1964 г.: английският посланик сър Уилям Харпър следи Българската армия
Тодор Живков изглеждал самоуверен като човек, който здраво държи “положението” след свалянето на Хрушчов
“Най-важният политически акцент е, че двата главни рода български войски - сухопътните сили и авиацията - са изцяло зависими от съветското финансиране и доставки. Това, изглежда, е ефективен и дискретен заместител на системата за пряк контрол, упражняван от съветските представители в годините след войната.” Това пише първият британски посланик в София сър Уилям Харпър (1964-1966) в доклада си до британския външен министър Патрик Гордън Уокър. Харпър прилага и доклада и анализа на военния аташе полк. Уест за българските въоръжени сили. Докладите са изпратени на 8 януари 1964 г.
“Не само по причини на вътрешната сигурност на България Съветският съюз ще се стреми да упражнява ефективен контрол върху българските въоръжени сили”, пише още посланик Харпър.
Според англичаните България има важно стратегическо значение за СССР по две причини - като буфер срещу атака от юг (Гърция и Турция), и като трамплин за офанзива към Средиземноморието.
В анализа на полк. Уест обаче пише, че “никоя от тези две евентуалности не изглеждала вероятна”. А поддържането на силна българска армия на границите с Гърция и Турция служело като полезно средство за упражняване на натиск върху двете балкански държави - членки на НАТО.
През 1964 г. се навършват 20 г. от революцията в България, но годината започва под сянката на процеса срещу Иван-Асен Георгиев. В края на 1963 г. той е осъден по обвинения в шпионаж за американците и е екзекутиран през януари 1964 г. И за това пише в задължителния годишен доклад, който посланик Харпър изпраща на 7 януари до външния министър Патрик Гордън Уокър.
По време на ареста Георгиев е научен работник в Правния институт на БАН и представител на България в ООН. Роден е на 27 март 1907 г. в София. Завършва право в Париж и след завръщането си в България работи като адвокат, включително в кантората на Нисим Меворах, бащата на поета Валери Петров.
Интересен факт от биографията на Иван-Асен Георгиев е, че веднага след 9 септември 1944 г. става главен секретар на МВР. Тогава министър на вътрешните работи е Антон Югов, а няколко месеца в министерството работи и Тодор Живков. Може би заради всичко това никой не може да допусне, че човек като Георгиев е агент на ЦРУ.
Случаят “Иван-Асен Георгиев” дава повод на властите да засилят контрола в държавата и да бъдат бдителни и към западните дипломатически мисии. Въпреки известно разхлабване на идеологическата примка все още човек може да бъде пратен в затвора заради виц за Тодор Живков или заради “клетви и хули” към народната власт.
В доклад, написан през 1963 г., но произнесен през 1964 г., Живков остро критикува писателския съюз и предупреждава творците, че е задължително те да прилагат критериите на социалистическия реализъм в своите книги.
Според посланик Харпър в страната вървят слухове, че в ръководството на държавата има много разногласия. Те стават особено интензивни след свалянето на съветския лидер Никита Хрушчов през октомври 1964 г.
Мнозина се надяват, че Живков, като вярно протеже на Хрушчов също ще бъде прогонен от властта или поне ще освободи един от двата поста, които заема - на министър-председател и на първи секретар на ЦК на БКП.
Всъщност през 1964 г. има само една “голяма промяна” във властта, след като на 20 април умира Димитър Ганев, председател на Президиума на Народното събрание. В неговия стол сяда Георги Трайков, председател на Постоянното присъствие на БЗНС, партия, която дори няма собствена програма за управление.
За погребението на Димитър Ганев от СССР пристига Леонид Брежнев, председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Може би тогава е започнала “сглобката” между Живков и Брежнев. Българският ръководител бързо прилепва и към новия съветски лидер и оцелява. На срещата с посланик Харпър той изглеждал самоуверен като човек, който здраво и сигурно държи “положението”.
Но слуховете за разногласия в управлението и политиката продължават. Говори се, че имало различия каква да бъде линията по съветско-китайския спор. Някои високопоставени членове били недоволни от степента на сервилност към Съветския съюз. И дори, че старши офицери се дразнели от пълната зависимост на армията ни от СССР. Посланик Харпър обаче коректно отбелязва в доклада си, че “няма и зрънце информация, която да потвърди тези слухове”.
