Топ климатолог на НАСА: В България ще стане първо като в Истанбул, а после като в Бейрут. Забравете зимата!
Няма вселена, в която животът на Марс да е по-лесен от този на Земята през следващите милиард години. С други думи - няма как да изоставим планетата, затова трябва да я спасим, заяви още специално пред "24 часа" д-р Гавин Шмид - директор на Института за космически изследвания на НАСА Goddard
Още акценти:
- Пикът на Ел Ниньо ще бъде през декември и януари
- Глобалното затопляне е проблемът на века
- Зимата се затопля малко по-бързо, отколкото лятото
- Трябва да се справим с изкопаемите горива и да се насочим към възобновяемите енергийни източници
- Г-н Шмид, през последните месеци светът отбеляза рекордни горещи вълни, сблъска се с катастрофални наводнения, мощни урагани и опустошителни горски пожари. На какво се дължат тези аномалии, “полудя” ли климатът?
- Климатът се променя, на този етап сме гo затоплили с малко над 1°. Tова лято беше най-горещото в историята и имаше много топли лета почти навсякъде в северното полукълбо. Тези предпоставки правят по-голяма вероятността да има горещи вълни, интензивни валежи, но и обратното - изсушаване. Когато не вали, почвата изсъхва и има по-голям риск от горене. Затова трябва да се обърне внимание на т. нар. пожароопасно време, т.е. да е горещо, сухо и ветровито. И когато имате тази комбинация и наличието на нещо, което да гори, тогава почти всичко може да предизвика пожар - човек, ел кабел, умишлен палеж или мълния. Не изменението на климата причинява пожарите, но то допринася за обстоятелствата, при които те могат да станат по-разпространени, по-вредни и по-интензивни. Когато правим анализ на причините за възникване на пожари, откриваме ролята на изменението на климата почти навсякъде.
- Трябва ли обществата по света да вземат още по-сериозни мерки заради климатични катаклизми? Питам ви, тъй като според изследване жегата е убила 61 000 души в Европа м. г., хиляди са и жертвите на наводненията и пожарите.
- Разбира се. Трябва да станем по-устойчиви спрямо климата и да помислим за инфраструктурата, да укрепим съоръженията, като ги отдалечим от морското равнище. Да помислим къде се намират заливаемите територии и свлачищата, както и за уязвимостта от пожари. Така можем да смекчим въздействието на много неща, можем да адаптираме някои от тях, но докато не овладеем проблема с изменението на климата, на практика ще трябва да се адаптираме към все по-лоши условия, а това не е устойчиво.
- Преди седмици в България стана много популярно становище на чуждестранни учени, че лятото на 2023 г. ще бъде най-хладното до края на живота ни. Какви лета светът трябва да очаква оттук нататък?
- Трудно е да се предвиди едно лято за година напред. През 2023 г. много неща вървят в една посока, поради което имаме много топло лято, но това е на базата на повишаващи се температури. През следващата година все още ще имаме Ел Ниньо (топлото течение в Тихия океан, което влияе на световния климат - б.а.). То ще окаже по-голямо влияние през пролетта на 2024 г., може би малко през лятото. Не знам дали може да се предвиди наистина добре кое следващо лято ще бъде толкова топло или по-топло от изминалото. Мисля, че 2024 г. като цяло вероятно ще бъде по-топла от тази, но фактът е, че ако не овладеем промените в климата, това ще бъде едно от най-хладните лета през следващите стотици години. Причината е, че с всяко следващо десетилетие ще се наблюдава по-голяма промяна, докато не намалим въглеродните емисии до нула.
- В България, а и в други части на света през последните години все повече забелязваме как есента и пролетта стават по-кратки. Възможно ли е скоро да останат само два сезона - лято и зима?
- Това зависи донякъде от мястото, на което се намирате. Но преходът между усещането за зима и “О, боже, вече е лято” се случва наистина бързо.
Наблюдаваме удължаване на вегетационния период в Северното полукълбо с няколко седмици от двете страни - пролетта настъпва по-рано, а есента продължава до по-късно.
А и самата зима е средно по-мека, отколкото преди 50 или 100 г. Що се отнася до снега, е малко по-сложно. Но от температурна гледна точка зимата всъщност се затопля малко по-бързо, отколкото лятото. Така че вече няма да виждате често зимите, които са преживявали вашите родители или бабите и дядовците ви.
Всичко се променя, затова и сезоните се сменят. Така че, каквото и да е времето в София, може би вече сте се преместили ефективно с няколко градуса и сега ще се преместите с още няколко. Така че след време ще бъдете като Истанбул и след това Бейрут - това е мястото като климат, към което сте се насочили.
