3 закона за пари от ЕС в енергетиката бавени фатално, ако не ги приемат, кабинетът може и оставка да хвърли
Депутати готови да помиряват енергетици и правителството
Депутатите са готови да помирят правителството и протестиращите миньори и енергетици. Заради териториалните планове за справедлив преход за въглищните региони хиляди работници от централите излязоха на протест, който продължава вече четвърти ден.
В понеделник “24 часа” призова именно за това -
хората да чуят
ангажимент за
плавен преход
на въглищната енергетика до 2038 г. от място с достатъчно устойчив мандат, а това е парламентът.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че разговорите не трябва да се водят с партиите отделно. И призова протестиращите миньори да седнат на една маса с премиера Николай Денков, а ако той прояви желание - да покани и ПП-ДБ.
Депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски, който е зам.-шеф на парламентарната енергийна комисия, заяви, че депутатите са готови се срещнат в комисията с представители на протестиращите и синдикатите, за да разгледат техните искания. Подкрепа за министрите дойде и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, но със забележка, че комуникацията им е слаба.
А в понеделник от правителството съобщиха, че премиерът
Николай Денков
отново кани
протестиращите
на разговор
в Раднево.
Рибарски обясни, че дългоочаквани ключови реформи в енергетиката са забавени и сега всичко се струпва на това управление. Сред тях са и промените в Закона за енергетиката, в този за възобновяеми източници и пътна карта за климатичните промени.
Освен това депутатите ще гласуват и ключови промени за плавен преход. Председателят на енергийната комисия Делян Добрев и Рибарски смятат, че е възможно още в сряда да обсъдят промените в Закона за енергетиката на второ четене, както и Пътната карта за климатична неутралност и те да влязат за гласуване в пленарна зала. Третият закон - този за енергията от възобновяемите източници, вече беше приет в петък.
Ако тези важни промени не бъдат приети, има голяма вероятност правителството да подаде оставка, предупредиха високопоставени източници от парламентарните групи.
Измененията в енергийния закон предвиждат либерализация на пазара на ток на едро. Така наречените крайни снабдители - дружества на “Електрохолд”, ЕВН и “Eнерго-Про”,
ще вземат тока
от борсата,
а разликата между регулираната цена и пазарната ще бъде покривана от фонда за енергийна сигурност. А от 1 януари 2026 г. ще спрат субсидираните цени за домакинствата и те ще зависят изцяло от котировките на борсата.
Промените дават и определения за енергийна бедност и уязвими потребители, които да получават помощи. Тези два закона, както и пътната карта са и сред условията за втория транш на плана за възстановяване, който е за над 1,4 млрд. лв.
А от окончателния вариант на териториалните планове, изпратени в ЕК, става ясно, че не е записано ограничаване на мощности. В документите е посочено, че до 2030 г. се намаляват с 80% въглеродните емисии, а 5 г. по-късно с 90%. Това моделиране е направено на база на пазарните анализи, заяви зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. С тях се доказва пред Брюксел необходимостта от финансиране на прехода във въглищните региони
Според изготвения модел работещите мощности постепенно ще спират заради очакванията за цените на тока, които няма да са изгодни за централите. Така
тецовете, които
използват
въглища, щели
да свиват
производството,
защото трябва да плащат и въглеродни емисии, което вдига цената на тока от тях. Ако използват друг вид гориво, с което да намалят значително плащането за квоти, можели да работят без ограничения. От енергийното министерство посочват, че заради сравнително ниските цени на тока тецовете работят с минимално натоварване.
Според Добрев обаче поемането на задължението за намаляване на емисии с 80 на сто до 2030 г. е равносилно на затварянето на централи. Според него ще останат като резерв 1600 мегавата при 4500 сега.
Според изчисленията на енергийни експерти, ако тецовете продължат да използват само въглища, токът от тях ще се намали трикратно в рамките на следващите 6 години, а до 2035 г. количеството ще намалее шест пъти. Те дават пример, че намаляване на емисиите с 80% означава те да са 13,65 млн. тона до 2030 г. За да се изпълни това, въглищните мощности трябва да се намалят на 1450 мегавата при 4475 мегавата сега. През 2035 г. трябвало да останат само 800 мегавата.
И поправките в плана за възстановяване са изпратени в Брюксел
България с ревизия в 17 проекта, но няма информация дали ще предоговаря ангажиментите за работа на въглищните централи
България е внесла в ЕК и промените в плана за възстановяване, съобщиха от Брюксел.
Искането на страната ни се основава на намалението на средствата от 6,27 млрд. на 5,69 млрд. евро. От ЕК уточняват, че се променят 17 инвестиции, включени в първоначалния план. Средствата за някои са намалени, като например тези за енергийната ефективност на обществените сгради, за батериите за съхранение на ток и модернизацията на болнични съоръжения. Три проекта са премахнати - тези в подкрепа на цифровата трансформация на пощите, изграждането на интермодален транспортен терминал в Русе и цифровизацията на управлението, контрола и ефективното използване на водите.
ЕК има два месеца, за да прецени дали измененият план все още отговаря на всички критерии за оценка. Ако оценката е положителна, ще направи предложение за промяна. След това държавите от ЕС ще разполагат с до четири седмици, за да одобрят оценката на комисията.
Няма информация обаче какви промени е предложила България в плана относно въглищните централи. В първоначалния вариант на плана бе поет ангажимент за намаляване на емисиите с 40% до края на 2025-а, като за база се взема 2019 г. За това задължение Народното събрание взе решение да бъде предоговорено и тецовете да работят до 2038 г.
Опитваме се да изпълним решението на парламента, но има и отсрещна преговаряща страна. Тя иска адекватни на поетия ангажимент мерки, коментираха от енергийното министерство без повече подробности.
В началото на юли стана ясно, че едно от предложенията е свиването на квотите да се намали до 30%. В същото време се предвижда постепенно затваряне на въглищни мощности за 800 мегавата. Изрично се посочва, че няма да се пипат централите от Маришкия басейн - двата американски теца и държавният “Марица - изток 2”. Това означава, че няма да работят трите други частни централи - ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Брикел” и ТЕЦ “Марица 3”, чиято мощност е точно 800 мегавата.