Милена Стойчева: Време е да обърнем представите - България е привлекателно място за нови технологии и таланти
Моят стремеж е да се превърнем в дестинация за високо- технологични услуги и интелектуален капитал, сподели Милена Стойчева - министърът на иновациите и растежа
Още акценти:
- За 5 г. ще бъдат изградени 2 инсталации за водород, който ще захранва 10 електрически автобуса и ще освети улиците в Стара Загора
- Развитието на иновациите не е отговорност на една институция - затова работя активно с колегите ми в правителството
- ББР трябва да засили ролята си като част от европейското семейство на националните банки за развитие
- Г-жо Стойчева, често коментирате, че ключова цел на Министерството на иновациите и растежа е да покаже капацитета на страната ни и България да се ребрандира. Какво имате предвид?
- Моят стремеж е да преобърнем представата, че България е единствено дестинация за аутсорсинг и за евтина работна ръка и да докажем, че е привлекателно място за нови технологии и таланти. Ние като държава имаме много по-голям потенциал, но до момента липсват координирани и структурирани усилия за разкриването му. Трябва да покажем потенциала на България през предприемаческата екосистема.
В министерството работим за извеждане на добрите примери от иновационната екосистема на преден план и представянето им на различни значими форуми и събития за инвестиции. Друга възможност за ребрандиране на страната ни е създаването на иновационни долини и свързването им в мрежа от хъбове. Това ще повиши конкурентоспособността на нашия регион и на Европа.
Работим за това да превърнем България в един от центровете на новата вълна иновации, базирана на научна и развойна дейност, в дестинация, която развива интелектуалния капитал на хората и подкрепя и насърчава предприемачеството.
- Темата за водорода все повече навлиза и у нас. Стара Загора е избрана да бъде водородна долина. Какво означава това и кога трябва да се случи?
- Проектът “Загора, устойчив водороден регион” се разработва с участието на 8 български фирми, в това число и ТЕЦ “Марица-изток 2”, и с представители на научните среди. Той получи одобрение от ЕК и ще се финансира с 16 млн. лв. по Програмата за научните изследвания. Този проект се разглежда като един от първите елементи за създаване на водородно базирана икономика в България. Водородните долини свързват производството, транспорта и потреблението, демонстрират приложението на този вид гориво в икономически сектори като мобилността, промишлеността, енергетиката.
Продължителността на проекта е 5 години, през които ще бъдат инсталирани две електролизни инсталации за производство на водород в “Марица-изток 2” и Стара Загора. Очаква се да бъде достигнато производство на 500 тона годишно зелен водород и да бъдат разкрити над 90 нови работни места. Произведеният водород ще се използва за 10 електрически градски автобуса, за вътрешен транспорт в ТЕЦ “Марица-изток 2”, за осветление на улиците в Стара Загора и др. Разработването на водородните технологии е предпоставка за повишаването на енергийната сигурност на България, ще създаде работни места, ще изгради устойчива експортна индустрия и ще насърчи инвестициите. Най-важното е, че при използването на водород не се отделя CO2 и почти няма замърсяване на въздуха.
По този начин водородът предлага решение за декарбонизация на промишлените процеси и икономическите отрасли, в които намаляването на въглеродните емисии е трудно за постигане, но необходимо.
- А гледат ли на България европейските държави като на притегателен център за иновации и нови технологии? Има ли интерес към големи проекти у нас?
- От юни до момента сме издали пет сертификата за инвестиционни проекти. По тях се очаква фирмите да направят инвестиции общо за близо 29 млн. лв. и да бъдат разкрити 466 нови работни места. Три от проектите са в сферата на високотехнологичното производство и услуги. БНБ обяви наскоро изключително добри данни за чуждестранните инвестиции у нас за първите 6 месеца на 2023 г.
Скокът е с 96%. Данните са доста обнадеждаващи, но трябва да работим да постигнем още по-добри показатели. През последните години Българска агенция за инвестиции привлече редица инвеститори в ключовите сектори - “Аутомотив”, ИТ, “Аутсорсинг”, “Мехатроника и електроника”, “Роботика и производство”.
Залагаме на привличането на стратегически инвеститори точно с подобен профил, както и на такива, които ще разработват технологиите на бъдещето и ще инвестират в човешки и интелектуален капацитет в България.
- Неотдавна ББР подписа финансово споразумение с Европейската инвестиционна банка в размер на 175 млн. евро. За къде ще бъдат насочени средствата?
- Споразумението предвижда отпускането на дългосрочни заеми при преференциални условия за малкия и средния бизнес - основата на икономиката ни. Те представляват 98% от фирмите в страната, произвеждат около 60% от добавената стойност и осигуряват 75% от заетостта, доста над средното равнище в Европейския съюз. Именно те са във фокуса на подкрепа от страна на ЕИБ, ББР и българската държава, която е гарант по заема. Със средствата ще бъдат подпомогнати български дружества, засегнати от сътресенията във веригите на доставка, високите цени и войната в Украйна. Най-малко 20% от финансирането ще бъде насочено в подкрепа на зеления преход, с акцент върху проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност.
- Изтича двугодишната стратегия на ББР, чийто принципал е вашето министерство. На какво бихте залегнали, когато изготвяте новата, и бихте ли променили нещо?
