Доц. Михаил Околийски: С глоби, ако не посещава личния си лекар, българинът няма да стане по-здрав
Профилактичен календар ще урежда прегледи и изследвания на рисковите пациенти, казва зам.-министъра на здравеопазването
Още акценти от интервюто:
- Националната здравна карта може да лимитира новите договори с касата
- Осигурено е финансиране за 370 544 дози грипни ваксини - 25% от хората над 65 г. могат да си ги поставят безплатно
- Приоритет е в населени места без лечебници пощите да осигуряват базови услуги с телемедицина
- Равният достъп на пациентите до качествено здравеопазване е основна цел на Министерството на здравеопазването. Как ще го осигурите, доц. Околийски?
- С поредица от мерки. Предвидени са изменение и допълнение на действащата нормативна уредба - Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
С измененията на тези две наредби и заложения механизъм за подпомагане на болниците в отдалечени райони се стремим да осигурим този равен достъп, да въведем качествени и количествени критерии за лечението на пациентите. Освен това сме заложили обособяване на фонд “Обществено здраве” за профилактика и превенция и за реализиране на различни национални програми.
- Как ще направите така, че българите да не доплащат толкова много за здравни услуги? В Европа за здраве най-много доплащаме ние.
- Така е и за съжаление, тук няма универсално решение. Изисква се комплексен подход за различни промени в системата, които, от една страна, да направят медицинската професия по-привлекателна, а от друга страна, да гарантират на пациентите качествени, но и достъпни медицински грижи. Важен инструмент за това е и Националната здравна карта, която трябва да бъде приета до края на годината. Идеята на министъра е, че тя може да се използва като инструмент за лимитиране на новите договори с НЗОК. Защото, макар ресурсът на касата да се увеличава, той се разпределя между все повече участници в системата и така не може да се постигне баланс. Здравната карта ще казва с колко лечебни заведения минимум касата трябва да сключи договор. Защото сега тя сключва с всички. Ако броят им се намали, тогава ще има повече финансов ресурс, което би довело и до намаляване на доплащането от пациентите.
- Миналата година диалогът между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз бе нарушен. Има ли в момента проблеми в комуникацията между здравното министерство, НЗОК и лекарското съсловие? Ако да, как ще се преодолеят?
- Процесът по сключване на националния рамков договор (НРД) премина през преговори, чиято цел бе да се постигне консенсус, който да удовлетвори както съсловните организации, така и фонда, който е лимитиран от определен бюджет, но в същото време пациентът да бъде поставен във фокуса на приетите решение. Естествено е, когато се търси баланс между всички тези неща, да има известно напрежение, но в крайна сметка – целта е една. Смятам, че с подписването на НРД на 1 септември постигнахме именно това.
- Как здравното министерство и НЗОК ще помогнат на общинските болници, които не успеят да вдигнат заплатите на медиците?
- Според анализ на всички възнаграждения в лечебните заведения с държавно участие част от тях са достигнали или са много близо до нивата, предвидени в КТД. В много от болниците само някои позиции - например фармацевт, не са ги достигнали и при добри управленски решения те могат да бъдат достигнати без сътресения. Ще проведем разговори с директорите на тези лечебни заведения, които имат затруднения с достигането на тези прагове, и ще търсим работещите решения за всеки отделен случай. Имаме подкрепата на министъра на финансите да постигнем много по-справедливо заплащане на всички колеги.
- А по отношение на клиничните пътеки, които са недофинансирани, ще има ли нови цени?
- Екипът на Министерството на здравеопазването работи по ново остойностяване на клиничните пътеки и изработване на коефициенти за тежест при съпътстващи заболявания, които да диференцират заплащането по всяка пътека.
- Преди месец темата за глобявани пациенти, които не ходят на профилактичен преглед, предизвика силно възмущение както у пациентите, така и у лекарите. Ще бъдат ли в крайна сметка санционирани, или поощрявани? Какви политики обмисляте, които да стимулират обществото към системна профилактика? Как ще се осигурят повече пари за профилактика?
- Тази тема се превърна в сензация, макар че в Закона за здравето (чл. 209), в сила от 1 януари 2005 г., всъщност отдавна са заложени санкции за пациентите, които не се явяват на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация. Глобата е от 50 до 100 лв. В закона е предвидено за тези нарушения да се издават актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, който определя и наказателните постановления. Към момента обаче няма разписан подробен механизъм за установяване на тези нарушения, поради което регионалните здравни инспекции не могат да изпълняват вменените им законови задължения.
Настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването предвижда ревизиране на тези текстове и предложение на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. По този начин ще бъдат въведени нужните корекции и допълнения, за да се прецизират наличните механизми за контрол, които да влязат ефективно в действие или да се заменят с нови. Въпреки това личното ми мнение е, че налагането на санкции не може да бъде водещ механизъм за провеждане на политики в сферата на здравеопазването. Проактивната политика изисква, на първо място, възвръщане на доверието в системата, което би мотивирало повече хора да разчитат на профилактиката не защото това е тяхно задължение, а защото това е отговорното поведение и грижа към собственото ни здраве.
Една от мерките, които са заложени в нашата програма, е въвеждането на профилактичен календар, който да регламентира сроковете и периодичността на прегледи и изследвания на рисковите групи пациенти.
Обсъждаме и реализирането на мащабна информационна кампания, която да мотивира гражданите над 18 г., както и родителите на малки деца да провеждат годишни профилактични прегледи. Ще използваме различни канали и посланици, за да убедим хората колко е важно да пазим индивидуалното си здраве, да избягваме здравните рискове, както и да не отлагаме прегледа при общопрактикуващия лекар или специалист при наличието на здравен проблем. За тази цел и в НРД са заложени стимули за ОПЛ да провеждат профилактични прегледи и повече медико-диагностични дейности за ранна диагностика.
- Ще стигнат ли този път противогрипните ваксини за хората над 65 години?
- Процесът по договаряне на ежегодните грипни ваксини се осъществява между НЗОК и притежателите на разрешението за употреба (ПРУ) на грипни ваксини. МЗ разполага с информация, че количествата ще бъдат достатъчни.
В Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и пневмококовите инфекции при лица на и над 65 г. за 2023 г. е заложено постигането на обхват до 25% при лицата от целевата група, което е прилагането на 370 544 дози грипни ваксини (за които има осигурено финансиране).
За 2022 г. са обхванати 12,6% от целевата група – приложени са 187 276 дози грипни ваксини.
- Предлагате антибиотиците и лекарствата за диабет да се предписват само с електронна рецепта, за да се предотврати липсата им в аптеките. Това би ли решило проблема с недостига им? Какво трябва да се предприеме, за да се преодолее окончателно липсата на жизненоважни лекарства?
- Въвеждането на електронните рецепти се случва през Наредбата за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Проектът вече е качен за обществено обсъждане и ще влезе в сила от 1 октомври. Една от основните ни цели е да имаме прозрачност и проследимост в процеса с употребата на антибактериални лекарствени продукти. Защото честата и неправилна употреба без лекарско предписание крие огромен риск за здравето на пациентите и също така води до развитието на антимикробна резистентност, което е сериозно опасение за здравните власти в целия свят. От друга страна, са лекарствата за диабет, при които често отчитаме недостиг. Когато обаче те се отпускат само с електронна рецепта, процесът ще бъде по-регулиран и ще имаме пълна яснота за потреблението.
Липсата на лекарствата трудно би могла да бъде окончателно преодоляна, защото това не е специфичен български проблем. Различни липси има на различни места както в Европа, така и по света и причините за това могат да бъдат много и различни – от производствени проблеми през офлейбъл употреба до един напълно легален процес като реекспорта. От наша страна вече е публикуван проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените са свързани с функционирането на системата за проследяване на недостига на медикаменти СЕСПА. Предлага се промяна в алгоритъма на изчисление, посредством който се идентифицира недостигът на лекарствени продукти, както и съкратена процедура за издаване на разрешение за паралелен внос в случаи на установен недостиг на конкретен лекарствен продукт.
- Има ли нови изисквания от Световната здравна организация към здравните системи? Какво да очакваме в България?
- СЗО не работи на базата на изисквания към МЗ или държавата, а на базата на препоръки, основани на най-добрите клинични и други практики. В този смисъл наша отговорност е да направим всичко по силите си да подобрим параметрите както на здравното обслужване, така и на опазването на общественото здраве. СЗО издаде консолидирано ръководство за предоставяне на ефективни телемедицински услуги, а по Националния план за възстановяване и устойчивост се предвиждат създаването и подкрепата на иновативен модел за телемедицински услуги. Той ще бъде реализиран в партньорство с Министерството на транспорта и съобщенията, в частност “Български пощи” ЕАД. Предвижда се в населени места без медицински центрове пощенските станции да осигуряват базови телемедицински услуги.
Визитка:
- От 2014 г. до юни 2023 г. е управляващ офиса на Световната здравна организация в България
- В периода 1998 – 2014 г. е доцент в Националния център по обществено здраве и анализи, сектор “Психично здраве”, и извършва експертна дейност в областта на психичното здраве, разработването на проекти и национални програми и провеждането на епидемиологични изследвания
- От 1990 до 1998 г. работи в Хумболтовия университет, Берлин, Германия, в областта на психичната рехабилитация