2008 г: Тото Кутуньо си тръгва от България и припада в Израел, дават му 5 месеца живот
Виолета Гюлмезова: Тогава болестта му бушуваше и той изобщо не беше добре
Собственикът на хотел “Родина” в София приготвил специален диван от крокодилска кожа за певеца в президентския апартамент
“Тото Кутуньо беше много толерантен и прекалено ненатрапчив човек. Слушаше, говореше, задаваше въпроси. Изключително възпитан. Професионалист, музикант, композитор.”
Това разказа пред “24 часа – 168 истории” поп певицата Виолета Гюлмезова от група “Шик” за италианската легенда, която почина преди дни на 80-годишна възраст. Тото Кутуньо си отиде на 22 август в болницата “Сан Рафаеле” в Милано, където издъхна и Силвио Берлускони.
Тъжната вест, която покруси милиони хора
по света, бе съобщена от неговия мениджър Данило Манкузо. Той обясни, че през последните месеци здравето на певеца сериозно се влошило.
През 2007 г. Тото Кутуньо беше диагностициран с рак на простатата, но имал и метастази. Открил болестта си благодарение на големия си приятел и колега Ал Бано, който настойчиво го съветвал да се прегледа при специалист. Приживе Тото Кутуньо разказваше в интервюта за битката си, споделяйки, че метастазите на тумора му стигали почти до бъбреците. Ако тогава не се оперирал веднага, щял да умре. Наложило се впоследствие да отстранят и десния му бъбрек, поради което по време на последните си концерти той седи на стол, тъй като било непосилно за него да е прав пред публиката по три часа.
“Ние се запознахме с него през 2007 г., когато той
дойде в България по покана на БСП
за концерт за евроизборите – обяснява пред “24 часа – 168 истории” Красимир Гюлмезов, дуетната половинка на Виолета. – Тогава пя пред НДК и имаше около 20 хил. души. Знам, че беше много разбран човек, въпреки че често изглеждаше намусен. Беше вглъбен в себе си. Приятелите му твърдят, че е помагал на всички около себе си.”
Гюлмезова допълва, че се държал изключително добре с тях.
“Ние го посрещнахме на летището – отбелязва певицата. - Спомням си, че
Тото беше с обръсната коса
Ние с Краси трябваше да се грижим за гостите си и да им осигурим място за спане. Те нямаха никакви претенции. Настанихме Кутуньо в ремонтирания президентски апартамент на хотел “Родина”. Мисля, че беше първият посетител на луксозната стая. След това отидохме на вечеря с него и организаторката на събитието Яна Янчева. Когато си замина, от хотела ми казаха, че има останал негов багаж. Той си беше оставил 4 бели фланелки за пране. Те останаха като спомен от него за нас.”
В президентския апартамент имал джакузи, а изненадата за него била диван от истинска крокодилска кожа. Собственикът на хотела го закупил специално за него, тъй като му бил голям почитател. Докато бил там, Кутуньо си поръчвал лека храна.
Предпочитал свежи плодове,
телешко, пилешко и риба. Смятал, че “финият дух е във фино тяло”.
Докато бил в България, композиторът се видял за кратко и с българския премиер Сергей Станишев. Останал очарован от него. Споделил пред медиите, че има магнетичен поглед и много красива усмивка. Най-важното за него било, че българите трябвало да оценят, че той е млад, защото според него страната ни тогава имала нужда от такова ново лице. През 2008 г. италианската музикална звезда отново се върнала в България по покана на група “Шик” за техния 20-годишен юбилей на сцената.
“Тогава ние организирахме концерт в зала 1 на НДК и искахме да представим новия си албум – посочва Красимир Гюлмезов. - С Яна Янчева решихме да поканим Тото като гост. След като пристигна, отидохме да го видим в хотел “Хилтън”. Той слезе долу във фоайето, а аз носех една моя китара, която след това той използва на концерта, докато пя.
Кутуньо много държеше да научи известна българска песен и да я изпее на събитието. Тогава му казахме, че “Моя страна, моя България” на Емил Димитров е много голям наш хит, национална песен, обичана от всички българи. Тото ме хвана на масата да му запиша част от текста и акордите на песента. Беше му много трудно за изпее “България” и “ще се върна”. Не можеше да изговори “ъ”. казваше “ще се вурна”. Въпреки това той я изпълни безупречно и публиката беше очарована.”
Всъщност Тото Кутуньо успял да научи “Моя страна, моя България”
само за няколко часа. Причината била, че пристигнал часове преди събитието, защото на предишната вечер изнесъл мега концерт в Москва. Станал в 3 сутринта, за да хване полета за нашата страна. Когато кацнал у нас, поздравил бодро журналистите с: “Бонджорно, амичи”. След това небрежно запалил цигара. Обяснил на репортер от БНТ, че имал два гряха –цигарите и красивите жени.
“Мисля, че през 2008 г. неговата болест бушуваше, защото тогава изобщо не изглеждаше добре - отбелязва нежната половинка на “Шик”. – Беше му пораснала бяла коса. Знам, че след нашия концерт бе заминал за Израел, но там беше припаднал. Така ни каза Яна Янчева, която поддържаше контакт с екипа му. Негов приятел бе отишъл да го прибере в Италия. Лекарите му бяха дали само 5 месеца живот заради рака на простатата, а той живя с болестта си над 15 години.“
Докато бил в България по това време, музикантът се срещнал и с поета Ивайло Диманов, от когото бил силно впечатлен. Писателят разказал на певеца, че е изпял неговата песен „Италианецът“ в централната емисия „По света и у нас“.
