Мартин Теодоров - кметът, постлал жълтите павета в София
Единият брат на незаслужено забравения политик оневинява Яворов за убийството на Лора. Другият е генерал от войните. Третият слага началото на отоплението в столицата, а четвъртият е проф. Александър Теодоров - Балан
Твърде незаслужено името на Мартин Теодоров е пренебрегвано и почти забравено от софиянци. Виден столичен адвокат и политик от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, той е кметът, положил прочутите жълти павета през 1907 и 1908 г. по бул. “Цар Освободител”. Така изчезват прахта и калта (а в най-добрия случай - калдъръмът), които са покривали софийските улици дълги години след Освобождението.
Центърът става любимо място за разходки на зараждащата се българска буржоазия и на княжеския кръг благодарение на визията на този забравен градоначалник.
Заслугите му съвсем не се ограничават само с внесените от Австро-Унгария керамични плочки. По негово време започва строителството на Халите, Централната баня, Синагогата, Градското казино (днес Градската галерия).
Пуснат е
Боянският
водопровод,
по който към столицата потича планинска вода от Витоша, коригират коритата на Перловската и Владайската река.
Откриват се Народният театър и “Майчин дом”.
Пак под ръководството на Теодоров са удължени съществуващите вече трамвайни линии, довършен е клон на пожарната в кв. “Три кладенци”, започват да строят 5 нови училища. Цялата тази мащабна дейност се развива между 1904 и 1908 г. Кметът има подкрепата на правителството, тъй като е от същата Народно-либерална партия, избрала министър-председателите, с които работи - Рачо Петров (безпартиен иначе, но зад него са народнолибералите) и Димитър Петков.
Кметът поема поста на 8 юли 1904 г., след като предшественикът му изненадващо подава оставка месец преди следващите местни избори. 37 дни по-късно Мартин Теодоров е преизбран.
За първи път поставя въпроса за паважа в София на заседание на Общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Градоначалникът предлага три варианта за покриване на улиците и площадите - каменна, керамична или асфалтова настилка. Той лично предпочита да се избере между първите две, категорично не приема третата. Накрая избират две експертни комисии, които да се произнесат, след като проучат плюсовете и минусите. И двете излизат с извода, че за София е най-добре да се покрие с жълти павета, но заради високата им цена общината предпочита каменния сиенит. Той се добива в кариерите на Витоша, собственост на общината. В крайна сметка вземат
35 милиона златни
лева заем, за да
застелят улиците
с керамичните
“златни” плочки, станали емблема на града.
Променилият облика на София градоначалник произхожда от семейство, което е изцяло свързано с българската история. Майка му е племенница на политика Димитър Греков, бивш премиер от Народно-либералната партия, водил преговорите за издигането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз през 1887 г. Бащата на Мартин Теодоров - Стоян, е бил търговец. Семейството е избягало от Сливенския край в Бесарабия и синовете им и дъщеря им са родени там. След Кримската война селото, в което живеят, е дадено на Румъния и Стоян решава да се премести в съседното Кубей, останало в Руската империя.
Родът им е бил известен с бледата си кожа и затова са наречени Балан, което идва от “бял”. После се е трансформирало. След Освобождението се връщат у нас и става възможно и синовете им да запишат имената си в историята на България.
Всеки от петимата работи в различна област.
Най-големият е генерал, участник в опълчението преди Освобождението. Тъкмо завършил Болградската гимназия,
Георги Теодоров
тръгва през
Браила към
Свищов,
за да се запише доброволец през 1877 г. Неговата дружина е изпратена към Шипка, но не влиза в бой. Бойното му кръщение се случва по време на Сръбско-българската война 8 години по-късно. Той е от капитаните, водили бойните действия, след като Русия изтегля генералите си. Георги Теодоров надвива сърбите и продължава военната си кариера. В Балканската война е командир на 7-а Рилска дивизия, чиято задача е била да завземе Солун. Успява, но турците настъпват. По-късно взема участие и в Междусъюзническата, и в Първата световна война като командващ една трета от армията. След целия този опит на бойното поле, когато подписват Ньойския договор, генералът изрича фразата: “Ние сме победени, но не сме бити”.
Вторият известен брат от фамилията е
първият ректор
на Софийския
университет
“Св. Климент Охридски”. Градски легенди разказват, че Александър Теодоров - Балан бил масон и толкова уважаван от софиянци, че експериментирал с търпението им. Разхождал се нарочно по трамвайните линии и ватманът го чакал да се отмести, без да му свири с клаксона. Пътниците също не губели търпение. Чак когато езиковедът се махал от релсите и стъпвал встрани, трамваят потеглял.
Балан използва примера с емблематичните жълти павета в своя статия като метафора около 16 г. след поставянето им. Идеята му е била да покаже, че под дребния факт може да се крие голям проблем: “Не е важна керамичната тухла, с която е постлан булевардът “Цар Освободител”, но е важно какъв дебел пласт прах и мръсотия позорно крие в разкоша си тая тухла. И това е именно нравственото в нея, което се свързва с нравствения усет на София за чистота и хубост”.
Третият брат е проф. Атанас Теодоров - основоположник на съдебната медицина в България. Това е лекарят, извършил аутопсията на Лора, благодарение на когото отпада подозрението, че Пейо Яворов я е убил. Когато на 29 октомври 1913 г. жена му изпада в пристъп ревност, насочва револвера към гърдите си и стреля, поетът пише бележка: “Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея”. И се опитва да сложи край на живота си. Впоследствие е заведено дело срещу него и в крайна сметка Яворов е оневинен.
Четвъртият от братята се насочил към инженерството. Той има голям принос за отоплението в София. Инж. Михаил Балански е свързан със
строителството
на Съдебната
палата, БНБ
и други знакови софийски сгради. Завършил е машинно инженерство със специалност “Топлотехника” във Виена през 1904 г. Той е един от първите специалисти в България в тази област.
Под негово ръководство са проектирани и въведени отоплителните инсталации в царския дворец, Съдебната палата, БНБ и други сгради. Избран е за консултант за внос на локомотиви и пътностроителна техника. Наблюдава изграждането на жп линиите. Работи и за основаването на Висше техническо училище, което се открива през 1941 г. Жъне успехи като всички от рода Балан. Не е известно обаче дали кметът Мартин Теодоров е станал свидетел на признанието на братята си. В архивите не е отчетено кога е починал - още едно доказателство, че софиянци сме му длъжници.