.
Италия също се бори с краткосрочното отдаване на жилища под наем чрез платформи, макар мотивът невинаги да е, че това е конкуренция на хотелите. В градове като Флоренция и Венеция например това е мярка срещу свръхтуризма. В Амстердам собствениците на жилища могат да ги отдават под наем на туристи за не повече от 30 нощувки годишно.
В Португалия чрез ограниченията за краткосрочно наемане се опитват да регулират жилищния пазар, защото цените на имотите са се вдигнали толкова, че стават недостъпни за обикновените хора. (Виж още в текста на 2-а стр. страница).
В Испания единственият град, който изцяло е забранил всякакви платформи за краткосрочно наемане на жилища, е Барселона, и то още от 2021 г. В Палма де Майорка това е позволено, само ако става дума за цяла изолирана еднофамилна къща, но не и за апартамент. Във Валенсия забраната е само за историческия център на града.
В България последните обществени вълнения около Airbnb предхождаха буквално с месец избухването на пандемията през 2020 г. Оттогава на никой не му е хрумвало да се опитва да въведе забрани или ограничения за краткосрочното даване под наем на апартаменти.
През ноември 2019 г. по предложение на тогавашния туристически министър Николина Ангелкова бе предприета промяна в Закона за туризма. Тя предвиждаше
регистрация на такива имоти в общината
като некатегоризирани места за настаняване и плащане на патентен данък, както и на туристическа такса. Плюс въвеждане на глоба между 500 и 5000 лева за лица или фирми, които предоставят туристически услуги, без да са регистрирали жилището.
В проекта бе записано и че трябва съгласие на поне 50% от съседите в блока, в който има такива жилища, и това също бе гласувано на второ четене в ресорната комисия по туризъм. Но когато през февруари 2020 г. текстовете стигнаха до пленарната зала, тогавашният депутат от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето на последното предложение и залата го подкрепи.
В разгорелите се дебати бяха казани доста неща. Например Христо Проданов от левицата, който стана по-късно служебен министър на туризма, заяви, че в центровете на големите градове има хиляди нискотарифни туристи,
които не са клиенти на големите хотели
Удряйки по бизнеса с краткосрочно наемане, удряме всъщност по ресторантите, магазините, таксиметровите компании, музеите, каза той. А колегата му Явор Божанков – тогава също депутат от БСП, заяви, че тези промени са внушени “от едно хотелиерско лоби”, което обаче не си давало сметка, че става дума за съвсем различен тип клиенти, които никога не са били техни.
В крайна сметка бе приет само регистрационният режим. Но не е известен случай някоя община да е регистрирала такъв имот. По простата причина, че това трябваше да бъде написано в наредба, която така и не видя бял свят по време на последвалата пандемия и честа смяна на правителства. Но
споровете тепърва предстоят,
защото у нас регулациите стават по-бавно, отколкото в останалия свят.
Въвеждането на ограничения ще засегне 2792 апартамента, които се предлагат през платформата Aibnb само в София и може би още три пъти по толкова в цяла България.
По официални данни на самата платформа заетостта в тези апартаменти е най-ниска (40%) през януари и най-висока (70%) през август и септември. Средният приход на собствениците на тези апартаменти е 512 долара месечно, като през август и септември достигат 622 долара.