Сергей Петров-Араджиони: Важни “музиканти” искали “Вагнер” в руската армия, Пригожин давал отпор
Със смъртта му част от руснаците получиха “възмездие”, а Кремъл запази суровия си имидж, каза още пред "24 часа" политологът от украински произход
Oще акценти от интервюто:
- Масово в Русия хората нямат съмнения, че Путин ликвидира своите врагове
- За България и Турция Черно море трябва да е основен приоритет заради сигурността и стратегическите им интереси
- Сега България има ясна позиция по войната, но е малко късно за препозициониране
- Местният вот ще остави разочаровани някои по-неопитни политически играчи на родната сцена
- Теми като 3 март няма кой да ги експлоатира успешно в момента освен една партия
- Очаквана или неочаквана беше смъртта на лидера на “Вагнер” Евгений Пригожин толкова скоро след преврата, макар и в самолетна катастрофа?
- В предходния ни разговор преди два месеца споделих, че предстои да видим дали Пригожин ще “падне от терасата”, или ще наблюдаваме друг сценарий. Лично мен не ме изненадва. Само можем да си припомним съдбата на други опозиционери в Русия, които просто развиваха обществена дейност.
“Рейдът” на Пригожин към Москва е много по-тежко провинение.
За Русия бяха необходими действия в подобна ситуация, за да се запази суровият и непоклатим имидж на Кремъл. Част от населението там е имало своите очаквания за “възмездие”.
Русия ще може да изкомуникира лесно случилото се. Винаги има опцията да обвини Украйна или да запази мълчание - което прави към този момент, и да остави хората сами да предполагат. Масово в Русия хората нямат съмнения, че Путин ликвидира своите врагове.
- Смъртта му как ще се отрази върху активността на “Вагнер” както в Европа, така и в Африка?
- Активността на “Вагнер” в Европа е спорна и към момента. Има информация, че високопоставени “музиканти” (така наричат бойците от частната военна компания "Вагнер" - б.р.) са започнали работа директно с Министерството на отбраната на Русия и подготвят прехвърлянето на дейността на ЧВК “Вагнер” към МО. Именно това в последните месеци най-вероятно е опитвал да предотврати Пригожин.
Дейността им в Беларус също е със спорна ефективност. Въпреки заявленията, че ще превърнат беларуската армия в боеспособна, трябва да бъдем реалисти. По време на война никой няма да остави най-качествените и боеспособни бойци да бездействат и да провеждат обучения. Следователно, тази част от контингента на Вагнер, който се намира в Беларус, не е най-подготвената. Друг голям въпрос е как точно с няколко учения се трансформира една слаба армия, която няма реален боен опит. В допълнение следва да отбележим - руски сили провеждат съвместни обучения с беларуските, и то от години.
По-скоро позиционирането на “музиканти” близо до полската и украинската граница е със съвсем друга цел - да се държи допълнително напрежение - от една страна, за действия от север в Украйна, а от друга - възможност за възникване на ескалация с държава от НАТО и ЕС - Полша.
Очаквам по-скоро да са активни в Африка, предвид новите процеси там, но е много вероятно тяхната активност да е под шапката на официалната власт. Дали името “Вагнер” ще се превърне в емблема без особено съдържание - това ще реши именно официалната власт в Русия.
Не трябва да забравяме, че “Вагнер” съществуваше самостоятелно благодарение на колосалното държавно финансиране, което Пригожин осигуряваше чрез близостта си до Путин.
- А възможен ли е нов поход към Москва?
- Много хора очакваха, че това е само началото и че ще се появи енергия за промяна в Русия, но аз виждам ситуацията по друг начин. Един подобен поход следва да бъде добре организиран, координиран, финансиран и професионално изпълнен. След разпръскването на “Вагнер”, ликвидацията на лидера, а и прекъсването на финансирането не виждам подобен вариант.
Ако информацията, че масово ключови фигури от “Вагнер” работят вече официално в МО на Русия, е напълно достоверна, нов поход към Москва започва да изглежда невъзможен.
Много хора очакваха и разделение по високите етажи на властта в Русия, което да доведе до сериозни промени - това също не се случи. Разбира се, има смисъл да се наблюдава ситуацията, но не и да се правят гръмки предположения.
- Някoи анализатори прогнозират не край, а някакво “паркиране” на войната в близко бъдеще. Кои са основните моменти, които трябва да следим сега?
- Войната навлезе във фаза, която трябваше да бъде избегната, ако наистина целта на Запада беше прекратяване на военните действия. Заявяваха се гръмко нови пакети помощ със стотици бройки, от които са достигнали между 20 и 40% по различни оценки.
И пристигат изключително бавно. Това позволи на Русия да предприеме два хода - да допълни частите по фронтовата линия, да закара максимално много техника и да изгради отбранителни линии. Ако не се случи нещо извънредно - няма да видим скоро големи териториални промени.
Дори да са успешни контраофанзивите на Украйна, то те не могат да се случат в рамките на седмици, дори на месеци. Фронтовата линия е огромна, а теренът - неблагоприятен за придвижване.
