Катерина Керкова: Добрите училища са твърде малко и това превръща изпита след 7-и клас в изпитание
Създаваме условия на учениците да искат да успеят, имаме изключителни педагози, които дозират трудностите, за да ги преведат по стръмния път на знанието, и отговорни родители - в това е магията на “Света София”!, казва директорката на училището
Още акценти от интервюто:
- Натискът за писане на по-високи оценки е много сериозен, но при нас този проблем не съществува
- Всички училища трябва да работят така, че да не е толкова голяма ножицата между СМГ и 888-о училище например
- Най-често даваните съвети са: спри и помисли, прочети още веднъж условието, разбери какво се казва вътре
- Г-жо Керкова, училището ви е първо по български език и литература на външните оценявания в 4-и и 7-и клас и в топ 10 по математика - как се постига подобен успех?
- С труд, отговорност, компетентност и разбира се, с любов. Постига се с учители изключителни професионалисти, които дават, но и изискват много.
Нямаме пропуснати часове, невзет материал, пренебрегнат урок. Оценките, които пишем във всички възрасти, винаги са реални. По този начин следим развитието на всяко дете и коректно отразяваме в обратната връзка, която даваме.
Имаме ясна концепция за важните етапи, през които минават децата. Има добра организация, защото времето е един от най-важните ресурси независимо дали си на 6, или на 66 години.
- Какво прави училището ви уникално?
- Не знам доколко това определение е подходящо, но стремим се да създадем условия децата да искат да се справят с поставените задачи. Имаме прекрасни учители. Тяхната магия е, че умеят да дозират трудностите и чрез постепенно надграждане да преведат учениците по стръмния път на знанието.
Децата са много любопитни и е лесно да запалиш интереса им. Трудно е обаче да го задържиш години наред. Не е лесно да ги мотивираш да се развиват в дадена област. Особено когато вече не им е забавно или са нужни повече усилия и трябва да се лишат от нещо само и само да отбележат някакъв малък напредък.
Децата трябва да бъдат убедени, че ще се справят, ако отделят труд и време. Да имат силата и вярата, че ще се преодолее тази временна трудност, за да натрупват знания и умения. Уменията във века на бурните технологични развития са изключително ключови за всеки. Много важна е ролята и на психолозите в училището. Те култивират цяла палитра от личностни умения, които развиват емоционалната интелигентност, надграждат много от онези стратегии за справяне с трудностите, на които разчитаме след това всички ние.
Изградили сме среда, в която децата и учителите да се отнасят с уважение един към друг. Адаптираме се спрямо интересите на всички и се надяваме, че когато и малки, и големи се чувстват добре, нещата се случват както трябва.
- Чували сме, че във вашето училище децата много учат, но в същото време желаещите да влязат в “Света София” са много. Колко кандидатстват в предучилищната ви група и за колко места? Колко деца кандидатстват за първи клас и колко места?
- Всяка година приемаме 70 деца в предучилищна и между 10 и 15 в първи клас. Колко кандидатстват обаче, е въпрос, чийто отговор ние бихме искали да знаем предварително. Предполагам, че зависи от икономическата ситуация, от усещането за сигурност и със сигурност още много фактори. Не мога да се ангажирам с конкретно число, защото е доста широка ножицата в движението на бройките всяка година.
- Казвате, че оценките на вашите учители са абсолютно реални. Много педагози обаче твърдят, че гилдията има притеснения да пише по-ниски оценки.
- Нормално е учителите да се притесняват. За съжаление, натискът върху всеки педагог за по-високи оценки е сериозен. Нашето щастие е, че при нас този проблем не съществува. На няколко пъти обаче ми се е случвало да участвам в ситуации, в които се разисква защо учител е написал някаква оценка, и всеки път съм се чудила каква е позицията на министерството на образованието, защото като институция трябва да е зад гърба на учителите и да отстоява позиция, която понякога е трудно да бъде отстоявана от конкретен учител.
Целта на училище “Св. София” е да създаде среда, в която на образованието се гледа като на процес, който винаги може и трябва да се развива в унисон с учениците и бъдещето им, казва директорката.
- Колко важна е връзката с родителите?
- Едно от истинските ни щастия са родителите. Това до голяма степен се определя от тях, от жизнената им стратегия, от техния опит и представа за реалността. Връзката между учител и родител е от огромно значение. Немалка част от нашите успехи се крепят на доверието на родителите в нас. Имаме общи ценности. Виждаме бъдещето на децата си по общ начин. Те ни вярват, защото сме си го заслужили. Родителите са много отговорни. Познавам голяма част от тях. Те са здраво стъпили на земята и имат изключително реална представа за нещата, които се случват около децата им.
Всеки път получаваме съдействие от тях. Може съвсем честно да им кажем какви проблеми срещаме. Това, което ги интересува, е какво правим за решаването им, какво те могат да направят, за да помогнат за достигането на един позитивен изход. И родителите, и учителите стоим от една и съща страна и естествено, резултатите не закъсняват. Ако това не е така, то проблемите растат, мултиплицират се и се стига до ситуация, която може да бъде неуправляема.