Все пак зрънце е имало и от него пораства фиданката на първия български опит за преврат година по-късно.
Към края на 1964 г. и началото на 1965 г. бившият партизанин Иван Тодоров-Горуня, който след 1944 г. става партиен ръководител в родния си Врачански окръг, и Цоло Кръстев, също бивш партизанин, организират група от висши офицери със сталинистки възгледи. Тя планира да замени смятания от тях за твърде либерален лидер Тодор Живков. Сред офицерите е и комендантът на София генерал-майор Цвятко Анев. Опитът се проваля. Кръстев и Анев са арестувани, а Горуня е (само)убит.
Но това е тема за друг разговор.
Иван-Асен Георгиев е агент на ЦРУ от 1956 г. до 1963 г.
Първият голям удар, който МВР прави през 1963 г., е разкриването на Иван-Асен Георгиев като шпионин на ЦРУ. “Разкриването на Георгиев е заслуга на нашето разузнаване и днес напразно някои особи се опитват да хвърлят кал върху него”, пише Ангел Солаков в книгата си “Председателят на КДС разказва” (1993).
Всъщност първият сигнал за Георгиев идва от КГБ през 1961 г. На кораба, с който лидерът на СССР Никита Хрушчов, Тодор Живков и ръководителите на други комунистически партии пътуват за САЩ за заседание на ООН, постъпва “сигнална записка”, че сред придружаващите ги държавни служители се намира и отговорен служител от България, за когото има сведение, че е агент на ЦРУ.
Кой е точно той, не се знае, но всички от групата са поставени под наблюдение.
Един ден викат Ангел Солаков, тогава първи зам.-министър на МВР, в дома на Иван-Асен Георгиев на ул. “Владимир Заимов” в София. По това време той е в САЩ, а със съпругата си са пред развод и тя живее на друго място. В апартамента показват на Солаков бележник, намерен между книгите в богатата библиотека. Според полк. Нецов от спецслужбите това е бележникът за шифроване, с помощта на който Георгиев получава указания и изпраща шифровани данни в ЦРУ.
Иван-Асен Георгиев е арестуван на 3 септември 1963 г. в СССР, където е на служебно посещение като председател на Международния институт по космическо право. Мандатът му в ООН изтича в края на 1961 г. и той остава на работа в МВнР. От България за Москва заминава специална група, водена от зам.-министъра и шеф на ДС Мирчо Спасов. В групата е и полковникът от контраразузнаването Иван Охридски, чиято задача е да разпита Георгиев още в самолета. При този разпит дипломатът признава, че е агент на ЦРУ, но не казва почти нищо конкретно за своята дейност.
Дълго време арестът е държан в тайна. За своите познати в България и за ЦРУ Георгиев продължава да е в Москва. През това време нашите служби подготвят една радиоигра. Целта е да изпратят радиограма до ЦРУ, като много разчитат на съгласието и участието на Иван-Асен Георгиев.
Ангел Солаков провежда разпит на Георгиев в кабинета си. Задачата му е да “разговори” агента на ЦРУ и той да разкаже подробно за дейността си. И най-важното - да разкрие начина си на връзка със своя резидент и да даде възможност те да проведат радиоиграта с ЦРУ.
Но контраразузнаването претърпява провал. В определен ден и час Георгиев е в някогашната книжарница на ъгъла на “Руски” и “Раковски” срещу ЦДНА, за да го види представителят на американското разузнаване. Американецът наистина минава, но очевидно Георгиев по някакъв начин му сигнализира за ситуацията. След това вече не се получават никакви сигнали от ЦРУ. “Радиограмата завърши с поздравление от наша страна до ЦРУ, че е разкрит агентът им в България”, казва Ангел Солаков. Но реално по-голямата част от дейността на Иван-Асен Георгиев срещу България така и остава неразкрита.
На 31 декември 1963 г. Георгиев е осъден на смърт. Разстрелян е на 4 януари 1964 г. в София.