Експерт: Мостът, погубил четирима в Царево, се е държал на магия
Екип от следователи търси причините за трагедията, до 6 г. затвор за виновните, ако се намерят
Мостът в Царево, който се разцепи при страшния потоп на 5 септември и погълна четирима, се е държал на магия.
Това е категоричното мнение на строителен инженер, присъствал на първоначалния оглед на компрометираното съоръжение, научи “24 часа” от свои източници. Според експерта
мостът не е бил строен в съответствие с нормативните изисквания - асфалтът бил много тънък
и това била една от причините да поддаде на напора на водната стихия и да се срути. Дали обаче становището на инженера е коректно, ще докаже назначената комплексна техническа експертиза.
Под ръководството на окръжната прокуратура екип следователи от Бургас вече разследват причините за рухването на моста и последвалата смърт на четирима – районната съдийка на Царево Мария Москова, дъщеря ѝ Даниела Йорданова, която бе обичан ветеринарен лекар, и двама мъже. (Повече за тях виж карето долу).
Ако за трагедията в Царево бъдат намерени виновни и тяхната вина се докаже в съда, те могат да получат наказание от 1 до 6 г. затвор.
Към този момент
са приключили огледите
на срутения мост и предстои да бъде ремонтиран, за да се възстанови връзката с кв. “Василико”. Преди потопа по него всеки ден са преминавали стотици автомобили, тъй като оттам минава и пътят за къмпинг Нестинарка, както и старият път за Ахтопол.
“Следователи на място огледаха съоръжението, но за да не рискуваме и техния живот, осигурихме специализиран дрон, който направи не само видеозаснемане, но и замервания под моста с маркиране на съответни отстояния. Целта на разследващия екип и на прокуратурата бе в максимално оперативен порядък да извършим огледа, за да се направи рехабилитация на съоръжението и да се възстанови пътната връзка. Тепърва ще търсим и допълнителни експерти”, коментира окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев.
Разследване кой е виновен за потопа в Царево, отнел 4 живота, разпореди и премиерът Николай Денков. Даде и 3 месеца срок да се установят причините за наводненията по отношение на водосборните потоци, дали има нарушение на регулацията и кой носи отговорност.
Три дни след неописуемата трагедия Царево, “Нестинарка”, “Арапя”, Варвара и странджанските села Кости и Бродилово бавно се съвземат с помощта и на местната власт, и на стотици доброволци от цяла България. И все по-често хората се питат
можеше ли да се избегне тази трагедия
Преобладаващият отговор на експертите е, че основната причина за случилото се е огромното количество дъжд - над 300 литра на кв. м, който се е излял в района от Лозенец до Резово. Впоследствие стана ясно, че през 1994 г. пак на същото място са измерени внушителните 460 л/кв. м, но тогава не станахме свидетели на подобни тежки поражения.
Според анализатори щетите сега изглеждат по-големи, защото инфраструктурата се е увеличила и се забелязват повече. Обсъжда се като причина и презастрояването. В социалните мрежи се появиха обвинения, че в последните години
са били засипвани сухи дерета, за да се усвоят територии
за нови обекти. А те всъщност са можели да поемат част от водите и да ги отводнят към морето. Едно е водата да попие в почвата, друго - на асфалт, където не може да се оттече, категорични са специалисти.
Къде и колко са засипаните дерета, обаче никой не казва. Само един общински съветник твърди, че е подавал сигнали до държавните институции и областната управа, но се оказва, че става въпрос за Черната река, която даже е удълбавана именно за по-голяма проводимост според становището на “Басейнова дирекция”.
Местните също са разделени в мненията си – едните смятат, че няма спасение от библейския потоп, други са убедени, че човешка намеса, или по-скоро ненамеса е основната причина за драматичните последици.
Непочистени дерета, липса на контрол над язовири,
кражба на инертни материали, некачествени ремонти
на инфраструктурата и прекаленото застрояване по морето са все сред изброяваните причини за ужасните последици от природното бедствие. “Няма да позволя с лека ръка да се омаловажава трудът на стотици хора, които от сутрин до вечер се на първа линия да преодоляват щетите от бедствието”, казва кметът на Царево Георги Лапчев. И добавя, че не е сърдит на синоптиците, че не са познали размера на стихията.