- Наскоро бе потвърдено завръщането на климатичното явление Ел Ниньо. Какви промени ще донесе то и колко ще продължи?
- Ел Ниньо е едно от явленията, за които знаем от много десетилетия. Успяваме да го прогнозираме предварително, което е чудесно. Точно колко голямо ще бъде то до края на годината, когато ще достигне своя пик, е малко неясно. Според някои модели това ще бъде голямо събитие на Ел Ниньо, а други по-скоро предвиждат да бъде нормално. Пикът обаче ще бъде през декември - януари, а последиците в останалата част на света ще достигнат своя връх през пролетта - някъде в периода между февруари, март и април. Можем да предположим, че в голяма част от Северното полукълбо ще наблюдаваме особено топла пролет.
Що се отнася до валежите, повечето от тях, свързани с Ел Ниньо, са в Тихоокеанския регион - Южна Америка, югоизточната част на САЩ, Индонезия, Австралия и други от този тип региони. Няма много голяма телевръзка от метеорологични явления, която да достигне до Европа.
- Как високите градуси се отразяват на океаните и какъв ефект това би имало върху живота там?
- Очевидно е, че високите температури в океаните, свързани с Ел Ниньо, са точно в тропическия Тихи океан. И когато това се случи, а то става често, е доста опустошително за кораловите рифове например и други подобни. Но тези региони са свикнали, че на всеки около 40 г. има мощен Ел Ниньо, който нанася големи щети на коралите, и им отнема известно време да се възстановят. Мисля обаче, че по-големият проблем са морските топлинни вълни, които наблюдаваме извън тропическия Тихи океан - в Мексиканския залив, в тропическия Атлантически океан и на други места те са изключително големи, особено в Атлантическия океан тази година. И те оказват много драматично въздействие върху коралите, които изобщо не са свикнали с този тип температури.
- Кой е най-тревожният аспект на глобалното затопляне, който изисква спешни и незабавни действия, какво могат да направят правителствата?
- Правителствата могат да направят много неща. Говорейки лично и разграничавайки се от федералното правителство на САЩ, за което работя - трябва да се справим с изкопаемите горива, да спрем субсидиите за изкопаемите горива, да се насочим към възобновяемите енергийни източници, да подкрепим инфраструктурата за електрически превозни средства - това включва електрически велосипеди и скутери, както и леки и товарни автомобили и автобуси. Трябва да помислим за по-добър обществен транспорт, за по-добри начини, по които енергийните компании да управляват доставките на електроенергия, трябва да помислим за ориентиране и адаптиране към климатичните промени, трябва да инвестираме в общностите.
Да им помогнем да видят какво предстои и да изготвят планове за справяне с промените, а след това и да ги финансираме.
Има много места, които са зле адаптирани към климата. Как да помогнем на тези общности, които често не са допринесли много за проблема, но въпреки това ще бъдат на първа линия, когато ще трябва да се справим с него? Правителствата, гражданското общество и неправителствените организации, академичните среди и частният сектор имат огромна роля. Училищата, градовете и хората - всеки има своята роля.
Глобалното затопляне не е проблем, за който говорим от тази седмица. И няма да изчезне след една, две или 10 г. Ще говорим за това и след 20, 30, 40 г. Но се надявам да говорим как сме променили посоката. Глобалното затопляне е проблем на века. И трябва да помислим за устойчиви начини да правим планове, които да надхвърлят например един изборен цикъл или 10-годишния мандат на някой си ръководител в предприятие.
- Разкажете малко повече за вашата работа в НАСА и какви решения за промените в климата търсите?
- Основната ми научна роля е да обработвам наблюденията, които получаваме, да ги преобразувам в симулации на климатични модели. Именно тях използвам, за да ви кажа защо нещата се променят и какво ще се случи. Правим прогнози, които, за съжаление, в повечето случаи се сбъдват.
Като агенция сме много наясно със собствените си уязвимости. В САЩ имаме много различни комплекси, повечето от които заради изстрелването на ракети са доста близо до океана. Трябваше да помислим много сериозно за опасността от покачване на морското равнище и работим усилено, за да се справим с уязвимостта ни от горски пожари и наводнения. Планираме спрямо собствените си ресурси, но и използваме същите техники, за да помогнем на други хора. Разпространяваме детайлна информация за всички, които я искат.
- Колко точни са съвременните климатични модели и кои нови технологии са най-обещаващи за борбата с климатичните промени?
- За някои неща те са напълно достатъчни и точни. Ако искате да разберете обаче какъв точно ще бъде пределът на наводнение след 100 г. в Букурещ, те не са достатъчно добри за това. Трябва да работим усилено, за да разберем дали бихме могли да отговорим на подобен въпрос.
