Борис Христов вярва, че всяко дете трябва да учи шахмат поне две години
За Нургюл казва, че още като малка играела като гросмайстор - бързо разчиствала дъската преди ендшпила
Юни, 2002 г. Площадът пред централния вход на Морската градина във Варна е превърнат в гигантска шахматна дъска. 30-ина деца, “маскирани” като пешки, топове, офицери послушно изпълняват командите на момче и момиче, качени върху картонени крепостни кули.
“Командите” всъщност са ходовете на легендарната партия, с която през 1989 г. в Агуадиля (Пуерто Рико) най-добрият български шахматист Веселин Топалов става световен шампион за юноши до 14-годишна възраст.
Момчето, изпълняващо ролята на Веселин Топалов, е Валери Лилов, който година по-късно ще стане част от легендарната среща на връстниците на в. “24 часа”.
Валери е и единствената млада надежда на родния шахмат, успяла да победи Веселин Топалов в сеанс на 30 дъски, който световният шампион дава по време на турнира “Надеждите на света” през 2005 г. във Варна. Срещу него е друга надежда на българския шахмат – 10-годишната Калина Тодорова, която тъкмо се е завърнала от световното първенство в Гърция.
Цялата тази шахматна приказка от шампиони, изгряващи звезди, мъдри ходове и изящни ендшпили вече повече от 30 г. създава един бивш преводач на научнопопулярна литература от Варна. Днес Борис Христов е на 86 г., но невръстните му шахматни ученици неизменно се обръщат към него с “учителю”.
За Борис Христов шахматът е хоби и страст
Занимава се любителски още от студентските си години, след като току-що е напуснал заради травма националния отбор на България по лека атлетика. Представял е страната ни в най-тежката дисциплина – бягане на дълги разстояния, и най-вече в 42-километровия маратон.
Завършва руска филология и макар да е роден в София, заминава за Варна, където живее бъдещата му съпруга. Там работи в различни културни институции, ръководи пресцентъра на Международния музикален фестивал “Варненско лято” и преподава в някогашния институт за културно-просветни кадри. Неизменно обаче работи като преводач.
През последните 20 години превежда и издава учебници по шах. Предимно за деца, защото подобни помагала липсват на българския книжен пазар. Когато няма финансова възможност да издаде поредния преведен сборник с партии, просто разпечатва няколко десетки екземпляра и ги раздава на учениците си в клуба. Като преводач от руски език и един от създателите на Театъра на поезията във Варна Борис Христов посреща в морската столица творци като Владимир Висоцки, Роберт Рождественски, Владимир Вознесенски, Евгений Евтушенко, Виктория Токарева.
Преди да се посвети на детския шах, често прекарва всеки свободен уикенд в шахклуба в центъра на Варна. Години наред практикува и така наречения кореспондентен шах, в който всеки ход се пише на специално отпечатани картички с марка и се изпраща на опонент някъде на другия край на света. После със седмици се чака неговият отговор. Така една партия продължава с месеци и дори години.
Борис започва да се занимава с обучението на деца след пенсионирането си в началото на 90-те години на миналия век. В сложните първи години на прехода малките шахматисти нямат достъп до големи международни състезания и това според него пречи на подготовката им. Така се ражда идеята за международните турнири “Надеждите на света”, чието последно, 23-о издание беше през 2019 г.
Скоро след началото на треньорската си кариера Борис Христов разбира, че неговата мисия не е да открие и създаде следващия Веселин Топалов, а да даде шанс на всяко българско дете да играе шах. Не да става шампион. Не непременно да печели титли и слава за себе и страната си, а просто да играе. Да учи шах. Поне две години. Най-добре - в началния курс.
Започва да пише програми, да превежда учебници
и да търси сподвижници за идеята “Шах в училище”. Пише на премиери, среща се с образователни и спортни министри, с кметове. За кратко дори успява да убеди тогавашния варненски кмет в местните училища да се преподава шах като свободноизбираем предмет. Скоро обаче идеята губи смисъла си, защото вместо да наемат треньори по шах, училищата залагат на учителите по физическо да преподават мъдрата игра.
Трудно е да се каже колко обучителни програми е сглобил Борис Христов за тези над 30 г., посветени на идеята. И колко деца е научил да играят шах. Да мислят. Да се борят докрай!
Изследвания сред ученици от цял свят доказват, че децата, които играят шах, имат по-добри резултати по различните предмети в училище. Най-известен е експериментът в голям брой училища в крайните квартали на Ню Йорк, където през 90-те години е въведено задължително обучение по шах. Само след година местните власти отчитат намаляване на детската престъпност в тези райони и по-малък процент на отпадане на непълнолетни младежи от образователната система.
И още - шахматът възпитава чувство за собствено достойнство и самочувствие у децата, подобрява рационалното мислене, повишава когнитивните умения и способността да разпознават модели, оказва влияние вьрху осъзнаването на отговорността за всяко действие и понасянето на последствията от добрите и лошите решения.
Между 2013 и 2015 г. Христов прави подобно изследване и у нас: моделът на неговия клуб “Веселин Топалов” във Варна е “мултиплициран” в още 4 области - в Шумен, Плевен, Благоевград и Пловдив. Клубове в тези градове получават пари за заплати и хонорари на треньори, оборудване за занимания и турнири, пътни за тренировки в селата от областта, за обучения на съдии и ежемесечни регионални състезания. Всеки април всички деца, обхванати от програмата, се събират на национален турнир в Трявна.
Борис Христов е и
вицепрезидент на Международния училищен шахматен съюз
От 2006 до 2009 г. във Варна под негово ръководство се провеждат и четири европейски първенства за училищни шахматни отбори. В крайна сметка за последните 30 години в турнирите във Варна са участвали световни шампиони сред момичетата и момчетата във всички възрастови групи.
В последните години горещото варненско шахматно лято, организирано от Борис Христов и екипа му, включва още турнири по блиц, по бърз шах, както и по не особено познатия в България шах на Фишер, в който се избягват заучени позиции, а компютърът разпределя произволно фигурите и състезателите започват от тази позиция да играят според знанията си.
Сега доайенът на детския шах в България всеки ден е неизменно в клуб “Веселин Топалов” в Двореца на културата и спорта във Варна. И работи с деца. Без възрастови ограничения и без значение от досегашната подготовка на състезателите. Много от тях са от руски и украински произход заради традициите, които тези народи имат в шахматното обучение на подрастващите.
За успеха на Нургюл Салимова Борис Христов е категоричен: “Талант, но и много работа! От най-ранна възраст”.
Той си спомня и първите изяви на младата шахматистка по състезания: “Още като дете играеше със стила на гросмайстор: бързо разчиства фигурите от дъската и започва истински майсторски ендшпил”. Той признава, че в България първите стъпки в големия спорт най-често са за сметка на родителите. С 30-годишния си опит в организацията на международни турнири има наблюдения за това как се финансират чуждестранните участници. Те най-често пристигат като част от отбор, който има свой треньор и административен отговорник, който следи и за строгата ежедневна организация на тренировки, почивка и състезателна дейност по време на целия турнир. Българчетата идват с родителите си. “Понякога има спонсори, общината и държавата също отпускат някакви пари, но това съвсем не е достатъчно, за да даде истински шанс на талантливите деца, и още по-малко, за да осигури масовост, която да гарантира сериозни ползи в развитието на бъдещите поколения”.
“Човек е роден да прави нещо сериозно. Ние правим нещо сериозно: събираме във Варна умни деца от цял свят”, обобщава мисията си Борис Христов.