Могат ли авиокомпаниите да летят "устойчиво"?
Над десетилетие екологични организации обвиняват авиокомпаниите в "грийнуошинг" - винят ги, че представят полетите си като "безвредни за околната среда", но всъщност те допринасят в немалка степен за глобалното затопляне, пише в анализ по темата на БТА.
И макар постигането на климатична устойчивост да е прието от превозвачите за тяхна дългосрочна цел, те вече се сблъскват с дела в Европа, САЩ и Австралия. По същество ищците по тези дела твърдят, че рекламните кампании на авиокомпаниите, обясняващи как те ефективно намаляват въглеродните си емисии, всъщност са подвеждащи и неверни.
Най-популярният и в най-напреднала фаза граждански иск е заведен срещу нидерландската Ка Ел Ем (KLM), но оплаквания и дела срещу много други компании са напът да се превърнат в ежедневие, съобщава Ройтерс.
Какъв точно е случаят на Ка Ел Ем?
През 2019 г. авиопревозвачът започва кампания, призоваваща потребителите да "летят отговорно" и да помислят за околната среда, преди да резервират полет. Така превозвачът твърди, че показва желанието си да постигне устойчиво бъдеще.
През 2022 г. обаче екоактивистите от организацията "Фосил фрий Недерландс" (Fossil Free Netherlands) завеждат дело срещу компанията и я обвиняват в "грийнуошинг". "Единственият начин да се "лети отговорно", е да не се лети", казва Хиске Артс от "Фосил фрий Недерландс".
Искът демонстрира нагледно дилемата, пред която са изправени много авиокомпании - те трябва да реализират растеж и развитие, за да удовлетворят акционерите си, но и същевременно трябва да убедят обществото, че правят необходимите стъпки, за да намаляват въглеродните емисии. Експерти твърдят, че тези две усилия могат да се съвместят, като именно делата са начинът да бъдат ограничени авиокомпаниите да не дават обещания за "устойчивост", които не могат да изпълнят.
По ирония на съдбата Ка Ел Ем, която е ответник по иска на еколозите, е авиокомпанията, която е една от първите, демонстрирала екологични амбиции и опитала да стане лидер в сектора по този показател.
Говорител на превозвача заяви, че компанията ще даде всичко от себе си, за да докаже правотата си. Първият й официален отговор трябва да бъде внесен в районния съд в Амстердам на 27 септември, а първото изслушване е насрочено за 6 декември. Очаква се присъдата да бъде произнесена през февруари 2024 г.
От Ка Ел Ем изтъкват, че клиентите й искат да летят и това е причината компанията да продължи да съществува. В рамките на предварителните изслушвания адвокатите на превозвача обясняваха, че рекламата "да се лети отговорно" е имала само добри намерения. Тя е препоръчвала на пътниците или да си купят въглеродни кредити, или да изберат влака.
Нещо повече, авиокомпанията посочва, че вече е свалила 19 послания, които според нея стоят в основата на обвиненията от страна на "Фосил фрий Недерландс". Уебстраницата "Летете отговорно" сега пренасочва клиентите към следното съобщение: "Въздушният транспорт в момента не е устойчив. Вижте какво правим ние, за да подобрим тази ситуация".
Това обаче е само върхът на айсберга
През юни европейската група за защита правата на потребителите Бе И Ю Си (BEUC) подаде оплакване пред Европейската комисия срещу 17 авиокомпании с аргумента, че използваните от тях термини като "устойчив", "отговорен" и "зелен" са подвеждащи.
"Избрахме авиокомпаниите, тъй като това е най-емблематичният сектор, масово прибягващ до "грийнуошинг", казва лидерът на кампанията Димитри Верн. Според него технологиите за осъществяване на нискоемисионни полети или все още не съществуват, или са далеч от евентуалната им търговска употреба.
Превозвачите, разбира се, не смятат да се предават. На въпрос на Ройтерс от Ка Ел Ем посочиха, че авиацията е сектор, който трудно ще реши проблема с вредните емисии, но компанията е твърдо решена да постигне заложените за 2030 г. климатични цели, като купи по-ефикасни самолети и използва повече биогориво.
В годишния си доклад си за 2022 г. групата "Ер Франс-Ка Ел Ем" (Air France-KLM), която е собственик на Ка Ел Ем, посочва, че ударите по нейната екологична репутация носят рискове от бизнес естество, които могат да повлекат след себе си загуба на обществено или политическо доверие.