„Нима е истина? Никога не бих си помислил, че ще ме пуснат да пея в новините на RAI Uno, където водя предаване. Българите чупите всички възможни рекорди. Как стана, я разкажи?“, заинтересувал се Кутуньо.
Диманов я изпял със свой български текст заедно с Коцето Калки, Иво Танев и тогавашната шефка на СЕМ Мария Стефанова. Те я изпълнили на полуфиналния мач между България и Италия през 1994 г. в САЩ. Поетът се възмущавал, че тогава италианците ни били с 2:1, защото „френският съдия не ни дал две дузпи“.
Христо Стоичков се ядосал
и поздравил всичките му роднини по женска линия.
„Да, в неговите балкански възгласи има много музика – казва тогава Тото Кутуньо. – Сякаш пее ария от „Одата на радостта“. Голяма работа е Стоичков, аз го харесвам.“
Именно в този разговор италианецът споменал, че е спечелил коварната битка с болестта си и това се случило благодарение на неувяхващата надежда, която му вдъхвали неговите приятели, майка му и синът му Нико. Той обаче не бил наясно, че имал метастази, които стигали чак до бъбреците му.
Виолета и Краси Гюлмезови го видели за последно през 2013 г., когато били на негов концерт. Отишли зад сцената да го поздравят, но той отново никак не изглеждал добре. Явно болестта го изтощавала прекалено много и едва издържал дългите си участия.
Всъщност Салваторе, както е истинските му име, бил самоук музикант, роден на 7 юли 1943 г. Още от малък сам се научил да свири на акордеон, китара, барабани, пиано, саксофон и контрабас. На 19 г. заминал с оркестър във Финландия, за да им бъде китарист. Първо станал известен композитор, а малко по-късно и певец. Автор е на стотици песни. Като певец дебютирал на фестивал в Сан Ремо през 1980 г. и победил с песента „Само ние“.
През целия си живот бил на гребена на вълната, защото никога не нарушавал няколко свои правила. Не изневерявал на професионализма в работата си и сериозността във всичко, което правел. Проявявал педантизъм в изпипването на детайлите. Определял се като маниак. Колегите му често се изненадвали от упоритостта му. Никога не се отказвал от първоначалните си намерения и не правел компромиси на никаква цена. Признавал е, че бил суетен и дори криел възрастта си.
Въпреки опита и десетките години пред публика винаги имал сценична треска преди участие. Споделял, че преди да излезе пред почитателите, си мислел, че Господ му е дал щастието и късмета да е това, което е: „Да работя това, което обичам, да подарявам моите емоции на публиката и по този начин, развличайки себе си и тях, да мога да живея много добре от постъпленията.“
Тото Кутуньо обичал да работи през нощта, а през деня спял до обяд. Дори когато трябвало да пътува със самолет, правел невероятни комбинации, само за да не е на сутрешни полети.
Любопитното е, че
за първи път той дошъл в България през 1993 г.
Дотогава бил слушал само „Мистерията на българските гласове“ в Милано. Бил запленен от нашия фолклор, но искал да се запознае и с поп музиката ни. Междувременно бил поканен и на розобер в Казанлък. Точно това събитие очаквал с голям интерес. Неговият импресарио вече посещавал Долината на розите и много разказвал на Кутуньо за нея.
„Не мога да си представя, че някъде има такива огромни полета с рози, както има в България – споделя тогава композиторът пред журналисти. - У нас такива големи площи, но засадени с лозя, могат да се видят само в Тоскана. Много съм слушал и за българското море и няма как да пропусна шанса да се изкъпя в него.“
След като видял колко са музикални българите, решил да помогне на наше сираче, като го вземе в Италия и го обучи на тънкостите в професията. Нашенка му била съседка на Ботуша и той я помолил да дойде в България и да посети дома за изоставени деца в старозагорското село Дълбоки. Пратеничката на италианската легенда прослушала всички малчугани и избрала 12-годишния Стоян. Момчето имало хубав глас и богата музикална култура. Не е известно обаче Кутуньо да е осиновявал детето след това. Когато и да идвал в България, той признавал, че не само харесвал страната ни, но обожавал жените тук, защото те били едни от най-красивите в света.
„Те имат наситени, чувствени очи – разказвал певецът. - Безсилен съм пред шармантните и чаровните дами. Покорява ме най-вече женствеността, която за съжаление не всички представителки на слабия пол ценят. Ако моят син Нико беше в България, със сигурност щеше да се затрудни в избора си на съпруга.“
Певецът наскоро бе признал, че дамите винаги са били музата му за творчество: „Красивите очи на една жена ми дават най-голямото вдъхновение да напиша хубава песен. След това идва природата – хубавият залез, пълната луна. Невинаги това е свързано с жената, но аз вярвам, че тя крепи живота. За мен тя е № 1. Не може да се живее, ако тя не съществуваше. Тя е най-красивото творение на живота. Обожавам до лудост жените.“
Неговата най-голяма муза бе съпругата му Карла, която го изпрати в последния му път. Тя е убедена, че някъде на небесната сцена той отново ще пее за нея и за красивите й очи.