Ненчо Илчев краде плакат на Орфи преди 37 години – сега го показва в най-голямата колекция за фокуси в Европа
Дейвид Копърфийлд онемял, като разбрал за бобина, изработена от Никола Тесла за Мистер Сенко
Илюзионен спектакъл ОРФИ. Този надпис стои върху плаката, който грабва вниманието на 13-годишния тогава Ненчо Илчев. Залепен върху сградата на читалището в родното му село Момчиловци, Ненчо решава да го открадне. Сгъва го и чака цял ден Орфи да пристигне. Когато вижда големите коли с реквизити, Ненчо Илчев показва плаката и илюзионистът веднага го вижда. “Защо си го откраднал? Сега как ще разберат хората, че съм дошъл?”, се кара Орфи на Ненчо и той го връща на старото му място. За кратко... защото вечерта пак отива и го отлепя. Този плакат запалва страстта му да колекционира реквизит за фокуси. От 1986 година досега актьорът и илюзионист грижливо съхранява плаката на Орфи. Именно той ще посреща всички посетители, дошли да разгледат най-голямата колекция на илюзионни атрибути в Европа. Ненчо Илчев успява да сбъдне мечтата си и да я покаже. От 1 септември в Момчиловци може свободно да се видят реквизитите на най-големите ни фокусници Мистер Сенко, Орфи, Лепас, Факира Мити, Ник Дим Кос, Астор и много други.
“Това е колекция, която аз събирам вече над 30 години. Няма музей в света на илюзионното изкуство. Има една-единствена колекция в Лас Вегас на Дейвид Копърфийл, която е огромна, но е на световно ниво. Необществена, затворена е и може да се разгледа само ако Копърфийлд те разведе”, разказва Ненчо Илчев. Той е един от късметлиите, които успяват да се запознаят лично със световноизвестния илюзионист Дейвид Копърфийлд. Когато е във Вегас с Любо Нейков, се среща с него и разговарят за кратко. Но Ненчо Илчев му казва нещо, което веднага грабва вниманието на Копърфийлд, а именно за електрическата бобина на Никола Тесла, изработена специално за българския илюзионист Мистер Сенко. Когато разбира, че Ненчо я има в колекцията, Копърфийлд онемява от изненада.
Въпреки че много негови колеги му предлагат да е в София, актьорът и фокусник Ненчо Илчев
избира в Момчиловци да подреди дълго събираната колекция от илюзионни атрибути
Точно от родното му село е започнала страстта му към фокусите. Там гледа първия илюзионен спектакъл на Орфи и оттам тръгва по пътя към София, за да се срещне с друг наш голям илюзионист - Мистер Сенко. Когато е на 13 години и вече е разбрал, че иска да се занимава с фокуси, Ненчо Илчев пише писмо до Евстати Христов с артистичен псевдоним Мистер Сенко. Той му отговаря, че го кани на гости в неговата къщичка в София. През пролетната ваканция тръгва с майка си и баща си до София, за да се срещнат. “Намерихме го къде живее, беше кокетна, много красива къща. Аз носих бонбони, звъннах на вратата. Мислих, че ще излезе един голям мъж с шапка и пелерина,а то излезе едно нисичко старче с жилетка и пуловерче, доста сопнат. Пита ме какво искам, обясних, че съм му писал писмо да се видим”, разказва Ненчо Илчев. Само че отговорът на Мистер Сенко не е очакван от малкия Ненчо. “Знаеш ли колко хора ми пишат писма?”, казва илюзионистът и е напът да го изгони. Но Ненчо Илчев разказва, че е пътувал отдалеч и има голямо желание да стане фокусник. Тогава му показва номерата, които е научил, но Мистер Сенко на всеки фокус му казва: “проста работа, проста работа...”.
Затова и илюзионистът му показал над 20 фокуса, но не му поискал пари. “На тръгване ми показа един фокус с кърпичка, която изчезва, но ми показа, че става с гумен палец. След като тръгнахме, аз мислих, че всичките други неща за фокусите мога да ги намеря - карти, топчета, но такъв палец не мога да намеря”, си спомня Ненчо Илчев. Майка му и баща му обаче са зъботехници, затова ангажирали всичките си колеги да помислят как могат да направят този палец. Накрая взели отливка от гипс на пръста на баща му и направили от пластмаса за протези два палеца. Само че били червени, затова Ненчо ги оцветил.
В музейната експозиция до първия му реквизит може да се видят и костюмите на Ненчо и Асистентка Ненка - двата любими образи от предаването “Комиците”. В образа на Асистентка Ненка влизаше актьорът Любомир Нейков.
Ненчо Илчев показва и първата си награда за фокуси през 1989-а година, след която се е запалил още повече.
Най-голямата мечта на Ненчо е обаче да създаде голям музей на илюзионното изкуство. Общината е определила сграда, където може да бъде направен музеят, но липсват достатъчно средства. Сега колекцията му може да бъде разгледана в центъра на Момчиловци, близо до църквата. Там преди години е било килийно училище, а после детска градина, в която е ходил Ненчо Илчев като малък. Музейната експозиция може да бъде разгледана безплатно, но на входа ще има дарителска кутия.
Маските на Лепас, с които си сваля главата
“Най-финият илюзионист” - така Ненчо Илчев нарича своя учител във фокусите Лепас. “Работил е в цирка, не е толкова популярен, но има най-мащабния спектакъл в България”, разказва актьорът. В музейната експозиция той е изложил и лист с програмата на Лепас за един негов спектакъл, който е написал красиво и четливо как да се изпълняват номерата. Лепас е подарил двете си маски, с които е правил фокуса да си сваля главата през 1999 година точно преди да почине. “Той беше уникален човек, много фин, ако не знаеше нещо, не се срамуваше да попита. Беше много любопитен да научава нови неща”, разказва Ненчо Илчев за Лепас.
