Юлиян Попов: Всички модели показват, че екстремните явления ще се увеличават, а не сме подготвени
Много е вероятно в Царево човешка намеса да е изиграла роля за щетите от наводненията, казва екоминистърът
- Изготвен ли е вече анализ на причините за последните наводнения по морето и може ли да се каже, че някой има вина за случилото се, г-н Попов?
- В случая с Царево е много вероятно човешка намеса, легитимна и нелегитимна, да е изиграла роля за щетите, които силните дъждове и наводнения нанесоха. Каква точно е тази роля, ще стане ясно след анализа на временната междуведомствена комисия, както и на различни експертни групи, които са ангажирани с казуса. Преди да видим експертните оценки, е трудно да бъдем сигурни кой фактор в каква степен е допринесъл за човешката трагедия и за материалните щети.
- Всъщност въпросът за климатичните промени става все по-актуален. България достатъчно подготвена ли е за тях?
- Всички модели показват, че екстремните явления ще се увеличат. Дали тези наводнения и горещи вълни са резултат на глобалните климатични промени, не може да се твърди със сигурност.
Статистическите данни са много важни, чрез тях може да се проследи дали тези явления са през определен цикъл, или стават неочаквано. Ние работим с Националния институт по метеорология и хидрология, който вече е част от системата на Министерството на околната среда и водите. Така ще можем да направим специално за България проучвания и изследвания за отделните температурни и водни показатели, за да видим как са се изменили през годините.
Но България не е готова да реагира на климатичните промени въпреки вероятността да бъде силно засегната от тях. Трябва да се подготвим както за адаптация към климатичните промени, така и да адаптираме нашата инфраструктура към съществуващия климат. Построяваме нещо в дере, после падне дъжд, отнесе къщата. Е, това не е въпрос на климатични промени.
Освен промяна на градска и междуградска инфраструктура, трябва да се обърне внимание и на природната. През 60-те години са засаждани много иглолистни дървета на места, където падат силни дъждове. Тези дървета са с плитки корени и не са естествения вид за такива места и като падне много силен порой, както в Карлово миналата година, ги отнася. Имаме програма за подмяна на тези видове с други, които имат по-дълбоки корени, за да бъдат устойчиви на климата у нас.
- Министерството с какво може да допринесе за по-добър живот на хората при екстремни температури?
- МОСВ е в много голяма степен контролен орган. Основните неща, с които можем да помогнем, са наблюдения, предупреждения, контрол, санкции. И на тази база може да се разработват различни стратегии, както и правим. С цялото това знание, което имаме, сме в много добра позиция да действаме в стратегическата фаза на управление, но и също така в контролните точки. Следи се замърсяването, глобяват се нарушители, работата е обширна.
- През март България се размина с глоба за мръсния въздух, но какви мерки се вземат, за да се реши този проблем?
- Определено мога да кажа, че качеството на въздуха в България се подобрява. Това обаче не е основание за успокоение, защото сега тече процес в Европейския съюз да се преосмислят нормите за замърсяване, които ще се завишат, и когато това стане, много страни ще са отново в нарушение. По принцип европейските норми са по-високи, отколкото тези на Световната здравна организация.
В България имаме множество програми за подобряване на въздуха, който се влияе положително от технологичната промяна на автомобилния парк, на отоплението. И това се забелязва. Ние го мерим, вижда се, че все по-малко градове в страната са с надвишавания на разрешените норми на фини прахови частици.
Но за да може да се изчисти въздухът в страната, трябва все повече да се намалява отоплението с твърди горива, или когато има такова, то да минава през специални филтри. Въглищната енергетика е друг вид замърсител, но за щастие, свиващ се, най-малкото заради пазара, който я изтласква. Автомобилният парк се обновява с много по-бавни темпове, отколкото трябва, но най-старите коли изчезват.
Това е процес, който не е достатъчно бърз. Електрифицирането на градския транспорт е важна стъпка и става много лесно. В София 75% от транспорта - метро, трамваи, тролеи, автобуси, вече са на ток. Бих казал, че имаме перспектива за постигане на високо качество на въздуха. Движим се в тази посока, но не със скоростта, с която на мен ми се иска.
- Възможно ли е да се възроди идеята за въвеждането на стимули за хората, които искат да сменят старата си кола с нова?
- Има държави, в които това съществува. Възможно е и при нас да се случи. Имаше такава идея, която обаче не се реализира. Подобна инициатива е положителна, защото може да се изчисли каква е обществената цена на старата кола. По-чист въздух се постига с комбинация между насърчаване и санкции.
В тази връзка, защо да не се свалят данъци, да се дават грантове за нова кола, а в същото време да се “санкционират” тези, които карат стари? А ако тази нова кола е електрическа, стимулите ще са по-високи.
Преди няколко години се смени данъчната система на принципа “замърсителят плаща”, но като резултат с много малко се увеличиха таксите за стари коли. Според мен има очакване правителството да действа по-решително както с насърчаване, така и с въвеждането на санкции.
- Като споменахте въглищните централи, имате ли информация докъде са стигнали преговорите с ЕК за ограничаването на работата им? И трябва ли те да се спират административно, или това да е пазарно решение?
- За последните 10 години не съм си променил мнението, че тези централи ще загинат заради пазара. Въглищата отделят високо количество емисии. Ако преди 10 години имахме една добра смислена климатична политика, въобще нямаше да имаме тези проблеми сега, защото всичко това щеше да бъде планирано.
Този пазар за емисиите съществува от 2005 г., създаден именно за да ги намали. Единствената държава, която отказа да участва в разговора на европейско равнище в платформата за въглищните региони в преход, беше България. Беше ни страх, че ако отидем там, синдикати, работодатели ще кажат, че това е предателство. Трябва да сме откровени с хората, които работят там, колкото и неприятен да е този разговор. Не може да се лъже безкрайно. Цената на електричеството е висока. Заради пазарната реалност въглищните централи биха могли да работят още 5 години.