Това е второто най-валежно място в България след района на Берковица. Тук най-редовно има порои с библейски мащаб и е редно проектантите на хотели, паркинги и всякакъв вид заведения да предвиждат отводнителни дренажи. За разлика от района на Берковица, където целият водосбор се стича в Искър, оттам в Дунав и после в Черно море, в Странджа се стича директно в Черно море. Не е нужно да сте голям експерт и да предвидите след безснежна зима поройни дъждове. Има нещо, което се нарича кръговрат на водата и се учи в 6-и клас. Колкото вода има в атмосферата, толкова и се изсипва на земята, казват експерти.
Според климатолози една от причините за обилните валежи в този район са средиземноморските циклони, които обикновено преминават през Гърция, Северозападна Турция и се изтеглят към Черно море, което е огромна влажна зона и предразполага към образуване на обилни валежи. Основно
големият водосбор се образува някъде по склоновете на Странджа,
от където се стича към морето и образува помитаща вълна. Освен това през планината текат и две от най-пълноводните реки в Източна България - Велека и Ропотамо, които често преливат при дъжд и заливат пътища, мостове и села.
“Няма канализация, която да поеме такова количество дъжд”, твърди шефът на пожарната главен комисар Александър Джартов. Според д-р Анастасия Стойчева, ръководител на отдел “Метеорологични прогнози” в Националния институт по метеорология и хидрология,
експертите от метеорологичните служби трябва да имат основна роля,
когато се подготвят плановете за управление на рискове от наводнения.
“Тези планове се съставят въз основа на модели, които трябва да се усъвършенстват. В конкретни територии като Царево трябва да се вкарат нови данни в математическия модел, за да бъде процесът по-адекватен. Трябва да се вземат предвид максимално дълги исторически периоди статистически, както и климатичните промени да бъдат включени като определящ фактор”, смята пък министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.
По данни на “Басейнова дирекция” според прогнозата за скоростта и посоката на теченията, както и поривите на вятъра в Черно море до 9 септември се очаква част от внесените отпадъци от сушата и потенциални замърсители да се отложат по морското дъно, като се ограничат в прилежащите заливи Приморско, Китен, Лозенец, Арапя, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар, а друга част - по морската повърхност и плажни ивици в дадените райони. Проверка на РИОСВ - Бургас, пък е установила, че тръбите в Созопол и Китен, разкрити от пясъка след потопа, са от отводнителната градска канализация и не крият опасност от замърсяване.
“Проблемът е с пречиствателната станция в Царево, тъй като тя не функционира към момента. До десетина дни ще бъдат отстранени повредите, но дотогава няма какво да спре водите, преминават в морето, без да бъдат пречистени. Хубавото е, че има отлив на туристи в региона”, обясни директорът на екоинспекцията Павел Маринов. Като бивш областен управител на Бургас той има опит с наводнения в региона и според него анализите за причините трябва да дойдат едва след като ситуацията се успокои и се видят щетите.
“Няма достатъчен бюджет за почистване на деретата. По мои наблюдения кметовете се справят колкото могат. Но проблемите не са свързани само с тях. Важно е
да се правят карти на самата почва - характеристики на срутване, на попиване,
модели, които би трябвало да се възлагат на специализирани фирми”, смята Маринов.
За да се справи с последиците от природното бедствие, Царево разчита основно на държавата. 12 моста на територията на общината трябва да бъдат възстановени, ще иска помощ и за двата язовира, по които също има нанесени щети – техните стени са обрушени (какво помощ дава държавата виж в карето).
“Случилото се не е прецедент, не е възможно всички дерета на реки или сухи дерета да бъдат непрекъснато почистени“, смята главен комисар Джартов. Но е на мнение, че двата язовира в района трябва да бъдат обследвани от специалисти.
Областният управител на Бургас Пламен Янев пък сигнализира, че разчистването на реките и деретата по склоновете на Странджа към морето, откъдето дойде голямата вълна, може да се окаже проблемно, тъй като планинската територия е част от природен парк “Странджа” и в него действат специални правила, забраняващи влизането на тежка техника. Комисията ще направи проверка и за незаконна сеч в горските масиви над морето, което също може да е фактор.