Войната може да се превърне в един продължителен маратон на изтощението, което със сигурност ще доведе до следните резултати - още повече човешки жертви, в това число и цивилни, финансово изцеждане и на двете държави и обществено недоволство. Парадоксалното е, че нито една от двете страни няма намерение да прави отстъпки.
За всяко населено място, което е взето, и двете страни разгласяват активно, което създава информационен шум и някакво усещане за раздвижване, но ако отворим картата на Украйна и проследим, ще установим, че става дума за изключително незначителни промени в цялостен мащаб. Буквално се водят тежки сражения за всеки метър.
Започва да се създава усещане, че Западът е очаквал светкавични действия. Ако това в действителност е общо мнение, а не просто лош подбор на думи по време на изказвания на хора от НАТО и управляващи в Европа, това значи, че войната в Украйна не ги е доближила до суровата действителност достатъчно.
И от друга страна, поставя под въпрос бъдещата подкрепа. Много трудно се обяснява на населението отделянето на средства за конфликт, който се усеща като чужд и далечен, докато инфлацията води до обедняване.
Русия пък прави всичко възможно да дестабилизира някои страни и да се възползва от антизападните настроения там. Разбира се, това може да доведе до икономически щети за някои страни като Франция например, но фундаментални промени не следва да очакваме.
Всички очакваха и обявяване на нова валута от БРИКС, която да премахне доминацията на долара, но видяхме, това не се случи. Дори да се предприемат действия в тази посока, трябва да си даваме сметка, че подобен процес по създаване и адаптиране на нова валута, и то от няколко държави, може да отнеме години, докато започне да придобива реален ефект. Отделно, чисто икономически, този проект е доста спорен дори на ниво идея.
- На този фон България как се позиционира - във външно- и вътрешнополитически план?
- В това отношение за пръв път от началото на войната България има ясна посока. Имаме управление на “некоалиция”, която беше създадена с мотива, че трябва да има евро-атлантическо правителство, предвид динамиката на процесите в международен план. Именно подобни действия наблюдаваме - срещи на високо ниво между Украйна и България, както и помощ за воюващата страна.
Проблемът на България е, че вече е малко късно за позициониране, понеже Западът гледа на нас като на ненадежден партньор, а Русия ни обяви за неприятелска държава, което на езика на дипломацията казва, че сме в много лоши отношения.
Агресивната реторика спрямо България от телевизионните екрани в Русия също зачестява. И това е нормално.
За България е много важно да следи внимателно ситуацията в Черно море. В момента напрежението е по-високо, отколкото в началото на войната. Само в последните няколко седмици се случиха няколко неща - Русия вече направи предупредителен изстрел (буквално) срещу търговски кораб, а Украйна имаше изненадваща акция по крайбрежията на Крим, осъществена по море и въздух.
Така за България и Турция в момента следва Черно море да е основен приоритет, що се отнася до сигурността на двете държави, но и техните стратегически интереси.
- Предстоящите местни избори нов извор на напрежение ли ще са, или своеобразен край на миниреволюцията от 2020 г.? Как ще се развият според вас на базата на това, което виждаме в момента?
- Първата точка на напрежение, която ще назрее всеки момент, е ще има ли машинно гласуване, или ще бъде само на хартия. Това е въпрос, на който дори ЦИК няма отговор към този момент, а изборите наближават и особено време няма. Оставаме с усещането, че към момента е летният период на почивките и не се работи активно по този въпрос.
Разбира се, общото напрежение ще расте с времето, защото местният вот е изключително важен при нас. В някои отношения е по-важен за партиите и от националния. И преди сме наблюдавали, че дори между коалиционни партньори в национален план се стига до изостряне на тона по време на местни избори.
Не обичам да правя прогнози за избори, но ще споделя само две мои предположения. Едното е, че местният вот ще остави разочаровани някои по-неопитни политически играчи на родната сцена. Другото е, че само една партия ще може да извлече голяма полза от изборите.
Понеже споменахте революция, ще си позволя да припомня една емблематична фраза - “Революцията изяжда децата си”.
- Изчерпана ли е енергията за нови политически проекти и движения? Или събития като 3 март могат да обединят много българи в народно движение, както спомена Румен Радев?
- За да се създаде “вълна”, както я наричаме жаргонно, трябва да има някакви катаклизми и сериозни процеси, които да са в момент на ескалация. Такива към момента няма и времето до местния вот е кратко. Теми като 3 март няма кой да ги експлоатира успешно в момента, освен една политическа партия.
Има и натрупване на умора сред населението. За много кратък период от време минахме през няколко избора, различни играчи спечелиха доверие, а после то се срина. Подозирам, че най-много електорален дивидент от това може да извлече отново тази партия, която споменах.
И все пак не бива да забравяме, че местният вот има своите специфики. Има и други фактори освен партиите, които могат да окажат влияние на резултатите.
CV
Сергей Петров – Араджиони е роден в Каварна
Завършва Професионална гимназия по икономика “Д-р Иван Богоров” с профил “Митническа и данъчна администрация”
Завършва специалност “Политология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.
Изучава “Международна политика и сигурност” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”
От 2017 до 2021 г. е председател на Младежка асоциация по политически науки
Автор на публицистични статии и научни публикации