- Напредва ли създаването на декарбонизационния фонд? Откога и как парите в него ще могат да подпомагат санирането, което също е начин за намаляване на емисиите?
- Декарбонизационният фонд е една идея, която още не е осигурена, той е концепция, механизъм, в който можеш да сложиш пари, които да бъдат използвани.
В същото време има доста други фондове, някои от тях са специално насочени към енергийното обновяване на сгради, други към декарбонизация. Тук стои един друг много важен въпрос и той е как по принцип трябва да се финансират сградите, които искат да бъдат санирани. В началото, когато още никой не беше наясно, всички смятахме, че 100% грантове са нелоша политика. Сега мисля, че не трябва да бъдат давани дори и 80% от средствата. Трябва да се започне от 50% и да се сваля надолу. Това обаче е един много сложен процес, защото изисква добра система за таргетирано подпомагане на енергийно бедните. Не може да се дават някакви 500 лв. на всеки, а в зависимост от това кой какви нужди има. Трябва да бъде на основа домакинство, а не на човек, както е сегашното социално подпомагане. Когато се развие тази система, може да се подпомагат енергийно бедните с помощи за много по-висок дял от санирането на сградата. А тези, които имат по-високи доходи, може да се подпомагат при изплащането на санирането.
- Многократно сте заявявали, че искате да има законодателство, което да защитава природните гледки. Работите ли върху това и на какъв етап сте?
- Да, работи се. Това е много интересен въпрос - за ландшафта, или както се казва на френски- пейзаж, който трябва да бъде защитен срещу застрояване. В нашето законодателство има много точки, в които ландшафтът се споменава, но не се дефинира, не е обяснено какво означава, защо и как трябва да бъде защитен, какви санкции съответно в подкрепа на тази защита трябва да се предприемат.
Това, което искам, е или да има самостоятелно законодателство, или в съществуващото ясно да бъдат изяснени позициите по отношение на гледката. Вече имаме вътрешна работна група, с която сме събрали цялата документация и история на дебатите по темата в България, също така и практики на други държави. Инициирахме междуинституционална група с другите министерства, за да развием предложения за нов закон или допълнение и изменение във вече готов.
- Какво смятате за идеята на “24 часа” за конкурса “Гледки за споделяне”?
- Мисля, че това е една великолепна инициатива, защото целият ландшафтен проблем не е лесно измерим. Ние не можем да измерим пейзажа като някакво химическо замърсяване. Той е в много голяма степен въпрос на обществено и индивидуално възприятие и на споделяне на това индивидуално възприятие. Участието на медиите, и по-специално акцията на “24 часа” с този конкурс в много голяма степен помага именно за тази будност към красотата на природната гледка. Надявам се, че това ще бъде подкрепа към цялата инициатива за съхранението на българските красоти.
- А може ли да се справите с неприятните миризми, от които се оплакват хора от различни градове?
- Въпросът с миризмите е много сложен и интересен. Според повечето от нашите експерти трябва да се разглежда като здравен проблем, защото е определен дискомфорт. Работим заедно с Министерството на здравеопазването. Например те обследват за бактерии във водата, а ние за наличието на серни съединения.
Има дебат къде трябва да се поставят законодателни изисквания по отношение на миризмите и как те трябва да се дефинират. Едната възможност е да бъдат в Закона за опазване на околната среда, а друга в Закона за здравето.
На европейско равнище също не е решен този въпрос. Има такъв казус в Разград и не сме спрели да правим проверки. Решението ни е да се разширят миризмите - от водата, от почвата, от въздуха, тоест да имаме комплексно измерване, за да бъде установено тези миризми дали са симптом на замърсявания.
Това е една много сложна и комплексна проверка, която не е правена досега. Категорично обаче трябва да заявя, че ние ще решим този въпрос от гледна точка на Министерството на околната среда и водите. Тоест всичко, което е необходимо като замервания, санкции, ще бъде направено. Оттам нататък вече, ако има казуси за прокуратурата и за други институции, ще действаме и ще ги отнесем натам.
- Какво ще се случи с участъка на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле?
- Има съдебни процедури, разчитам на съда да отсъди, както и Европейската комисия да се произнесе. Аз имам две гледни точки по този въпрос. Едната е персонална - Кресна беше поле на смъртта и когато се сложиха колчетата, които не позволяват изпреварване в дефилето, проблемът беше решен, няма смъртен случай. Казвам го от позицията на гражданин, на шофьор, не на министър.
Факт е, че пътят е натоварен, но дефилето е място с много ценно биоразнообразие, което трябва да се съхрани. Надявам се на скорошно решение по казуса. Тук въпросът е в ръцете на експертен съвет, в който участват МОСВ, МРРБ и различни експерти. Те трябва да кажат какъв да бъде подходът и дали да се иска нова оценка за инвестиционни намерения. Има много различни искания, позиции, възгледи. Аз лично имам институционален подход към казуса, искам работата да се свърши според закона.
- А какви са приоритетите в работата ви?
- Приоритетите ми са насочени към много по-строго опазване на околната среда, справяне със замърсяването на въздуха, ускоряване на реформите, свързани с отпадъците, и повишаване на ролята на министерството в сферата на климатичните политики, които са както традиционно, така и административно пренебрегнати. В другите страни има цели министерства за климата, а при нас е една малка дирекция, която се занимава с тези въпроси. Работя върху това да удвоя сегашната дирекция, да ѝ възложа повече отговорности, да активизирам нейната работа с другите министерства и да я обвържа по-активно с консултативния съвет към Министерския съвет по Зелената сделка, на който от няколко дни съм председател.