Бумът на туристи вдигна цени в цяла Европа, но само у нас не поевтиняха много други неща
Как може да бъдат компенсирани българите за поскъпването на парното и бензина
Месечната инфлация през юли беше 0,9%, което е най-високата стойност от януари тази година. Инфлацията за последните 12 месеца е 8,5%, което е съвсем минимално намаление спрямо 8,7% през предходния месец. По европейската методология дори има леко покачване на инфлацията на годишна база.
На пръв поглед това засилване на инфлацията е изненадващо предвид на тенденциите на спад на инфлацията. Обаче всъщност причините за инфлацията съвсем не са изненадващи.
Един общ фактор в цяла Европа е летният туристическият бум,
който следва няколко години слабост на сектора заради пандемията. Отново с пандемията се обяснява постепенното възстановяване на потреблението на услуги, което беше потиснато в пандемията. Така туризмът и услугите се радват на огромно търсене, което подкрепя цените, но продажбите на стоки на дребно са под натиск, което намалява поскъпването им. Затова и
секторът на услугите е основен двигател
на инфлацията в Европа през юли. Всъщност в Европа почти всичко друго поевтинява през юли, само услугите сериозно поскъпват. Крайният резултат е минимална дефлация за месеца. В България туризмът също отчита най-голямо поскъпване през юли: с 24% поскъпват услугите по краткосрочно настаняване, със 17,2% поскъпват пакетите за почивка и туризъм, с 13,1% - международните полети. Но туризмът като фактор за инфлацията вероятно ще действа краткосрочно, основно през лятото. Съответно едва ли туризмът ще промени тенденцията на намаление на инфлацията през следващите 12 месеца. Това е еднократен ефект заради по-бавното възстановяване на сектора от пандемията и
желанието на много хора да пътуват на всяка цена
след няколко години, прекарани вкъщи.
Докато в повечето европейски страни поскъпването на туризма през юли е компенсирано от поевтиняване на други стоки, в България не е така. И точно тук е важната разлика.
Едната причина е отпадането на част от антикризисните мерки – например по-ниското ДДС и акцизи за природен газ, парно и пропан бутан. В повечето западни страни подобни временни мерки отпаднаха още на 1 януари, но в България това се случи през лятото. Заради липсата на правителство и бюджет страната ни отложи премахването на антикризисните мерки и похарчи твърде много пари за мерки с отпаднала необходимост. Тези пари можеха да се използват за по-бързо повишение на доходите, но това също закъсня заради забавянето на бюджета.
Другият фактор, който е специфичен за България през юли, е годишното утвърждаване на енергийните цени, които всяка година влизат в сила на 1 юли. Така през юли се повишиха, макар и умерено, цените на тока. То първоначално трябваше да е по-ниско, но в последния момент беше осигурена квота за държавния ТЕЦ “Марица Изток 2” за регулирания пазар, което повиши разчетите. Ето как един подпис на бившия министър на енергетиката се отразява на инфлацията. Трябваше да се обмисли друг начин за подпомагане на централата, без това да вдига цените толкова.
Но още по-сериозен е казусът с цената на парното. Както знаем, на 1 юли отпадна намаленото ДДС за парното. Но в същото време цената на природния газ също е по-ниска от миналата година и би трябвало крайната цена да намалее. Да, ама не. Цената на парното с ДДС реално се повиши, защото енергийният регулатор КЕВР компенсира топлофикациите за загубите им през миналата година. През 2022 г. природният газ поскъпна до рекордни нива, топлофикациите натрупаха загуби и точно
тези загуби сега ще покриваме с новата цена на парното
След една година, когато загубите бъдат покрити, цената на парното ще поевтинее. Това е хубаво, но ще се случи едва след една година!
А имаше възможности още тази година парното да поевтинее. Например загубите на топлофикациите можеха да не се компенсират наведнъж, а това да стане на части – за 3-5 г. Тогава хем топлофикациите щяха да си получат парите, хем потребителите нямаше да бъдат натоварени още една година с високи сметки.
Но имаше и още един вариант – загубите на топлофикациите от енергийната криза да се покрият от Фонда за енергийна сигурност. Този фонд изплати 6 милиарда лева миналата година точно за компенсации на бизнеса по време на енергийната криза. Спокойно фондът можеше да отдели 200-300 милиона, за да компенсира и потребителите на парно. (Да, само 200-300 милиона са достатъчни да се реши проблемът с изкуствено високата цена на парното.) Абсурдно е да се дадат 6 милиарда за компенсации на бизнеса, но да няма 200-300 милиона за компенсации за потребителите на парно. Всъщност парите ги има във фонда, още повече ако се направи разсрочено компенсиране за няколко години.
Положителното по отношение на парното е, че все още не е късно това да се случи – така или иначе отоплителният сезон започва едва през зимата. Пропуснато беше компенсирането от 1 юли, но с едно решение на парламента и правителството това може да стане от 1 януари, така че цената на парното да спадне до по-ниски нива още този отоплителен сезон. Няма нужда да чакаме чак до юли догодина, за да видим реални сметки за парно.
Има още един неизползван инструмент. Парламентът в началото на година гласува специална вноска от “Нефтохим”, базирана на евтиния руски петрол. Идеята беше тези пари да се връщат обратно на потребителите под формата на компенсации за цените на горивата. Все още този закон не се прилага и няма събрани средства. Може би е време законът да се приложи, което ще намали цените на горивата.