Как ползваха Руската черква в София за шпионаж като явочна квартира
Амвонът на храма бил тайник, а тунел го свързвал със сградата на старото съветско посолство
Скандалът около изгонването на трима свещеници от черквата “Св. Николай” в София набра скорост през последните дни, но използването на този храм за шпионаж и подривни дейности изобщо не е нещо ново в българската история. Доказват го проучванията на наши изследователи в съветските архиви през последните години.
Документи от личния фонд на ген. Георгий Карпов, както и сборникът “Очерки истории российской внешней разведки” хвърлят светлина
върху тази противодържавна дейност, извършвана в богослужебната сграда в миналото. Според тях самият митрополит Стефан, тогавашният глава на БПЦ, става обект на съветското разузнаване и по-конкретно на външния отдел на НКВД през 1943 г. Причината е, че на Сталин му хрумва да разгърне много рационална стратегия за привличане на църквата под егидата на властта и тайните служби. Задачата е поставена на Съвета по делата на Руската православна църква, членовете на който в мнозинството си са офицери от НКВД. Целта е да привлече духовниците, за да мобилизира чрез тях по-широки слоеве от съветското общество, както и да бъдат вербувани свещеници на високи позиции и с влияние в Източна Европа.
За първи път на една конференция през 2011 г. в Нов български университет известната изследователка в религиозната тематика и директор на архива на БАН Лизбет Любенова каза, че екзарх Стефан е работил за съветското разузнаване.
Отделно според политолога Антон Тодоров това е описано и в руския многотомник “Очерки истории российской внешней разведки” под редакцията на Евгений Примаков. Случаят с вербуването на митрополит Стефан е описан подробно в четвъртия том на страници 507 - 509. От тях изследователят стига до извода, че “в края на 1943 г. митрополит Стефан започва активно да сътрудничи на резидента на съветското разузнаване в България Д. Федичкин”. През 2014 г. Антон Тодоров разказа пред “168 часа” за връзката на предстоятеля на БПЦ екзарх Стефан със съветските служби, която се е осъществявала именно на това място.
“Много интересно е, че връзката с митрополита е поддържана в Руската черква, тогавашния Николаевски храм, а сега църквата “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в София.” Тази църква митрополит Стефан ползвал като “пощенска кутия” на съветските тайни служби, т.е. там “е предавал информацията”, която е събирал в полза на СССР. Антон Тодоров се опира на разсекретени съветски архиви, които разкриват, че Софийският митрополит “е ползвал амвона на черквата за тайник. Всичко, което е донасял, го е слагал в него и оттам е получавано от съветската резидентура, освен че е разнасял радиостанцията с автомобила си. И дори когато веднъж съветският резидент Федичкин го пита: “Това не е ли светотатство?”,тъй като предложението амвонът да бъде ползван за тайник, е на самия митрополит Стефан”, последният отговорил: “Ако Бог знае, че по този начин служим на святото дело, то той ще ни прости и ще ни благослови”.
Освен това съветските архиви разкриват, че Федичкин често използвал личния му автомобил “Пакард”, който бил пропускан без проверки от всички полицейски постове в София и околността.
Освен това, изглежда, сведенията, които са се получавали под прикритието на най-святото място в църковната сграда, са били от изключителна важност. За това говори документ, публикуван през 1998 г. в изследването “1941 год.”, както и в книгата “Империя ГРУ. Очерки истории российской военной разведки”, издадена през следващата 1999 г. В него също се споменава името на Софийския митрополит Стефан, цитирано в съобщение на съветски шпионин с агентурно име “Зевс”. На 27 април 1941 г. той съобщава от София на началника на Разузнавателното управление на Червената армия: “Митрополит Стефан е информирал “Хюго” (вероятно под този псевдоним се крие българин, работил за съветските тайни служби), че на 25 април по време на обяд в Кюстендил е имал разговор с германски генерал, който му казал:
1.Германците подготвят удар
срещу СССР, като първо ще
използват ситуацията в
армията и вътре в страната
2.Офицери от армията на Лист (става дума за фелдмаршал Зигмунд Вилхелм Лист), които знаят руски, са отзовани в Берлин за специална подготовка, след което ще бъдат назначени на границата на СССР. В помощ ще им бъдат назначени белогвардейци, които познават Украйна.
3.Германското разузнаване в СССР дава пълна информация по всички въпроси.
4.Германия няма да допусне сключването на споразумение между СССР и Турция.”
От същия документ става ясно, че “Зевс” е полковник Леонид Середа, изпълняващ длъжността помощник на военния аташе в София, а на практика един от ръководителите на съветската военна резидентура в страната ни.
Както е известно, първоначално руската черква в столицата е била замислена просто като параклис към тогавашната сграда на руското посолство. Зданието, в което легацията се е помещавала, се намира в непосредствена близост както до двореца (граничи с него), така и до черквата. В тази връзка според запознати е много вероятно в качеството си на явочна квартира храмът да пази и други тайни. Така например и в наши дни в градинката зад черквата и пред входа на бившето посолство, което в момента като “Дом на Москва в София” е приютило луксозен ресторант, се намира малка, подобна на бункер постройка. Тя е с дълбочина 4 етажа, като на второто ниво е свързана с таен проход с основната сграда. На най-долния, четвърти етаж под земята, има противобомбено убежище. От него също има прокопан тунел - в противоположната посока. И в момента той е заключен с метална врата, а през годините за него се носят различни легенди - че води към двореца (малко вероятно, като се знае какви са били отношенията ни със Съветска Русия преди 9 септември 1944 г.), или към отсрещната страна на бул. “Цар Освободител” - до хотел “България”. Най-логична обаче изглежда хипотезата, изказана от служители на БАН, които са работили през 80-те години в сградата на легацията, превърната в научен институт. А тя е, че тайният тунел е бил връзка между черквата и бившето посолство и най-вероятно другият му край излиза право в храма.