Аня Пенчева: С годините всичко - от шумния смях до шумния секс, става все по-хубаво
Внуците ми викат бабо с голям кеф.
Но за всички останали съм
любимата и недостижима Аня Пенчева
Нямам нужда от илюзии и клишета.
Живея в любов и свобода
Продължавам да нося къси поли,
впити клинове, скъсани дънки и
високи токчета
- Здравейте, Аня. На 12 септември празнувате полуюбилей. Как се чувствате в сатурновата дупка?
- Ако някога, когато бях на 30, 40, 50 години, ми бяха казали, че след още 20, 30 години със същия кеф ще нося впитите клинове, късите поли, скъсаните дънки и високите токчета, нямаше да повярвам.
Ако ми бяха казали, че всичко - от шумния смях до шумния секс, ще бъде същото, дори и по-хубаво, пак нямаше да повярвам. На всички, които са над 50 години и четат това интервю, ще кажа: “Смейте се на воля!”.
- Страхувате ли се от старостта, която един ден неминуемо идва?
- Сега е така, че аз избирам кога да остарея и как да остарея. Намирам се във време,
в което съм
абсолютно свободна
от комплекси
Разговори, които не са ми интересни, приключвам веднага. Роли, които не ме вълнуват, отказвам веднага. За мен това е лукс.
- Имате ли все още някакви илюзии?
- Нямам нужда от илюзия, нямам нужда от клишета. Основното, с което мога да се характеризирам в годините, в които живея, е любов и свобода.
- На кого в живота сте благодарна най-много?
- Благодарна съм на времето, в което живея. Благодарна съм на хората, с които живея.
- Какво ново около вас в творчески план? С какво сте ангажирана?
- Имам пет роли в различни театри, в Би Ти Ви снимам в продължението на сериала “Съни бийч”. Децата се обаждат да им гледам децата и аз трябва да се скатавам като непослушен тийнейджър. Във Варна при пълен с 3000 зрители летен салон беше премиерата на пиесата “Внимание, любов”. В нея отново играя с дъщеря си Пипи.
- Вярно ли е, че влизате в сериала “Съни бийч” като майка на Иво Аръков?
- Да. Благодарна съм на Иван и Андрей, че започвам работа с тяхната продуцентска къща. В “Съни Бийч” е много забавно, много цветно, синьо, морско... Красиви и талантливи колеги - като започнем от Влади Въргала и стигнем до Кирил Ефремов.
Мога да кажа, че случих на деца - не само в живота, а и на екрана. Сега съм майка на Иво, но преди това в друг сериал - “Секс, лъжи и телевизия”, бях майка на Евелин Костова.
- С какво ще ви изненада за рождения ден вашият съпруг Ивайло?
- Тъй като започнах репетиции в Народния театър, Ивайло ми направи предварително подарък за рождения ден. С кемпера две седмици обикаляхме Гърция и Турция, бяхме на страхотни острови. Избягахме от децата и внуците и наистина беше прекрасно.
- Много дълъг отпуск, направо да ви завиди човек...
- Да, наистина много. Но аз съм работещо момиче. От 365 дни това ми беше времето за почивка.
- Ивайло купи ли ви и нещо друго за подарък?
- Тази екскурзия не е ли достатъчна? Аз не обичам стандартни неща. Пътешестието с кемпера ми беше предостътъчно.
- А от децата какви подаръци очаквате?
- Те винаги са ми правили страхотни изненади, предполагам, че така ще е и сега. Аз обичам да получавам подаръци, но повече обичам да подарявам.
- Помагате ли в отглеждането на внуците Александър, Илиян, децата на Пипи, и Борис - сина на Ангел.
- Нали ви казах, че остарявам като непослушен тийнейджър. Помагам, но не колкото трябва. Аз не съм бабата, която чете приказки и маже филии за закуска. Те са изключително чаровни, когато измислят нови думи. Например “Откапачи ми буркана” - от капачка и отварям. Или “Бензивото ще свърши ли, докато стигнем морето?” От бензин и гориво. Или пък - “Госпожители” - от госпожа и учители.
- Как се обръщат към вас внуците?
- Викат ми бабо с голям кеф. Но аз съм баба само на моите внуци. За останалите съм всенародната любима и недостижима Аня Пенчева!
- През 1987 г. постъпвате в Народния театър. Как се чувствахте сред толкова артистични колоси? Кой ви респектираше най-много?
- Усещането, което ми е останало от срещите със Славка Славова, Таня Масалитинова и Маргарита Дупаринова, е желанието им да ми помогнат и да се чувствам добре.
От тях ми остана заветът да приобщавам младите актьори - а приемствеността в театъра е най-важна. Всеки нов да усеща закрила и помощ. Клише е, но най-важното за един млад актьор е да се чувства поощряван.
- Вие някога ще напишете ли мемоари?
- Пиша ги, но не мисля, че са мемоари.
Нали не мислите, че живот
като моя може да мине
без мемоари?
- Доволна ли сте от филмовата си кариера?
- Да, защото съм късметлийка. Снимах в първата мащабна българска продукция “Хан Аспарух”, в първата холивудска история у нас - Deathstalker, в първия 80-сериен телевизионен филм “Хотел “България”. Първите неща винаги се помнят.
- Коя е мечтаната ви роля на сцената? Георги Парцалев много искаше да играе Дон Кихот...
- Всичко, което искам да играя, го играя. Не ми се налага да мечтая.
- А в киното какво ви се играе?
- Нещо между “Свекървище”, “Наистина любов”, “Нотинг Хил” и “Хубава жена”:) Не в този ред, но със същите партньори и сюжетни линии.
- Притеснявате ли се от камерата?
- Никога не съм се притеснявала от камерата, защото винаги съм приемала себе си такава, каквато съм. Имало е периоди, в които ми се е искало да изглеждам по-руса, по-слаба или по-ниска (ръстът ми през годините ми е създавал проблем) - да, имало е такива моменти. Но аз съм снимала твърде дълго и твърде много, за да съм достатъчно мъдра да осъзная една проста истина - камерата улавя всичко независимо дали ни се иска, или не. Така че по-добре не се притеснявай - така поне ще изглеждаш по-естествен.
- Как се готвите за ролите си в театъра? Имате ли си някакви свои иширети, с които примерно преодолявате сценичната треска?
- Този отговор струва скъпо. Обещавам да се обърна първо към вас, когато ми се прииска да предам опита си и да давам уроци. Но, да не забравяме, че работата с режисьора за всеки актьор е ключова.
Тук Аня Пенчева спира разговора. Казва, че хората вече не обичат да четат, предпочитат да гледат снимки и визуален материал.
Няма как да не се съгласим с нея - нали в професията ни се казва, че една снимка се равнява на 2000 думи.
Аня сама избра тези снимки за публикуване във вестника.