- След скептиците по време на пандемията от COVID-19 сега се появяват все повече хора, които не вярват в глобалното затопляне. Как подхождате към тях и кои ключови доказателства или аргументи намирате за най-ефективни?
- Скептичните хора не се увеличават, а намаляват, но за сметка на това стават все по-гръмогласни, защото в социалните медии могат да имат по-силен глас. Те са по-силни не защото са повече, а защото хората организират социалните медии, за да могат да бъдат по-шумни. Всъщност те са сравнително малко на брой, но от време на време например избират някой от тях за президент някъде и това вече е проблем. В повечето случаи обаче тези хора са периферия. Вместо да убеждаваме тях, е много по-добре да се говори със 70% от хората по средата, които знаят, че има проблем и често го виждат точно пред себе си, без да знаят какво да правят. Усилията ни са насочени към хората, които имат истински въпроси, а не към онези, които по някаква причина никога няма да бъдат доволни от това, което казваме.
- Анализирате климата с наблюдение от Космоса. Какви познания или открития са станали възможни благодарение на сателитите?
- Вече повече от 40 г. поставяме ефективно климатични сензори в Космоса и това революционизира представата ни за планетата. Преди да има сателити, никой дори не знаеше как изглежда Земята от Космоса.
Имаше много рисунки как хората си я представят и всички те са ужасни. (Смее се.) Никой не знаеше как изглежда, докато не я видяхме. Нещо повече - представата ни беше погрешна на много нива.
Ние измерваме много, много различни неща - радиацията, инфрачервената радиация, слънчевата радиация, измерваме нивата на озона, температурите, влажността, ветровете.
Измерваме и гравитацията и аз намирам това за изумително. Имаме два спътника, между които се движи лазерен лъч, който измерва разстоянието между тях. Докато обикалят, ако преминат през планина - планината има голяма маса и затова гравитацията е малко по-голяма, те се приближават един към друг. А над океана гравитацията е малко по-малка, така че те се отдалечават един от друг. И докато обикалят Земята, те откриват всички места, където гравитацията е по-голяма и където е по-малка, и след това правят карта. Картата на гравитацията на Земята прилича на континентите - тя е висока там, където планините са по-високи, и е ниска там, където океаните са по-дълбоки.
През годините успяхме да видим промените в гравитацията. А тя се променя, защото масата се движи. А каква маса се движи около Земята? Нейната вода.
Ледът се движи бавно, но когато се топи, се движи доста бързо. Когато погледнете промените в гравитацията, можете да видите, че губим маса в Антарктида, в Гренландия и цялата тази маса отива в океаните, увеличавайки морското равнище. Можем да измерим, че океаните се увеличават. Ние наистина можем да измерваме всякакви неща от Земята, които ни казват как се променя планетата.
- Някои хора и организации предлагат човечеството да напусне Земята и да създаде колонии на други планети като решение на предизвикателствата, породени от изменението на климата и изчерпването на ресурсите. Какво мислите за тази концепция?
- Всичко това е много вълнуващо, но никъде във Вселената няма планета, която да е по-лесно място за живеене от нашата. Аз съм голям фен на изследването, но няма вселена, в която животът на Марс да е по-лесен от този на Земята през следващите милиард години. Ако хората си мислят, че това е решение на проблема с изменението на климата, то те са много объркани. С други думи - няма как да изоставим планетата, затова трябва да я спасим.
CV
- Има бакалавърска степен по математика от Оксфордския университет
- Придобива докторска степен по приложна математика през 1994 г.
- Между 1996 и 1998 г. е сътрудник на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания по въпросите за климата в Института за космически изследвания на НАСА
- През 2004 г. става част от Института за космически изследвания Goddard, като от 2014 г. е негов директор
- Има редица награди, сред които и обща Нобелова награда за мир през 2007 г.
- През 2021 г. става старши съветник на НАСА по въпросите на климата и е първият, начело на тази позиция.
11° е минималната температура през зимата в ливанската столица
Ливан има средиземноморски тип климат. В Бейрут летата са топли, задушни, сухи и ясни, а зимите са умерено хладни, влажни и предимно ясни. За разлика от България през студения сезон температурите варират от 12 до 20°, като рядко падат под 11.
Най-добрият месец за плуване е август, когато средната температура на водата е 28°. Горещият сезон продължава 3,8 месеца - от 18 юни до 10 октомври. Зимата трае 3,3 месеца - от 11 декември до 20 март. Максималните температури в ливанската столица ще бъдат около 30 градуса до края на септември.