Според Хиске Артс всяка авиореклама с екологичен привкус има за цел да повиши търсенето на полети, като убеди хората, че летенето не е проблем за околната среда. По думите й обясненията, че една авиокомпания сади дървета, а друга е по-малко замърсяваща е подвеждащо, тъй като всеки полет в близките години ще продължи да изхвърля в атмосферата големи количества въглероден диоксид.
"Не можеш да твърдиш, че си устойчив, когато продължаваш обилно да замърсяваш", допълва тя и заключава, може би са млако крайни исканията авиокомпаниите да бъдат третирани като тютюневата индустрия - рекламите да бъдат забранени, а на билетите да е отпечатано предупреждение. Превозвачите, логично, отхвърлят подобни внушения и се аргументират простичко - полетите носят икономически ползи, пушенето - не.
Все пак се чуват и по-разумни гласове. Организацията "Еърлайнс фор Юръп" (Airlines for Europe) например пледира на авиокомпаниите да бъде дадена възможност публично да демонстрират напредъка си "Намираме се в небрано лозе", казва зам.-директорът й Лоран Донсил. "Не можем да се похвалим, ако постигнем нещо, тъй като не сме сигурни в обратната реакция".
Европейските регулатори разработват правила за всички бизнеси, включващи проверка на търговските практики и директивите, свързани с климата. Макар и някои видове реклами да са забранени, те твърдят, че авиокомпаниите трябва да имат право да обсъждат и показват подобренията си, за да предотвратяват "грийнуошинга", а и за да не допуснат темата да отпадне от дневния ред на обществото.
"Трябва да пазим интересите на потребителите, но и да търсим точния баланс", казва Лукас Буде, генерален директор на Асоциацията на европейските рекламни стандарти.
Междувременно "Райънеър" (Ryanair), "Луфтханза" (Lufthansa) и "Итихад" (Etihad) станаха обект на критики от страна на британския рекламен регулатор за подвеждащи еко твърдения или прекалено опростяване на нещата.
"Райънеър" се нарича "европейската авиокомпания с най-ниски емисии“, "Луфтханза" твърди, че "защитава бъдещето", а "Итихад" говори за "устойчива авиация". Британският регулатор, засега, само им размаха пръст и им препоръчва да се въздържат от фрази, които могат да се тълкуват като твърдения, че действията им са добри за околната среда.
"Много авиокомпании говорят, че се устойчиви и екологични, че предлагат "зелен избор", казва Майлс Локууд, директор по оплакванията и разследванията в британската Служба за рекламните стандарти (ASA). "Това е най-малко преувеличено, ако не е и просто невярно. Въздушният транспорт е един от най-големите "производители" на въглероден диоксид, ползван ежедневно от потребителите".
"Райънеър", "Луфтханза" и "Итихад" изразяват изненада и съжаление от действията на регулатора, макар и той все още да не е предприел активни действия, а само да е предупредил авиокомпаниите. Локууд казва, че следващата стъпка е внимателно да проверят рекламните послания на превозвачите за потенциално подвеждащи послания, след което да решат как да действат.
В борбата се включи и австрийският рекламен регулатор, който предупреди Австрийските авиолинии, подразделение на "Луфтханза", да спрат да рекламират полетите си, които ползват биогориво, като "въглеродно неутрални".
Отвъд Атлантика "Делта еърлайнс" (Delta Air Lines) ще трябва да отговаря пред федерален съд за рекламите си, в които твърди, че е "въглеродно неутрална", тъй като полетите й са покрити от въглеродни кредити. Обвинението посочва, че програмата не дава желания ефект, както е била рекламирана и потребители са били подведени.
"Делото няма правна стойност", заяви говорител на "Делта", цитиран от Ройтерс, и допълни, че компанията работи по програмата си да стане напълно въглеродно неутрална към 2050 г. и вече е започнала да се разграничава от въглеродните кредити. Вместо това тя инвестира в нови самолети и устойчиво гориво, за да декарбонизира операциите си.
Едно е сигурно. С или без "грийнуошинг" авиокомпаниите ще продължават да летят, а клиентите им само ще се увеличават през следващите години и десетилетия. Ако междувременно успеят поне донякъде да постигнат "устойчивото" бъдеще, от това ще спечелят те, пътниците и Земята.