Цените на зърното паднаха, фермери не искат да продават евтино и няма сделки (Обзор)
Котировките надолу не само у нас, но и на световните борси
Сделките с българско зърно от новата реколта са замрели. Причината е падането на цените на международните пазари на пшеницата, а родните фермери не искат да продават продукцията си евтино. Положението със слънчоглед и царевица било същото. За това съобщи в понеделник Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз.
Ситуацията на международните пазари не показва съществена промяна според данните на министерството на земеделието. При пшеницата с доставка през септември се наблюдава намаление на котировките с 1,75 евро за тон до 233,50. Средната цена за септември е 234,25 евро. През ноември царевицата ще стартира с цена от 228,25 евро, а се очаква да падне на 214,75 евро. Средната цена е за малко над 218 евро.
На последната сесия на Софийската стокова борса офертите “купува” за хлебна пшеница са били за 320 лв. на тон (176 долара), а “продава” - от 470 до 532 лв. (258-292 долара).
Според данни на Европейската комисия
България е излязла от челните позиции по износ
на мека пшеница и от трето място вече заема четвърто с 877 хил. тона за държавите от ЕС. Първа остава Румъния с 1,35 млн. тона, следвана от Полша с 1,03 млн. и следва Франция с 939 хил. Непосредствено след нас, макар и на голяма разлика, е Германия с 467 хил. тона. Общо от началото на сезона, който започна на 1 юли, от ЕС е имало износ на 5,03 млн. тона пшеница – с 32% по-малко в сравнение със същия период на миналия сезон.
През миналата година от България са изнесени 3,53 млн. тона пшеница, което е с 39,1% по-малко в сравнение с предишната година, показват данните на земеделското министерство. При царевицата също има спад от 41,4%, като от 1,613 млн. количествата са намалели до 945 000 тона. За слънчогледа разликата не е толкова голяма, но все пак също има намаление. Изнесеното количество е намаляло от 678 000 на 595 хил. тона. Най-фрапантна е разликата при ечемика. Износът му е спаднал с почти 60% за една година.
“Толкова ниски цени на хлебната пшеница не сме имали от години. Повишението на котировките миналата година бе обяснено с войната в Украйна, неблагоприятните последици от пандемията и започналата след това инфлация. Миналата година в САЩ например котировките се бяха вдигнали до 350 долара на тон, но очевидно настъпва нещо, което аз наричам отрезвяване на пазара”, каза пред “24 часа” шефът на борсата Васил Симов.
Той обясни спада в износа с факта, че в региона на Черноморския басейн има изострена конкуренция. “Всички държави
около нас са огромни производители на слънчоглед, царевица и пшеница,
които се стараят да изнасят с кораби през Черно море. Това правят и Румъния, и Украйна, и Русия, а все пак капацитетите на нашите пристанища са много по-малки от техните. Така че е доста сложно”, каза той.
Според Симов фермерите са прави, като се стараят да задържат в складовете суровината, вместо да я продават. “Има долна граница, под която не могат да паднат, защото трябва да покрият поне разходите си”, каза той.
Неблагоприятното време тази година повлияло на добивите у нас. Заради сушата количечествата от тазгодишната реколта били значително по-малко спрямо предишната. Разходите, които трябвало да извършат производителите, обаче оставали постоянни и се вдигали заради цените за торове и препарати. Именно затова
фермерите не можели да си позволят да продават на ниски цени продукцията,
защото щели да работят на загуба, казва Стоянов.
За един декар пшеница разходите били от 190 до 220 лв. При слънчогледа и царевицата - около 120-140 лв. в зависимост от торенето и препаратите. Отделно били разходите за ренти на земята.
“Ние сме обезпокоени за земеделските производители, тъй като голяма част от тях са пред фалит, защото изпитват затруднения да покрият задълженията си и да обезпечат сеитбата за следващата година. Много от тях са притиснати от ниските добиви и високите разходи на тазгодишната продукция”, коментира още Стоянов.
Понижение в цените на хлебната пшеница се усеща и на международните пазари. В Чикаго цените паднаха преди седмица, в последните дни обаче не се регистрира промяна и тя остава 235 долара за тон, сочат данни на Софийската стокова борса. Във Франция се отбелязва понижение до 227 евро за тон, в Украйна - до 240 щатски долара, докато в Русия цената леко се вдига - с 3 долара до 250.
Движението при царевицата е по-осезаемо – в САЩ има повишение с 8 долара до 232. Във Франция поскъпва с 1 евро до 215, а в Русия пак остава без промяна - 228 долара за тон. Цената на нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, след като цял месец се повишаваше стабилно, а после обърна тренда и се сгромоляса, продължава да пада и се срина с още 20 долара. Котировката вече достига 930 долара за тон, съобщават от борсата.
Очаква се близо 12 500 земеделци, които се занимават с отглеждането на слънчоглед, да бъдат подпомогнати с над 65 млн. лв.,
съобщиха наскоро от фонд “Земеделие”. Те ще получат финансова помощ заради загубите от вноса на украинско зърно. Парите ще бъдат отпуснати до 30 септември. Подадените заявления обхващат над 836 хиляди хектара, посочиха от фонда.
Търговци от Украйна вече предлагат слънчоглед за българския пазар, въпреки че се очаквало удължаване на забраната с 3 месеца. Спроред български търговци украинците не вярвали, че ще има отново забрана за внос на украинско зърно и вече предлагали и зърно от новата реколта, директно за българския пазар.
Бюджетът е сформиран от средства, предоставени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, които са над 32 млн. лв., като регламентът допуска национално съфинансиране, което да е в същия размер. Те ще бъдат разпределени поравно между всички земеделци, които имат право на подпомагане, а това на практика са всички производители, които миналата година са получили субсидии за слънчоглед. Предстои определяне на ставката на декар със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.
Очаква се след три дни да стане ясно и дали забраната за внос на слънчоглед от Украйна да се удължи с още няколко месеца - поне до Нова година, както поиска Вътев с цел да има пазар за българския.
Сегашната забрана изтича на 15 септември. Ако бъде удължена, искането ще е да важи и за сухо мляко и нерафинирано олио.