- През последната година банката изпълнява актуализираната Стратегия 2021-2023, с която бе намален лимитът за директно кредитиране за една компания или свързана група до 5 млн. лв. За периода от юли 2022 г. до момента ББР е предоставила чрез директно финансиране 171 нови кредита на обща стойност 122 млн. лв. Банката завърши двугодишен процес по подготовка и стана прилагащ партньор на Европейската комисия по програмата InvestEU.
С помощта на Европейската инвестиционна банка ББР започна подготовка за финансиране на проекти на зеления преход, за климатична адаптация и декарбонизиране на бизнеса.
ББР е част от европейското семейство на националните банки за развитие. Категорична съм, че е необходимо тази нейна роля да се засили. Как ще се случи това, ще се реши в прозрачен публичен дебат. Ние ще работим за това ББР да бъде банка на зеления преход, банка партньор на водещи европейски институции и инициативи като InvestEU, Инициативата “Три морета”. Друг приоритет пред министерството като принципал на ББР е засилване на ролята ѝ в изпълнението на т.нар. социални проекти – инвестиции за подобряване на достъпността на услуги, продукти и инфраструктури и за разработване на помощни технологии, както и за осигуряване на достъп до организацията и нейните помещения за клиенти и служители с увреждания.
- Можете ли вече да се ангажирате с отговор - ще има ли забавяне на усвояване на парите по мерките в плана за възстановяване, за които отговаря министерството?
- Министерството отговаря за изпълнението на няколко инвестиции по линия на ПВУ: Програма за икономическа трансформация, Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации и Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции.
По първите две програми всички мерки за подкрепа с безвъзмездни средства са отворени за кандидатстване, като по повечето вече имаме сключени договори. Можем да се похвалим и с първите успешно приключени проекти. Средствата, предвидени да се изпълняват с финансови инструменти, също се изпълняват по график. В началото на юни 2023 г. МИР отвори за кандидатстване третата процедура за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции. По нея може да се кандидатства до 2 ноември 2023 г. Допустими дейности са изграждане, реконструкция и/или рехабилитация на: довеждаща техническа инфраструктура до индустриалния парк или зона, както и на вътрешна техническа инфраструктура; изграждане на научноизследователска (иновативна) инфраструктура за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност, както и на екологична вътрешна инфраструктура.
- Обявихте, че 12 фирми с Печат за високи постижения от ЕК ще получат 34 млн. лв. по ПВУ. Как са одобрени за финансиране точно тези фирми?
- По тази, както и по всички процедури с европейски средства има ясно разписани правила. Конкретно за “Подкрепа за иновативни МСП, отличени с Печат за високи постижения” по плана първо трябва да е ясно какво означава “Печат за високи постижения“. Това отличие се присъжда от Европейската комисия – тук България няма отношение.
„Печатът за високи постижения“ е инструмент на ЕК и е доказателство за качеството на даден проект. Този инструмент позволява проектите, за които не е стигнало финансирането по програмите “Хоризонт 2020” и “Хоризонт Европа”, да получат алтернативно финансиране по друга програма – в случая ПВУ, без да е необходима допълнителна оценка. 31 български предприятия са получили този печат за периода 2015-2022 г. от ЕК по програмите “Хоризонт 2020” и “Хоризонт Европа”.
Фирми без този печат от ЕК не могат да получат финансиране по плана.
- На какъв етап е изпълнението на процедурите по двете европрограми към министерството? В едната е предвидено изграждането на национална мрежа от 12 иновационни хъба. Какво означава това?
- По програмите “Конкурентоспособност и иновации в предприятията” и по “Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” също сме предприели конкретни стъпки, за да може подкрепата да достигне до крайните получатели.
Хъбовете ще предоставят услуги в областта на дигиталните и зелените технологии, като подкрепят цифровата трансформация на малки и средни предприятия, малки дружества със средна пазарна капитализация и организации от публичния сектор.
- Притесни ли ви нещо от завареното в министерството, или приоритетите на предишните министри се припокриват с вашите?
- В министерството заварих професионалисти, които работят с желание. Но все още не успяваме да изпълняваме задачите с темпото, с което бих искала. Затова в момента въвеждаме иновативен подход в работата на администрацията, за да въвлечем служителите да работят проактивно по задачите и да проявяват инициативност.
Поставили сме и нови приоритети. Сред тях е да превърнем България в дестинация за високотехнологични инвестиции и интелектуален капитал и да създадем благоприятна среда за устойчив икономически растеж, включваща всички заинтересовани страни по модела на т. нар. “отворена иновация”. Да изградим устойчива основа за развитие на предприемаческата и стартъп екосистема, както и да създадем възможности за стимулиране на ключови сектори с високa добавена стойност, на основата на научноизследователска и развойна дейност, технологичен трансфер и образование.
Искам да подчертая, че развитието на иновациите не е отговорност на една институция. Иновацията не е отделен вертикал, тя трябва да бъде прилагана хоризонтално спрямо сектора. Затова работя активно с колегите от правителството, за да постигнем напредък в развитието на иновациите в секторите образование, здравеопазване, култура, отбрана, земеделие, спорт и др.