Електрическия му стол на Мистер Сенко
Най-ефектният номер на Мистер Сенко е с електрическия му стол. Всяка година той е подменял атракцията, за да бъде все по-интересен неговият спектакъл. Решил през 1930 година да направи нов номер с електричество. Тогава чул за Никола Тесла и за неговите изобретения, свързал се с него и го помолил да му направи бобина. Тесла се съгласил срещу много пари да изобрети. Изпратил бобината специално в София.
Номерът се изпълнявал, като Мистер Сенко сядал на стола, включвал електричеството и през ръцете му излизали искри. Хващал в едната ръка крушка и тя светвала. Той дори изкарвал хора от публиката и ги карал да се хванат за ръце, а в последния човек крушката светвала. За времето тогава това е било голяма атракция.
Първите атрибути за фокуси на Ненчо Илчев
Вляво на снимката се вижда писмото, което Мистер Сенко изпраща на Ненчо Илчев. А до него са двата палеца, които майка му и баща му са изработили. По средата на снимката се вижда листчето, което издава тайната на първия фокус, който Мистер Сенко научил, когато бил млад. “Аз съм единственият, който знае тайната на този фокус, защото само аз съм запазил листчето през годините”, разказва Ненчо.
Целият реквизит на Иво Бързия
На снимката се вижда целият реквизит на фокусника Иво. Той е най-награждаваният ни илюзионист. Наричан е Иво Бързия, защото правил магиите си бавно и много фино. Винаги е завършвал представленията си с един и същи фокус - от шапката му падат карти, които изписват името му Иво.
Бурето на Мистер Сенко е на над 100 години
“Бурето” е една от най-старите илюзии на Мистер Сенко. То е в много добро състояние, въпреки че е обиколило цяла България и е на над 100 години. Фокусът се изпълнява, като асистентката се качва върху него, отгоре пада завеса, през това време асистентката влиза вътре и след като се вдигне отново, тя си подава само ръката през дупката на бурето.
Атрибутът, с който Астор е правил фокуса “Метаморфоза”, е на над 150 години
Преди да стане илюзионист, Сенко продавал кафе и почиствал в цирка. По това време там е работил един французин, който бил наричан Мистериозния турчин.
Той е правил илюзията “Метаморфоза”, а Сенко му е помагал.
През 1920-а французинът трябвало много спешно да напусне България, но нищо не можел да вземе със себе си, затова завещал целия реквизит на Сенко.
Младият фокусник тогава го взел и започнал да прави първите опити в цирка със сандъка на французина. Имал успех и първата илюзия - “ Метаморфозата” тръгва из България. Мистер Сенко завещал реквизита си на Астор.
В музейната експозиция може да се разгледа целият реквизит на Астор, който почина миналата година.
С номера с чашите и бутилките Астор печели “Златен Оскар” от Международното братство на маговете за магическо изкуство през 1981 г.
Най-голямата атракция на Орфи
Най-мащабният спектакъл на Орфи вдъхновява Ненчо Илчев да стане илюзионист. Той го гледа, когато е на 13 г. в читалището в Момчиловци. “Никога не съм подозирал, че след години ще притежавам реквизита на Орфи и ще мога да го покажа. Неговата жена Любка ми продаде на целия реквизит”, разказва Ненчо Илчев.
На снимката се вижда атрибутът за най-голямата атракция, с която Орфи печели през 1981 година сребърен медал за илюзионно изкуство в Швейцария, на 15-ия световен конгрес на илюзионистите. “Нямаме такава награда досега, на световно ниво е. Той го печели с тази илюзия. Казва се “Разминаване със смъртта”, разказва Ненчо.
Номерът се изпълнява, като на леглото ляга съпругата на Орфи, която е и неговата асистентка. Орфи завързва ръцете ѝ краката ѝ, а след 10 секунди тя трябва да се освободи, в противен случай шиповете ще паднат върху нея. Орфи заопчва да брои, но на 8-ата секунда шиповете падат. Той имитира, че има паника, публиката настръхва, но след като се вдигне завесата, се вижда, че асистентката е върху шиповете и пуши цигара.
Съпругата на Орфи е разказвала на Ненчо Илчев, че преди да демонстрират илюзията, са я упражнявали вкъщи. Репетирали са в апартамента им, за да имат координация. “Тогава имаше режим на тока, спират го внезапно и тя ляга. Върху нея има две бубини, които държат с електромагнити леглото, което тежи над 150 кг. Всеки шип е остър и тежи килограм и половина. Любка ляга, Орфи започва да брои, но токът спира и шиповете падат върху нея. 6 месеца прекарва в болницата, но не се отказва да прави илюзията след това”, разказва Ненчо Илчев.
Куфарът на Мистер Сенко, с който
обикалял света
На снимката се вижда част от колекцията на Мистер Сенко. Той е наричан така, защото в началото е изписван като Мистериозният Сенко. Само че при отпечатването на плаката е нямало достатъчно място за цялото име, затова го съкратили на Мистер Сенко. В началото илюзионистът се ядосал, но после приел артистичния си псевдоним. В експозицията е изложен оригинален бюст от скулптора Марко Марков, направен през 1956 г.
В Момчиловци може да се види и куфарът на Мистер Сенко, в който е събирал реквизита си и е обикалял целия свят.