Явор Колев: Киберсигурността трябва да се учи още от 1-и клас
- На 10 години детето вероятно вече е в някоя социална мрежа
- Родителите не говорят с децата си за опасностите в интернет, а им го забраняват - така се губи доверието
- Всички родители трескаво подготвят децата си за първия учебен ден, вече са готови с раници, тетрадки и учебници. Но доколко са подготвени и за опасностите в интернет?
- Родителите не говорят с децата си за опасностите в интернет, а им го забраняват. Това разбрахме от учениците, с които се срещнахме в рамките на социалната кампания “Пази детето в интернет” на застрахователна компания “Лев Инс”. Затова кампанията ни продължава в насока на образоване и изостряне на вниманието на родителите към проблема. Динамиката на деня, твърде голямата ни ангажираност приспиват сетивата ни и така пропускаме важни сигнали, които детето дава за възникнала опасност в онлайн пространството.
Много често децата не споделят с родителите си, които са твърде заети. Търсят подкрепа или разбиране в свои връстници през социалните мрежи, а там дебнат сексуални насилници, хора, които могат да застрашат децата ни.
В този смисъл образованието, подготовката за този виртуален свят е преди всичко наш дълг. Киберсигурността трябва да заеме подобаващо място в учебните планове, тъй като няма как да се откъснем от дигиталния свят. От 1-и клас трябва да има часове по киберсигурност или такива по безопасен интернет, за да изградим култура на кибербезопасност още от най-ранна детска възраст.
- Кои са основните грешки, които допускат родителите?
- Призовавам родителите да не бъдат императивни, да не си служат със заплахи, да не изключват и забраняват устройствата. Това са стъпки, които водят до грешки и загуба на доверие. Рискуваме да скъсаме връзката и да нямаме право на ход в опасна за детето ситуация.
Често подценяваме способностите на децата си в интернет и не допускаме, че те могат да станат жертви на киберпрестъпления. Родителите трябва да бъдат пример за сигурно и етично онлайн поведение. Ако самите те не спазват основни правила за киберсигурност, трудно ще убедят децата си да го правят.
През последните
3 години
киберпрестъпленията
срещу деца са се
увеличили в пъти
За миналата година са докладвани над 300 случая, което прави почти по един случай на ден, но трябва да отбележим, че е статистика само на докладвани сигнали, за много от тях компетентните органи не са сигнализирани. Това са стряскащи данни.
- Кои са най-честите заплахи според възрастта на детето?
- С партньорите ни от Cyberone направихме една примерна схема, базирана на нашите проучвания и опит за това какви са заплахите за децата с оглед на възрастта им.
3-6 години - в тази възраст децата обикновено играят на видеоигри или гледат видео и снимки, а рисковете не са чак толкова големи. Основните опасности са случайното попадане на неподходящо съдържание, като например порнография, жестокост, насилие или нецензурен език. По-рядко, но не и невъзможно е при онлайн игрите с повече играчи някой потребител да се опита да установи контакт с детето или да кликне върху неподходяща реклама.
Между 7 и 9 години децата все повече се ориентират към онлайн игри с по-голям брой играчи и това повишава риска от нежелателен контакт. Друга опасност, която става по-вероятна, са обидите и тормозът от други играчи - негови връстници. Все по-близо е моментът, когато детето съзнателно ще се заинтересува от интимност и порнография. 10 -12 години - вероятността детето вече да е в някоя социална мрежа и да ползва програми за изпращане на съобщения е голяма, особено след онлайн обучението. На първо място, естествено, идват фейсбук и вайбър, но децата бързо се научават от връстници и се регистрират и в други мрежи като Ask.fm, Snapchat, Instagram, Tumblr и TiKTok. Вероятно преди да настъпи този момент, с децата трябва да се проведат разговорите за неприличните селфита и видеа, за използването на камерата и даването на разрешения, които различните приложения искат от потребителите.
Възрастта между
13-15 години -
най-рисковата,
когато тийнейджърите експериментират и изпробват границите на позволеното и непозволеното. Изключително важно е родителите да се интересуват от онлайн живота на своите деца по добронамерен и разбиращ начин. Диалогът за възникналите опасности, каквито са онлайн тормозът срещу други връстници или срещу самия тийнейджър, също е от голямо значение.
Рисковете намаляват на 16-18 години , тъй като младият човек вече има изградени собствени навици на употреба на мрежата и собствени интереси. Все пак е добре родителите да се интересуват какво включват тези интереси и да продължат диалога за безопасността в интернет.
Както родителите изграждат уменията за общуване на децата си лице в лице, така трябва да обърнат внимание и на общуването онлайн и боравенето с огромните количества информация, до която детето може да има достъп. И докато общуването с детето е по-скоро въпрос на семейни отношения и евентуално консултиране с психолог или терапевт, то от техническа гледна точка могат да помогнат точно експертите по киберсигурност.