- В обръщението си към учениците и родителите казвате, че се наблюдава упадък на самостоятелното мислене и знанието като ценности в глобален мащаб и за вас е особено важно да се противопоставите на тази тенденция - как го правите?
- И родителите, и ние сме абсолютно сигурни, че бъдещето е на знаещите и мислещите хора. Във всяка от учебните дисциплини, застъпени в училището, се стремим мисленето и знанието да са фундаментът ѝ. Всеки тук преподава материала си не само изреждайки дати, имена, формули, а следвайки логическата връзка между събитията, давайки начин на мислене, който да позволи да разбереш и да направиш предвиждане за бъдещето. Не само да знаеш, но да можеш да направиш и крачка напред. Най-високи оценки се получават по различни изпитвания, тестове, проекти, когато наистина направиш тази крачка, когато можеш да надградиш. Всекидневно подтикваме и работим с децата си именно в тази посока и те постепенно свикват с това. Това, което мен винаги ме е впечатлявало в разговорите ми с децата, е, че дори при обсъждането на най-обикновена житейска тема децата се стремят да аргументират всяка изказана от тях позиция. Те знаят защо се е случило нещото, какво е довело до това събитие и имат ясна представа за очертаващото се бъдеще. Мисля, че това е огромен плюс за тяхното развитие. Независимо дали са в час по математика, по български, наука, спорт, музика, всеки от преподавателите ги стимулира да мислят. Най-често даваните съвети са: спри и помисли, прочети още веднъж условието, разбери какво се казва вътре.
- Амбицията ви е вашите възпитаници да станат знаещи, уверени и отговорни хора, които един ден да се превърнат в двигател на обществото, имате ли вече такива примери?
- Първите ни випуски са вече много големи хора. За нас е изключителна гордост, че в училището учат деца на нашите деца. Наши деца се развиват в най-различни области. Много следват в чужбина. Това, което най-много ни радва, е, че много голяма част от тях се връщат и работят в България. Постигат резултати, вървят по своите пътища, но се връщат. Надявам се, че и следващите випуски ще се върнат - след като заминат, да научат възможно най-доброто и да го пренесат тук. Бъдещето ни са младите хора.
- Ще облекчат ли учениците промените в изпитите след 7-и клас - втора дата при болест или инцидент в семейството, както и допълнителни 15 минути в първата част?
- Идеята бъдещето на един млад човек да зависи от 4 часа в рамките на един ден сама по себе си е абсурдна. Няма аналог в нито едно следващо събитие в живота на човек. Като говорим и за деца, рисковете в този един ден са огромни. Това само по себе си беше и ще остане един абсурд. Смятам, че големият проблем не е в липсата на тези 15 допълнителни минути. Големият проблем е, че са твърде малко добрите места, в които семействата искат децата им да продължат. Това превръща изпита след 7-и клас в изпитание, каквото не би трябвало да бъде. Ако повечето гимназии дават образование, което е необходимо за реализацията на децата, то този напън в края на 7-и клас би бил излишен. Възможността за втора дата на изпита, разбира се, е прекрасна.
Другият въпрос е, че трябва да се разчита повече на текущите оценки на учителите, отколкото на това, което детето показва в един-единствен ден по един или два изпита на въпроси, които понякога не са достатъчно изпипани. Не е добра идеята по такъв начин да се преминава от една степен в друга.
- Как да се реши?
- Трябва сериозно да се поработи за развитието на гимназиите. Да не са 5, 6 или 8 училищата, за които се мечтае. Всички училища трябва да работят така, че да не е толкова голяма ножицата между СМГ и 888-о училище например. Чувството на децата, че са се провалили, ако не са успели да влязат в първите гимназии, се прехвърля върху учителите, върху родителите, върху резултатите на децата.
- Ще се намали ли административната работа на класните ръководители с въвеждането на електронната медицинска извинителна бележка?
- Това е проблем, който нямаме в нашето училище. Смятам обаче, че с електронната ще се намалят фалшивите бележки. Ще откаже тези, които искат да фалшифицират, да клинчат, да отсъстват, да лъжат. Именно в училище всеки изработва своята стратегия за успешно развитие. Ако му се дава възможност да минава по заобиколни пътища, ще го приеме за стандарт. Така че електронната бележка ще е полезна в много ситуации, не само за намаляване на административната тежест на учителите.
- Педагози твърдят, че преходът от 4-и към 5-и клас повлиява на децата и те рязко влошават резултатите си, усеща ли се това при вашите ученици?
- Преходът не е отработен добре във вида материал, заложен в 4-и и 5-и клас. Учебниците за 5-и клас са с много по-голям учебен материал, трудността е много по-висока. Езикът е академичен, стилът е патетичен и затрудняващ децата. Оттук идва проблемът. Ако приемем, че това ще е темпото, с което ще се развиваме, може би е по-добре част от обема материал от 5-и клас да се прехвърли в 4-и. На учителите в 5-и клас често им се налага да превеждат какво е искал да напише авторът.