Д-р Иван Маджаров: Кой, колко и за какво взема парите ви за здраве - известие с SMS, за да контролира всеки българин
Съществуването на частни болници води до това държавните да се стремят да покриват стандартите, които се предлагат в частните, казва председателят на Българския лекарски съюз
- Всяка специалност трябва да разпише как се действа стъпка по стъпка при различни ситуации и диагнози
- Ако медицината у нас е океан - в него има острови с качество на световно ниво
- България е единствената в ЕС, където продължаващото медицинско обучение не е задължително, а е пожелателно
- Д-р Маджаров, спазват ли се световните медицински стандарти у нас?
- Медицинските стандарти възникват малко по-късно в системите на здравеопазване на различните страни. Със сигурност подобна роля изпълняват учебниците, от които всеки лекар учи, докато следва медицина. Това бяха нашите помагала, които гарантираха, че спазвайки научно доказани факти или изводи, правим най-доброто към момента за пациента. След това възникна необходимостта това да бъде надградено и през стандарти, които да гарантират не само правилното лечение на пациентите, но и гарантират известна защита на лекарите. Когато има някакъв проблем, лекарят да може да се позове, че е спазвал утвърдени правила, наречени стандарти, и въпреки всичко е настъпил неблагоприятен изход за пациента.
В България са правени няколко опита за въвеждане на правила - през държавата с наредба на министъра на здравеопазването, - които бяха атакувани от обществени организации в съда. Част от тях в момента са отменени от съда, други - за някои специалности са действащи. Но ние изоставаме от това да разпишем правилата за добра клинична практика.
Не толкова стандартите от министъра, колкото правилата, изработени от самата гилдия, са тези, които трябва да са водещи и да се спазват. Те гарантират на обществото добро и съвременно обслужване. Правили сме вече няколко опита дружествата по специалности да изработят гайдлайни, или правила за добра клинична медицинска практика. Всяка специалност трябва да разпише как се действа стъпка по стъпка при различните ситуации и различните диагнози. За съжаление, все още нямаме изготвени. Има дружества, които ни дадоха изработени правила за добра клинична практика, подали сме ги към министерството, но така и не бяха утвърдени.
- Защо?
- Нямаме отговор, вероятно оценката на Министерство на здравеопазването е била, че трябва да се доработят. Надявам се да активираме тези дружества, които още не са изработили правила. Ясно е, че и към момента лекарите ни работят с достиженията на науката по света. Те посещават конгреси, следят новостите, прилагат ги. Правилата ще са същите, но не би било редно някой да ги препише или преведе на български и да ги утвърди.
- Това, че доскоро нямаше редовно правителство, ли оказва влияние?
- Със сигурност политическата нестабилност оказва голямо влияние. Служебните кабинети не са тези, които трябва да провеждат политиката, те са тези, които гарантират прехода към редовно правителство.
- По отношение на медицинските стандарти смятате ли, че има лобита, които да им пречат?
- Стандарти, които през годините въведе Министерството на здравеопазването и след това се отмениха, преследваха цели, които не бяха свързани с гарантиране на качеството на обслужване и на защита на действията на лекарите, които ги прилагат. По-скоро целяха ограничаване например на разрастването на броя на лечебните заведения, ограничаване на дейности в конкурентни лечебни заведения. Това доведе до атакуването им в съда. Затова, ако се върви по другия път - самата гилдия да излъчи правила по всяка специалност, тогава няма основание някой да ги атакува. Така те ще са изработени с одобрението на мнозинството от водещите лекари от дадената специалност.
- Може ли да кажем, че медицината е на качествено ниво у нас като специалисти и като оборудване?
- Може да го кажем, но трябва да си го представим като океан с отделни островчета. Океанът е българското здравеопазване, имаме отделни острови на качествена високотехнологична медицина. Няма да ползвам фразата, че медицината е на високо европейско и световно ниво. Това твърдение може да бъде опровергано с не един случай. В България се прилага медицина на високо, съвременно, световно ниво, но на отделни места.
- Отделни места като градове или като отделни лечебни заведения?
- Говоря за отделни населени места, лечебни заведения, специалисти. Лекарите, които се грижат за своето продължаващо обучение, повишават квалификацията си, въвеждат нови методи за лечение, активно следят всички новости, за да са в крак с медицината, базирана на доказателства, предлагат качествено лечение. Има обаче колеги, които не го правят.
- Трябва ли хората, които не са на тези “островчета”, да се притесняват за лечението си?
- Не би трябвало да ги разглеждаме териториално. Има места, за които някой си мисли, че медицината е по-лоша от големите градове, но не е така. И в отдалечените райони има лекари, които следят новости, опитват се да въвеждат нови технологии.
Със сигурност обаче има лекари и в големите центрове, които не поддържат своята квалификация и не прилагат медицина на високо световно ниво. Това е проблем на държавата - липсата на задължително продължаващо медицинско обучение. Това ни поставя в срамно положение в сравнение с всички европейски страни.
В ЕС единствената държава, в която не е задължително продължаващото медицинско обучение, а е пожелателно, е България. Парламентът трябва да промени необходимите закони и да направи така, че оправданието “Ние нямаме достатъчно лекари и затова не бива да въвеждаме такива ограничения” трябва да отпадне категорично.
За да е пациентът в центъра на системата, трябва да му осигуриш квалифицирани лекари. Когато следиш дали други негови права са защитени, но си оставил настрана правото да е лекуван от квалифициран лекар, тогава пациентът не е в центъра на системата. Същото е, като да твърдиш, че си осигурил комфорт в самолета, но не се интересуваш дали пилотът поддържа своята квалификация. Продължаващото медицинско обучение е разковничето на това дали в България се прилага висококвалифицирана медицинска помощ.
