Къщи на два века в Стария Пловдив заблестяват след реставрации
- “Павлити” става творческа работилница за деца и възрастни
- В “Данчовата” разкриват оригинално кафене
Да поддържаш 30 обекта в Стария Пловдив, е задача от изключителна сложност.
Човек, като влезе в архитектурния резерват, се пита: “Как се управляват толкова старини?”.
“Не е лесно, защото всичките са културни ценности. Всяка от къщите има специфика и изисква внимателни грижи и поддръжка. Сложно е, тъй като са стари къщи и крият изненади”, обяснява директорката на общинския институт “Старинен Пловдив” доц. Елена Кантарева-Дечева. Реставратор по професия и призвание, тя следи всеки детайл при обновяването на фасади и интериори на самите възрожденски сгради.
“Приоритет в работата на института е опазването на културното наследство и превръщането му в ресурс за развитието на културния туризъм в община Пловдив. Извършват се инвестиции в опазване, консервация, реставрация, интерпретация, представяне и популяризиране на културното наследство. В последните три години за тази дейност бяха осигурени средства от бюджета и собствени приходи на института, както и от спечелени проекти към Министерството на културата и Националния фонд “Култура”, допълва тя.
По думите й са изготвени проекти за реставрация на автентичната баня в къщата на д-р Стоян Чомаков, където е постоянната експозиция на художника Златю Бояджиев. Ще се работи по интериора на музейна аптека “Хипократ”, по фасадата на Данчовата къща, ще се прави обследване и проект за конструктивно укрепване на скелето на Античния театър. Осъществиха се реставрациите на къща “Стамболян”, на фасадата на Маазата, на таваните и оригиналните стенописи в интериора към къща “Хиндлиян”. Направена е аварийна стабилизация на пострадалото сграфито на Димитър Киров на сградата на ул. “Съборна”.
Усилията на института в момента са насочени към приключването на реставрацията на фасадата на къща “Павлити”, известна още като Синята къща. Стартът беше даден през март тази година, а в началото на септември трябва да е готова. Кантарева е убедена, че това ще стане, тъй като в самата сграда е предвидила две изложби за празниците на Стария град, които тази година започват на 18 септември.
“Фасадата беше в аварийно състояние – компрометирани подкожушени и падащи мазилки, избледняло декоративно изписване, разрушен холкел, дървените елементи по обшивките, еркерните подпори и декоративната част от тавана на портика бяха силно увредени, както и някои прозорци”, разказва Кантарева. Идеята й е в “Павлити” да се разкрие център за творчески работилници и занимания за деца и възрастни. Къщата е строена около 1849-1850 г. и e паметник на културата.
В процедура на обществена поръчка за реставрация на фасадата е и друга перла в комплекса - Данчовата къща. Интериорът й е много добре запазен.
След обновяването на фасадата й, което Кантарева очаква да стане до края на годината, се предвижда отваряне на кафене в нея. Има го по проект, но никога не е функционирало. А в тази част на Стария град човек няма откъде една вода да си вземе. Сградата е с красиви дърворезбовани тавани. Построена е в края на XVIII век.
Много разчитаме след отварянето за посещения на двете къщи - “Павлити” и “Данчова”, заедно с къщите “Недкович” и “Стамболян”, намиращи се в съседство, да се обживи източната част на Трихълмието, очаква директорката на “Старинен Пловдив”.
И две от фасадите на емблематичната къща “Недкович” са предвидени за реставрация по одобрен и съгласуван проект, които се надява да бъдат завършени през 2024 г.
Уточнява, че работата на института, който ръководи вече трета година, е многопосочна. Освен реставрацията и поддръжката на невидимите културни ценности основна дейност са представянето и популяризирането на културното наследство, както и туристическото им обслужване. „Старинен Пловдив“ управлява двата туристически информационни центъра в града. В обектите на института се провеждат много културни събития, част от тях са традиционни, като “Празник на детето в Стария град”, “Светлина и надежда”, “Празници на Стария град”, Национални есенни изложби и Международни фотографски срещи.
“Работим и по обновяване на нашите експозиции. Защото наред с изучаването и популяризирането на културното наследство институтът трябва да функционира и като културен и образователен център, ориентиран към интерактивна комуникация, пространство за развитие и творческа реализация на личността”, изброява Кантарева.
Институтът е спечелил проект от национален фонд “Култура” на стойност 52 170 лв. за обживяване на недвижимото културно наследство на Античния театър чрез прилагане на иновативни и прогресивни технологии. Пространството под сцената трябва да бъде отворено, мултимедийна и интерактивна експозиция ще показва за какво е използвано в древността.
Гордост за Кантарева е напълно реставрираната фасада на къща “Стамболян”. Това стана миналата година. Тя беше дългогодишна база на Съюза на българските художници. “Много ми беше криво, че тази впечатляваща къща 20 години стоя с неизписани фасади. Щастлива съм, че в рамките на една година я възстановихме в пълния й блясък и посещаемостта в нея се повиши”, казва тя. В момента къщата е наситена с различни събития.
Пловдив отбелязва 5 години от кандидатстването в ЮНЕСКО сред римските си мозайки
Ако има обект, който е най-свиден на директорката на “Старинен Пловдив”, това е Епископската базилика на Филипопол. Вложила е 6 години от живота си в реставрацията и консервацията на късноантичните мозайки. Сега този паметник е превърнат в музей на световно ниво и не спира да приема посетители, откакто отвори през април 2021 г. Интересът към Базиликата е голям и постоянен.
“Опитваме се да разширим и до обогатим експозицията с нови виртуални реалности, наситихме обекта и с много събития”, казва доц. Кантарева.
Доволна е, че са оправдали идеята Базиликата да се превърне в мултифункционален посетителски център. Тя представя богатото мозаечно и археологическо наследство, а и вече се припознава като място за провеждането на културни събития – концерти, представления, конференции, творчески работилници.
На 5 септември сред мозайките бяха отбелязани 5 години от вписването на Пловдив в индикативната листа на ЮНЕСКО. Градът кандидатства със серийния обект “Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол - римска провинция Тракия”.
Годишнината беше ознаменувана с прeдставянето на книга, посветена на трите обекта – Епископската и Малката базилика и късноантичната сграда “Ирини”. Изданието е представително, пълноцветно, на български и английски. Включва документални снимки и чертежи и представя това, което Пловдив е декларирал пред световната организация. Набляга се на мозаечното наследство в трите паметника и тяхната свързаност.
“Представяме трите обекта, критериите, залегнали в нашата кандидатура пред ЮНЕСКО, както и декларация за автентичност и цялост на серийния обект”, обяснява Кантарева. Смята, че е достатъчно престижно включването на града в индикативния списък, но “трябва и да работим по плана за опазване и управление и номинационното досие на серийния обект”.
Директорката се надява на положително становище от ЮНЕСКО. Според нея ще е събитие не само за Пловдив, но и за България включването на римските мозайки от Филипопол в листата на световното културно наследство.