Доц. Румен Бостанджиев, сексолог: За насилника партньорът е “човешки ресурс”
Депутатите не могат да дадат срок за “интимна връзка”, те само отклоняват вниманието от реалните проблеми
- Доц. Бостанджиев, реалистичен ли е срокът, който дадоха депутатите за съществуването на интимна връзка - 60 дни? В такъв ли период можем да говорим за трайна интимна връзка?
- Депутатите няма как да дадат срок за съществуване на интимната връзка. Те могат единствено да отклоняват вниманието от реалните проблеми, свързани с насилието, а това безспорно е тема, която изисква много по-задълбочен подход, ако наистина целта ни е да живеем в един по-мирен и сигурен свят.
- Щом интимната връзка е само между мъж и жена, значи ли, че гей двойките не могат да търсят защита от насилие и насилникът няма да получи наказание?
- Насилието е феномен, характеризиращ човешките отношения. То не се определя от пола на взаимодействащите лица, нито от характера на връзката им. Затова насилствените действия следва да са криминализирани независимо от партньорския статус и специфичните характеристики на конкретната връзка между насилника и жертвата.
Сексуалната ориентация на партньорите в подобни връзки няма никакво значение и не би следвало да се коментира, когато става дума за насилие.
- Какви хора са склонни към насилие във връзката?
- Насилието се случва при двойки, в които отсъства взаимно уважение и зачитане. Обикновено при тях се води ожесточена борба за власт и контрол. Партньорите се възприемат като „човешки ресурс“, който трябва да бъде употребен за лични нужди. Едната или и двете страни имат нагласата, че силовото решаване на конфликтни ситуации е допустимо. Ту единият, ту другият взема надмощие.
Насилствени действия се случват и при двойки, в които партньорите са личностно незрели и трудно контролират емоциите си. Схватките при тях имат импулсивен характер и често пораждат съжаление и разкаяние. Системните прояви на насилие обаче са най-чести при двойки, в които едната страна се е поставила в безпомощна позиция и търпи насилственото поведение на другата поради зависимостта си от партньора. Промяната на тези деструктивни модели на съжителство изисква не само възпиране на насилника, но и подкрепа на жертвата в посока на придобиване на по-голяма автономност и равнопоставеност.
- Как може да се докаже интимна връзка?
- Реалният въпрос, който най-често възниква в съдебната практика е как да се разбере насилието в една интимна връзка. Това е трудна задача и тя предполага баланс между възможностите за защита при евентуално посегателство, но и възможност за защита срещу набеждаване за насилствени действия, каквито реално не са извършени.
- В кой момент от интимната връзка най-често се стига до насилие?
- За ескалацията на конфликта най-вече допринася липсата на взаимно разбиране и доверие. Желанието за постигане на едностранна изгода чрез подчинение, контрол и манипулация, също наливат масло в огъня. Най-страшното е, когато се прекъсне топлата човешка връзка и двете страни са амбицирани спечелят битката, дори и с цената на общата гибел. Често в такива схватки се ангажират и други роднини, които черпят дивиденти от войната в двойката.
Формален повод за насилствени изблици най-често е разкриването на паралелна интимна връзка или желанието за по-голяма автономност, което поставя под съмнение доминиращата позиция на склонния към насилствен контрол партньор. Нерядко агресивното поведение е улеснено и от употребата на алкохол или други психоактивни вещества.
- Кой по-често търси консултация с вас - жени, мъже или двойки? Повече съпрузи или повече живеещи на семейни начала и интимни партньори?
- Статистиката тук е без значение. По принцип брачната регламентация на отношенията дефинира по-ясно ролите и отговорностите, но това само по себе си не гарантира хармонични отношения. В разстроените връзки страдат и мъжете, и жените, затова ключовият момент в семейната терапия е мотивацията и на двамата партньори да намерят по-смислен и взаимно удовлетворяващ начин на партниране.
Задачата обаче никак не е лесна. Тя изисква добра воля и активен принос и от двете страни. Терапевтичният ми опит показва, че при висока мотивация на партньорите и готовност за взаимна подкрепа и разбиране използването на насилие в отношенията може да се прекрати и замени с много по-конструктивни и ефективни начини за намиране на решения в конфликтни ситуации. Много би могло да се направи в тази посока и в сферата на образованието, защото ненасилственото справяне с проблемните ситуации е ключов момент в изграждането на социалната и емоционална компетентност на подрастващите. Тук училището има решаваща роля.
- Какви са най-честите проблеми между двойките, заради които търсят специалист?
- В основата на повечето сюжети, с които идват двойките в кабинета ми, е трудността да се поставиш на мястото на другия, да видиш ситуацията и през неговите очи. За това е необходимо разбирането, че другият е човек като теб, който има същите права и нужди, и заслужава същото уважение, разбиране и подкрепа.
Посредничеството на семейния терапевт е решаващо, когато партньорите разберат, че няма как едностранно да спечелят битката. Тогава целта на терапевтичния процес е да се възстанови топлата човешка връзка, при която и двамата да вземат взаимно изгодно и съгласувано решение как да продължат живота си. В някои случаи това може да означава и цивилизована раздяла с максимално редуциране на взаимните загуби.
За благополучното намиране на решения в партньорската връзка, огромна роля играят и пълноценните сексуални отношения. Най-често те се нарушават не от болести, а от неразбиране и загуба на емоционален синхрон. Затова преодоляването на обичайните неблагополучия в тази област е една от първите стъпки към намиране на добри решения и в общите партньорски отношения.