- Какво трябва да стане с лекарите, които не продължават обучението си?
- В някои държави се ползват предимно стимули. Ако имаш продължаващо обучение, имаш право на по-добро възнаграждение. Ние предложихме разработена от научен колектив система за формиране на възнагражденията на лекарите. Там един от основните критерии за формиране на отделните нива рангове на лекари бе дали имат продължаващо медицинско обучение. Разбира се, в някои държави се прилага рестриктивният метод - ако за определен период няма данни, че лекарят е посещавал конгреси или други форми за повишаване на квалификацията, тогава може да се стигне и до лишаване от правото да практикува лекарската професия.
Това според мен е крайно, би било приложимо за драстични случаи - ако за голям период специалистът няма никакви кредитни точки. Има държави, в които това се отнася за пет години и след това нямаш право да работиш. В някои страни пък полагаш изпити периодично за проверка на квалификацията. Т.е. не само доказване чрез посещение на конгреси или обучения чрез интернет платформи, а и практически те изпитват. Това звучи еретично, но е правилният път за развитие на квалификацията. Не е изненада, че 15-20 години след като човек получи дипломата си, знанията му намаляват драстично.
- За нашите лекари кой би бил по-добрият подход?
- Мисля, че със стимули. Възможността да растеш в йерархията, както и повишаването на основното възнаграждение да е обвързано с това да си инвестирал в продължаващо медицинско обучение.
- Еднакво ли е качеството на лечение в държавните и в частните болници?
- И в частните, и в държавните болници работят много добри лекари. Качеството не зависи само от специалистите, които работят в лечебното заведение, то има много измерения, които обаче никой не проследява. Не е свързано с това дали те лекуват в стая с добри условия. Важно е, когато сме в болница, да сме сигурни, че няма да получим вътреболнична инфекция и ще бъдем лекувани по правилата на съвременната медицина. Не е толкова важно дали атмосферата е луксозна. Мисля, че съществуването на частни болници води до това държавните да се стремят да покриват стандартите, които се предлагат в частните. Имаме държавни, частни и общински лечебни заведения, които лекуват на високо ниво благодарение на персонала си, както и на това, че закупуват нова апаратура и подобряват битовите си условия.
- Имаме ли нужда от разкриването на нови болници?
- Ако имаме обективен критерий за контрол върху приема, лечението, изписването, качеството на медицинската грижа в реално време с участието на пациентите, тогава няма никакво значение дали се строят нови болници.
Ако някои болници предлагат по-добро качество, те ще изтеглят пациентите при себе си, а други ще бъдат затворени.
Проблемът у нас е, че досега не е намерен механизъм за обективен реален контрол. Прилага се последващ контрол по документи, който практически не гарантира качество. От страна на пациентите пък изцяло липсва контрол. Всички пациенти обаче сме отговорни за това. В момента, въпреки че се появяват нови болници, продължават да съществуват старите. Свободната инициатива за разкриване на болнични заведения, за инвестиции в сферата на здравеопазването е нещо добро. Всяко нещо, построено в нашата държава, е част от богатствата ни. Този, който предлага добро лечение, качество и условия, би трябвало да е заинтересован контролът да се повишава ежемесечно. През дигитализацията и единната информационна система да се гарантира, че лечебното заведение работи добре.
- Казвате, че пациентите също са отговорни за контрола върху лечебните заведения. Как?
- Трябва да се създаде усещане, че парите в здравната каса са на всички нас. Това може да се случи, ако всеки здравноосигурен получи карта или някакво дигитално устройство, без което не може да бъде отчетено нищо на негово име.
На второ място, здравноосигуреният трябва да получава автоматично известие в мобилното си устройство или чрез друг механизъм за всеки случай, в който е отчетено нещо на негово име. Както получаваме известия за банковата ни сметка. Всеки държи да знае, ако са изтеглени пари от сметката му. Това е една малка стъпка, имаме будни граждани, които внасят жалби, знаят правата си, но е недостатъчно. Обществото трябва да е заинтересовано от това да знае ежедневно какво се случва с парите от здравните му осигуровки.
- Предупреждавате за самозатваряне на болници заради липса на персонал, какво трябва да се направи, за да се избегне?
- Логично е да се случи заради възрастовата характеристика на лекарите и медицинските сестри у нас. Специалистите по здравни грижи са тези, които първи ще минат червената линия. Средно са на възраст над 55 години. Ако се прави нещо, трябва да се направи веднага. Да се обяви спешна програма, държавата да обяви по-голям прием и за определен брой студенти държавата да поеме изцяло издръжката със задължението тези кадри да останат да работят в България за определен период от време. Тази мярка, ако се приложи сега, ще даде резултат след 4-5 години. Засега интересът към лекарската професия се запазва.
- Имат ли стимул лекарите ни да въвеждат иновациите, които ежегодно възникват в световната медицина?
- Към този момент нямат. Затова имаме предложение да направим първата стъпка и да отделим определен бюджет, който да е за иновации, каквато е роботизираната хирургия. Иска ми се всяка година тази сума да се увеличава и да е за различни иновативни техники. Ако специалистът е видял иновативен метод по време на международен конгрес и иска да го приложи, да има финансиране за него. Сега дори болницата да закупи нов апарат за лечение, няма финансиране за това. Държавата ни трябва да стимулира иновациите, а не статуквото.
CV
- Завършва Медицински университет -Пловдив
- Притежава специалност по ушни, носни, гърлени болести
- Магистър по здравен мениджмънт
- От 1994 до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ - Пловдив
- От 2013 до 2014 година е директор на РЗОК - Пловдив
- Бил е председател на Българската болнична асоциация и управител на болница “Пълмед”
- От юни 2018 г. е председател на БЛС