- Какви правила за киберсигурност можем да приложим вкъщи? Възможно ли е да защитим онлайн пространството, в което сърфира детето?
- Най-важно е да следим онлайн поведението на детето си и да имаме добра сензитивност за необичайни промени. Препоръчвам родителите да проучат наличните технологични инструменти за контрол и мониторинг, които могат да помогнат за по-добра защита. Един
такъв
инструмент
е застраховката
“Компютърна сигурност у дома”, която предлагаме в “Лев Инс”. С нея защитаваме не само компютърната си техника, но получаваме и безопасно ползване на интернет. Полицата е изключително подходяща за хора, които желаят да предпазят себе си и децата си от зловредно дигитално съдържание. Специализиран софтуеър блокира всички опасни сайтове. Защитата е 24/7 и може да разчитате на два центъра по киберсигурност – в България и Израел, и денонощен спешен телефон при възникнала хакерска атака. Превенцията винаги е най-добрата защита.
Наскоро социологическо изследване на агенция “Тренд” показа няколко много притеснителни тенденции в обществото ни. Напълно неосведомени по темата киберсигурност са над 65% от запитаните, а цели над 40% признават, че споделят своя лична информация в интернет - пълно име, адрес, телефонен номер и т.н. Това изследване показа също, че според 48% от българите родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството.
- Кое е най-разпространеното престъпление онлайн?
- Сексуалното изнудване. Насилниците често използват социални мрежи и онлайн форуми, за да установят контакт с потенциални жертви. При това се крият зад фалшиви профили и лъжливи истории, като търсят бърз начин да спечелят доверие.
Сексуалните насилници на деца в интернет могат да бъдат лица с различни професии и социален статус. Те са хитри, обиграни и се стремят до последно да останат невидими и анонимни.
Не си
представяйте,
че престъпниците
са грозни и лошо
облечени,
напротив
– това са съвсем нормално изглеждащи хора, които не се различават от минувачите на улицата, 95 на сто са мъже.
Те насърчават, принуждават или заплашват децата да участват в сексуален разговор, обмен на снимки и видеоматериали или дори лични срещи. Основната цел е да изведат детето на улицата и да злоупотребят с него сексуално. Точно в такива моменти ключова роля изиграва здравата връзка между дете и родител. Тогава споделят. Тогава имаме шанс да спасим детето си!
- А какъв е профилът на жертвите? Кои деца попадат в т.нар. рискова група?
- Обикновено това са деца между 8 и 16 години. Еднакво склонни да водят комуникация са и момчетата, и момичетата. Момчетата обаче рядко споделят както с родителите, така и с учителите. Много често се затварят в себе си и спират да разговарят. Докато момичетата понякога даже се влюбват в престъпниците, тъй като те са умели манипулатори и добри психолози. Хубаво е да следим какво публикуват децата в социалните мрежи и да ги възпитаваме в това да се въздържат от твърде предизвикателни снимки.
- Каква е ролята на училището в този процес по ограмотяване и превенция?
- Бих казал така – да се замислим каква е ролята на цялото ни общество. Защото всички заедно - родители, учители, институции, трябва да сме еднакво силни в борбата с опасностите в мрежата. Призовавам учителите да коментират в часа на класния, в часовете по информационни технологии различните типове опасности и начините, по които да се предпазват децата. Може би е добре в учебниците по информацонни технологи да се обособят раздели по киберсигурност спрямо възрастовите групи на децата.
Искрено вярвам, че е добре подобни програми да започнат да се развиват още в средното образование, като се обособят паралелки с профил киберсигурност в професионалните гимназии с технологична насоченост. В общообразователните училища е тенденция да се създават специализирани паралелки с насоченост към информационните технологии, защо там да не се застъпи по-широко темата или да се помисли за създавенето и на паралелки с тази насоченост. По този начин ще повишим дигиталната култура на учениците, техните родители и паралелно ще подготвим бъдещите киберексперти на България.
Виждам, че учениците имат голям интерес към темата и че именно училищата са правилните места, където да помогнем на бъдещите експерти на България във всички области на икономиката да станат по-знаещи и можещи.
Успяхме да се срещнем и обучим над 130 хиляди деца, учители и родители в рамките на нашата кампания “Пази детето в интернет”. Благодарим на всички наши партньори, учители, директори, кметове на общини. Всяко едно спасено дете си струва усилията дотук!
Явор Колев завършва магистратура в Аграрния университет в Пловдив и полицейската академия в София. Дългогодишен ръководител на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП и създател на структурите за противодействие на киберпрестъпността в България, като близо 15 години е техен ръководител в МВР и в ДАНС.
Той е почетен офицер на Службата за борба с киберпрестъпленията на Франция, награждаван е с най-високото отличие на МВР – “Почетен знак” III, II и I степен. Преподавател е в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” по киберсигурност.