До 2 месеца “Антикорупция” с нови комисари, старите отнемат имущество, докато депутатите напишат закон (Обзор)
- Правната комисия прие на второто четене изцяло нови текстове
- Сегашният шеф на КПКОНПИ Антон Славчев реагира лаконично: Добре
До два месеца след влизане в сила на новия закон за борба с корупцията парламентът трябва да избере членовете на комисията, която ще бори подкупите по високите етажи на властта. Това реши правната комисия, която във вторник прие на второ четене законопроекта.
Четиримата членове на сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), която се разделя на две, остават на позициите си. Но в другата комисия, която ще се занимава с незаконно придобитото имущество. Там ще бъдат, докато Народното събрание напише нов закон и за тази институция, решиха още народните представители от правната комисия.
Временен шеф на КПКОНПИ от началото на миналата година е Антон Славчев, който
зае поста,
след като
Сотир Цацаров
подаде оставка
Славчев, който беше на дебата в правната комисия, реагира с лаконичното “добре”, след като чу предложението на депутатите.
Комисията за борба с корупцията ще има шестгодишен мандат и ще се състои от трима комисари. Те ще се сменят като председатели през 2 г. Настоящият парламент е третият, който се е захванал с антикорупционното законодателство. През последните две години то претърпя доста промени. Последно в началото на лятото свой проект внесе ГЕРБ, който беше гласуван на първо четене в края на юни. Между двете четения поправки направиха от ПП-ДБ, ГЕРБ и “Има такъв народ”. Свой проект представи и служебният правосъден министър Крум Зарков, но депутатите не са го обсъждали изобщо.
Абсолютно ново е, че
пет институции
ще играят
ключова
роля при избора
на членовете на Комисията за противодействие на корупцията. Това са Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсманът и Сметната палата. Техни представители ще влизат в т.нар. номинационна комисия, която ще разглежда предложенията за трима комисари. Те ще идват от депутатите, но и от юридически лица с нестопанска цел в обществена полза.
Така че не е ясно дали при този амбициозен проект парламентът ще успее да се справи за два месеца.
Комисията по номинациите ще се запознава с професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите.
Предвидено е да има публична процедура на изслушване и обсъждане на кандидатите. После те ще бъдат представени на ресорната парламентарна комисия за превенция и противодействие на корупцията.
Окончателното решение по избора на членовете на антикорупционната комисия ще бъде на Народното събрание.
Най-спорният момент е, че те
трябва да
притежават
най-малко
5 години
юридически стаж
Това предложение беше най-вече критикувано от бившия вътрешен министър Бойко Рашков от групата на ПП-ДБ, но той така и не направи друго.
Другите изисквания към комисарите са:
- да не са осъждани за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, и да не са освобождавани от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
- да не са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражняват определена професия или дейност;
- да нямат изискуеми публични задължения, надвишаващи размера на минималната работна заплата;
- да не са навършили 60 години към датата на провеждане на избора.
да не са били членове на ръководен или контролен орган на политическа партия през последните пет години;
- да не са заемали през последните пет години изборна длъжност или длъжност в политическия кабинет на орган на изпълнителната власт.
Нова фигура в комисията е на разследващия инспектор. Те ще имат право на принудително довеждане, но съобразено с НПК.
Част от дебата беше
дали комисията
да притежава
СРС
Бойко Рашков, който беше особено активен в тази част на дискусията, попита Антон Славчев как си представят притежанието на спецсредствата. Според Рашков, за да се развие подобна дейност, били нужни 2-3 години. Ася Назарян от ГЕРБ обясни, че идеята била комисията да има самостоятелна възможност да разследва. Сега двете служби, които притежават СРС, са ДАНС и ДАТО. По новия закон техните шефове също трябва да се разследват за корупция от комисията.