Синята суперлуна и мощни въздушни вълни ли провокираха наводненията и земетръсите
- При пълнолуние, при спад на атмосферното налягане се освобождава напрежение, а земната кора е като пружина, казва проф. Георги Рачев
- Копаенето на баласт от реките за строеж на мостовете “изяжда” основите им
Катастрофално земетресение в Мароко, водно бедствие у нас, чести трусове край Симитли вече дни наред. Имат ли нещо общо всички те с някои необичайни явления – през август бяхме свидетели на истински феномен - синя луна и суперлуна. Тоест две пълнолуния в рамките на един месец, и то точно в този, когато спътникът ни бе в най-близката точка до Земята.
В дните след това времето се влоши и студен и топъл, но влажен средиземноморски въздух се сблъскаха фатално над Южното Черноморие, Гърция и Истанбул, предизвиквайки смъртоносни наводнения.
Имат ли нещо общо тези събития с жестокия трус в Мароко?
“Може да се работи в тази посока, но от колегите там знаем, че страната си има сеизмичност – обясни пред “24 часа - 168 истории” Пламена Райкова от Института по сеизмология при БАН. – Те са очаквали такъв тип събития, но чак от 6,8-а степен - не. През последните 60 години земетресенията им са били до 5-а, максимум 6-а. В същото време в съседния Алжир през 1980 г. е регистрирана 7,8-а степен.” Според нея мароканските сеизмолози свързват трагедията с разломи, макар че страната не е в граничната зона между две плочи, а е разположена на една.
И докато специалистите тепърва ще търсят дали има връзки между тези странни съвпадения, в науката вече си пробива път една нова теория. Според нея, когато има скоростно придвижване на големи въздушни маси, това в някои случаи може да доведе до земетресения и метеоцунамита. Тогава рязко пада атмосферното налягане, което води до засмукване на големи обеми вода, които като порои се изсипват и повишават водното ниво в реките и моретата. Но заедно с това натискът влияе и върху напреженията в земната кора.
- Проф. Рачев, когато работех по земетресението в Истанбул, специалисти развиха една хипотеза, която не може да се потвърди при всички случаи – най-общо тя е, че бързото придвижване на огромни въздушни маси, скоростното им спускане към Земята може да повлияе на разломите в земната кора. Дали и сега това не е по някакъв начин свързано със земетресението в Мароко?
- Когато над голяма територия атмосферното налягане падне, се освобождава вътрешно напрежение в земната кора. Със сигурност има такова влияние на приливно-отливните вълни в нея под въздействието на Луната, на Слънцето. Нещо повече, има фактология, която сочи, че при пълнолуние имаме
приливни вълни
и с това привличане по-бързо се достига моментът за освобождаване на енергия.
Това се отнася и за атмосферното налягане. 10 - 15 хектопаскала са достатъчни, за да се освободи придвижване на планетарните плочи, а понякога става дума за вътрешно напрежение само в една. Не са много ясни нещата – представете си земната кора като една натегната пружина, в един момент налягането пада, а привличането на Слънцето и Луната оказват своето допълнително въздействие.
- Още повече, август бе особен - суперлуна и синя луна – тя бе едновременно в най-близката точка до Земята и имахме две пълнолуния в един месец. Може ли това по някакъв начин да е свързано със земетресенията, с наводнението?
- Има здрава логика, земната кора е в напрежение. Това движение на литосферните плочи и промяната в налягането, било то под въздействието на атмосферното налягане, или под това на отливно-приливните вълни, предизвикани от гравитацията на Луната и Слънцето, освобождава напрежението. Така че има много здрав смисъл, но е трудно и почти невъзможно за доказване.
- Фаталната среща между топлия влажен въздух от Средиземноморието с хладния у нас, в Гърция, в Истанбул ли доведоха до това бедствие по морето?
- Това бе едно свръхрядко стечение на атмосферна циркулация - хладен въздух при земя и много топъл и богат на влага във височина. Контактната зона между двете даде възможност студеният да се подпъхне под топлия, да го изтласка, да отдели излишната влага. Това се случва през 2 - 3 години, но в повечето случаи тази валежна зона се мести на север, на юг в рамките на едно денонощие, а тук стана нещо уникално.
Случва се веднъж на 30 - 40 или 50 години - задържа се в една линия за 24 часа и над една много малка територия се получава
катастрофален валеж
В Бургас количествата бяха много по-малки, в Созопол почти нищо не се усети, всичко се изсипа в Резово, в Малко Търново, в Граматиково, в Царево, Кости... Уникални условия.
През 1994 г. валежите са били по-големи, но тогава нямаше такова застрояване, антропогенната дейност бе твърде малка, деретата бяха свободни и отнесоха водата. Забележете как те се поддържат в Гърция и в Турция – там те са в прекрасно състояние, защото се знае, че в тях водата се събира и устремно се отправя към морето. Когато ги запушиш, тя избива встрани.
Безусловно това бе огромен валеж, но и хората имат своя принос в тази трагедия. Спомнете си кв. “Аспарухово” във Варна - дерето там също бе застроено суходолие. 20 - 25 години – нищо. На 26-ата година то се напълни и погреба 9 души. Да, природата е в основата, но и ние имаме принос.
- Мнозина казват, че тя ни отмъщава?