- Какъв е най-куриозният проблем, с който сте се сблъсквали?
- Професионалната етика изисква личните истории на хората, които търсят помощ при мен, да бъдат запазени в тайна. Съдбата на всяка двойка е уникална и изпълнена с много поуки и изненади. За мен обаче най-изненадваща е способността на хората да намират оригинални и добри решения, когато в отношенията им се върне любовта и стремежът към общо благополучие. Това е най-висшето изкуство на общуването, в което всеки от нас е творец.
- Има ли разлика в проблемите между интимните партньори днес и преди 1989 г.?
- Със сигурност има и разлики, и прилики, но интересното е пред какви нови предизвикателства се изправяме днес, а те съвсем не са малко. Съществената промяна настъпи през последните две десетилетия, когато хората бяха потопени в океан от противоречива и в повечето случаи манипулативна информация, свързана със сексуалността и интимните отношения.
Тежката медикализация на коментарите в тази област породи изключително високо ниво на тревожност и несигурност, което най-често е в основата на неблагополучия в сексуалната изява. За съжаление хората все повече гледат на секса предимно като на физиология и търсят решенията в хапчетата, пренебрегвайки драстично своите преживявания и качеството на човешките отношения между партньорите.
- Копират ли двойките в отношенията си поведението на своите родители?
- Безспорно установен факт е, че всеки от нас е склонен да следва заучени модели на партньорско поведение, които е възприел от своите родители. Дълги години тази догма бе доминираща в семейната терапия и фокусираше вниманието главно върху изследване на семейните модели, които пораждат актуалните проблеми между партньорите.
Днес, благодарение на постиженията на невро-физиологията знаем, че мозъкът ни притежава свойството невропластичност. То ни позволява да осъзнаваме и активно да променяме поведенческите модели, учейки се от грешките на предшествениците си и разкривайки собствената си способности да бъдем творци в личния си живот. Затова съвременната терапия е в много по-голяма степен фокусирана върху възможностите ни за пълноценен живот и пътищата да го сътворим по начин, различен от този на родителите ни. Ние сме свободни както да черпим от силата на нашите корени, така и да трасираме нови посоки.
- Може ли да има истински равноправна връзка, без единият да доминира над другия?
- Лидерството в двойката е динамичен и многомерен процес, в който всеки от двамата има своя принос. Успешни са тези двойки, в които партньорите зачитат специфичните си компетентности и качества и си взаимодействат, за да печелят заедно.
- Като че ли все още българите са патриархално настроени - преобладаващо мъжът е водещият във връзката. Но имало ли е малтретирани от жените си мъже?
- Нашата традиция зачита мъжа и жената като равнопоставени и равноправни партньори в семейния живот. Векове наред именно взаимната подкрепа и разбиране са позволили на предците ни да устоят на какви ли не изпитания. Когато става дума за отклонения от тази традиция, разбира се, че онеправдани могат да са не само жените, но и мъжете.
През последните десетилетия патриархалният модел на родовата задруга с ясна йерархия и роли масово бе заменен с много по-динамичния модел на малкото градско семейство, съставено от родителите и техните деца. Запазването на връзката между поколенията е важна предпоставка за сплотеността ни като народ и предаването на хилядолетния ни опит и култура. Обезродяването много често прави младите по-уязвими при обстоятелства, които изискват подкрепа от разширената родова общност и мъдростта на по-възрастните.
- Все по-често се срещат двойки с огромна възрастова разлика. Идват ли при вас и с какви по-различни проблеми от тези, които са на една възраст?
- Разликата във възрастта на партньорите понякога може да е предизвикателство, но аз познавам не една двойка, която е изградила чудесни отношения и живеят щастливо независимо от това. Във всяка възраст човек има какво да даде на интимния си партньор и свързването на хора от различни поколения би могло да има изключително благоприятен ефект и за двете страни, стига да е осъзнато и доброволно избрано.
Съвременният човек е творчески настроен към семейните си роли, които не винаги опират единствено до създаването и отглеждането на поколение. В по-зряла възраст, когато тази роля вече е изпълнена, хората могат да намерят много други смислени основания да бъдат щастливи заедно.
- Има ли промяна в интимните връзки в сравнение с периода отпреди ковид?
- Ковид научи много хора да са по-сплотени и автономни, но при други засили чувството на придобита безпомощност, тревожност или отчуждение. Всеки човек приема подобни предизвикателства според степента си на духовно развитие. Зрелият подход ни прави по-силни, но ако очакваме някой друг да оправя живота ни, със сигурност потъваме още повече. Като цяло отминалият кризисен период показа неотменимата роля на семейната общност и здравата връзка между интимните партньори за оцеляването ни при екстремни външни условия.
- Случвало ли се е да ви търсят двойки, които се оказва, че изобщо не се познават?
- Партньорите в една връзка непрекъснато научават нови неща един за друг. Често разкриването на съществени страни от преживяванията, опита и ценностите, споделянето на собствените страхове и мечти между хората в една връзка, ги прави по-способни да намират добри решения в съвместния живот. Затова и една от целите на семейния терапевт е да подпомогне партньорите във взаимното им опознаване.
- Родителите по-скоро пречат на отношенията в двойката или помагат?
- Влиянието на родителите върху партньорските отношения на децата е огромна тема, в която възрастта на родителите далеч не е акцент. Същественият процес е как се трансформират отношенията между родителите и децата, когато потомците са вече пълнолетни и започват да изграждат свои интимни връзки. Добре е родителите да са подкрепящи, но директната намеса в личния живот на децата рядко дава добри резултати.