Инж. Румяна Цвяткова, директор на парк “Странджа”, обаче уточни, че в нито един от нормативните актове няма изрична забрана за движение на техника, по пътищата, включително и горските, в района на парка при бедствено положение, но има разрешителен режим.
“Трябва да видим и защо редовно се наводнява село Кости. И да се намери решение това да се предотвратява, или поне наводненията да не са в такива мащаби”, каза Янев. В селото, което е близо до поречието на р. Велека, бяха измерени рекордните количества от 330 л дъжд на квадратен метър.
“При такива количества цялото Царево да беше дере, пак щеше да стане наводнение. Сякаш в страни като Италия, Гърция, Германия и САЩ не стават бедствия”, коментира бившият областтен управител Вълчо Чолаков. Но не си спомня по негово време - до 2021 г., да са били подавани сигнали за засипване на дерета. Докато е бил областен управител, е пращал комисия в с. Кости да проверява откъде се получават наводненията там.
“Велека прави завой към селото и в един определен участък се стеснява, образува се тапа и трудно се оттича при силен дъжд. Имах предложение да направим по-проводимо течението, но
еколозите скочиха, че променяме нещо в природен парк,
какъвто е голяма част от Странджа”, добави Чолаков.
След няколко други наводнения в областта той бе взел присърце почистването на реките и коритата и правеше редовни кампании пролет и есен. “След мен едва ли са чистени”, казва днес Чолаков. Но е скептичен, че дори и да са проходими, срещу природно явление с такива размери няма какво да се направи.
Майка и дъщеря тръгнали в потопа да спасяват животни
Работата на следователите е да изяснят целия механизъм на случилото се. Засега е ясно едно - че колата със съдийката Мария Москова, дъщеря ѝ Даниела Йорданова и мъж, който е бил нает да ремонтира вилата им, пропада при срутване на моста и е завлечена от придошлата река в морето.
Според информация от познати на младата ветеринарка по време на потопа тя заедно с майка си и строителния работник, тръгнали да спасяват оставени за лечение домашни животни в клиниката ѝ. Качили се в лек автомобил “Нисан Джук, но, за нещастие, преди да стигнат до кабинета, мостът пропаднал и голямата вода от прелялата река запратила малкия джип в морето.
От Висшия съдебен съвет (ВСС) съобщиха, че поклонението пред съдия Мария Москова и дъщеря ѝ ще е в събота от 12 ч в ритуалната зала на гробищния парк в Бургас.
63 млн. лв. за щетите отпусна кабинетът
63 млн. лева за преодоляване на последиците от наводненият и за намаляване на рискът от бедствия отпусна вчера правителството. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени разходи от бюджета за 2023 г.
12 моста трябва да бъдат възстановени, стана ясно след оглед на щетите по Южното Черноморие. Само за това ще са необходими 20-30 млн. лв.
С бюджета от юли е увеличен фондът за бедствия и аварии, средства има, ресурсът е 60 милиона, припомни по-рано през деня финансовият министър Асен Василев след среща с шефовете на вътрешната комисия Десислава Атанасова и на бюджетната Йордан Цонев в парламента. А в следващия бюджет ще бъде създаден специален фонд за речните корита, който да е постоянен, за да може мерки да се взимат не след бедствията, а преди това, обяви Василев. По данни на областните управители над 250 участъка от реки имат нужда от допълнително почистване.
Специална междуведомствена комисия, която да провери щетите и причините за наводненията, ще се сформира с решение на правителството, обяви премиерът Николай Денков. Той лично ще следи работата ѝ.
Изведени били всички хора, които били в риск в региона. След като имаме хора, които загубиха живота си, сега е време да се опитаме в дълбочина да анализираме причините за това, което се случи там, каза Денков.
Начело на тази временна експертна комисия ще застане зам.-министърът на околната среда Петър Димитров. В нея ще влязат и експерти от МОСВ, Министерството на регионалното развитие, Министерството на земеделието и храните, пътната агенция, представителите на областната администрация на Бургас и на общините от засегнатите градове по Черноморието. Тя трябва да се сформира до 3 дни, а докладът ѝ да е готов до 2 седмици.
Решенията трябва да са на база обективна проверена и пълна информация, а не на базата на едно или друго мнение във фейсбук, настоя Денков.