- За какво? Та ние изобщо не я интересуваме. Това, че някой ще скочи
гол в копривата,
не означава, че тя му има зъб или че му отмъщава. От тази гледна точка глобалното затопляне и климатичните промени са прекрасна салфетка да избършем собственото си лице. Но ако продължаваме така, следващият валеж може да се окаже същият и отново да сме неподготвени.
- Защо в някои общини се изсипа подобно количество дъжд, но пораженията там не бяха като в Царево? Каква е причината?
- В Царево, в Кости изглежда бяха и най-големите бакии – при тях роля играят застрояването, преструктурирането на отточните канали – т.е. деретата, и се стига до тази история. Направи ми впечатление още нещо. Няколко женици го съобщиха, но сякаш никой не обърна внимание на думите им. Те казаха, че е валяло цяла нощ, че улиците са плувнали, сутринта водата била до средата на гумите на колите, а към 11 ч.
сутринта дошли
две приливни вълни
Това остана на заден план, но обясненията могат да са две. Или двата микроязовира не са задържали водата и са тръгнали да преливат, или по деретата са се образували бентове, не са издържали и в резултат на това са се образували тези вълни, отнесли каравани, коли и т.н. Забележете, никой не каза, че в 8 ч. сутринта не си е намерил колата, макар че е валяло от 23 ч. Тоест достигнато е някакво ниво и е дошла допълнителна вълна, дали тя е от язовирите, или от заустването на водата, на този въпрос трябва да отговарят разследващите. Предполагам, че пак ще се каже, че за всичко е виновна природата и че глобалното затопляне се е “чучнало” точно в Царево.
Така се случи в Карловско, в Мизия, Скът, а в Берковица само преди 4 месеца имаше репортаж, в който възрастен мъж каза, че там имало дере, но го запълнили и застроили. Да, 25 години си е стояло сухо, но на двайсет и някоя като падне по-сериозен дъжд? Ако функционира, то ще събере водата и дори да има наводнение, то ще е в по-малък мащаб. Но когато го запушиш, ефектът ще е както по Южното Черноморие.
- Странно е, че няма никакви регулации толкова години?
- На хората им върнаха земята, застроява се, искат пари, разрешават да се слагат каравани, където не трябва, на тези факти никой не обръща внимание. Нещо повече,
хотелите навлязоха в
крайбрежната ивица,
в Хърватия, в Испания тя е недосегаема. Никой не може да строи там, никой не може да гради каквото и да е по крайбрежието, само ние.
На плажовете там не може да се извършва стопанска дейност и няма проблеми, никой не може да ти забрани да идеш, защото е на държавата. Само ние, докато не застроим плажовете, не можем да се успокоим. Посегнахме дори на минералните води, вкараха ги в хотелите, само и само да се изкарват пари, макар че са на всички български граждани. Див капитализъм.
- Дали някога ще имаме система за ранно предупреждение, поне хората да могат да избягат?
- Във вторник в моето предаване по Би Ти Ви в 7 ч. сутринта започнах с прогноза, че в района на Царево валежите вече са 70 л на кв. метър, което е два пъти повече от месечната норма. Ако имаше служба, която се занимава с превенцията, трябваше да отправи предупреждение. Аз го казах в 7 сутринта, а до 12 ч. нямаше нищо, затова смятам, че трябва да се създаде такава организация.
Представете си какво ще стане, ако ни удари по-силно земетресение? Та ние не можем да се оправим години наред. Какво се направи за карловските села? Политиците взеха по една лопата, снимаха се и една година – нищо. Държавата не може и не иска да помогне.
Мислех си какво щеше да стане, ако във въпросната сутрин бях казал: червен код за Царево?
Кой щеше да чуе?
Кой щеше да бъде предупреден? Всички мостове паднаха като кибритени кутийки, но когато един мост е върху река, той не би трябвало да е строен, за да функционира само при сухо време. Това съоръжение трябва да бъде изчислено и оразмерено да посрещне и стогодишната вълна.
Как може на единия да падне средната подпора, а другият да се срути отстрани? Какви са тези инженери? Да не се окаже, че някой е копал баласт от самата река, това е другата дивотия. Нека да идат на Арда и да видят Дяволския мост, стои от векове, защото е проектиран да поеме
1000-годишната вълна,
шапка му свалям на този, който го е построил – направил го е завинаги. Срамота е в днешно време да падат мостове!
А ако нямаше клетки, ако хората не можеха да използват мобилните си телефони, как щяха да сигнализират за помощ? Кога се включи армията? Толкова ли нямаше военнослужещи да вдигнат няколко проходими машини и да закарат хляб, вода и солети на хората? Вървим след бедствията.
- Бихте ли обяснили защо е опасно да се копае баласт от река, когато се строи мост?
- Може да се копае само на определени места, там, където хидролозите и инженерите разрешат, защото изземването води до насочването на реката към собствените й наноси - вкопава се в “леглото” си и когато стигне до моста, “изяжда” основите му. Затова баласт се взема само оттам, където няма да се наруши естественият баланс на реката. След време тя сама ще запълни тези дупки. Но като наблюдавам всичко това, все се сещам за една фраза на Гиньо Ганев: “Битият- бит, а продължението невинаги е добро”.