Мегатрус и цунами разрушават Истанбул до 7 години, убиват над 2,5 млн. души
Природните бедствия ще отприщят невиждан хаос в турския мегаполис
Следващото голямо земетресение в Истанбул е закъсняло и не е въпрос дали ще се случи, а по-скоро кога, убедени са учени. Разрушителният трус с магнитуд 7,8, който удари Южна Турция през февруари, уби десетки хиляди и засегна милиони, напомни на жителите на турския мегаполис, че те може да са следващите.
Някога столица както на Византийската, така и на Османската империя, гъстонаселеният град е дом на около 16 милиона души. Той се намира несигурно близо до разлома на Северен Анадол, който минава на 20 километра от Истанбул и през Мраморно море. В исторически план разломът е довел до няколко катастрофални земетресения, включително такова с магнитуд 7,6 по Рихтер, което удари близкия град Измит през 1999 г., убивайки над 17 000 души и разселвайки около 500 000 други.
“Очакваното земетресение в Истанбул ще бъде с магнитуд между 7,2 и 7,6. Ако това земетресение се случи, то ще причини повече щети от тези на 6 февруари. Дори две къщи да се срутят на улицата, забравете за това място.
Не можете нито да помогнете, нито да спасите някой
600 000 къщи са в опасност. Помислете, че във всяка къща има четирима души, това означава, че 2,5 милиона души ще бъдат изправени пред смъртта. Броят на загиналите би бил невероятен”, предупреждава сеизмологът Наджи Гьорюр. Той допълва, че не трябва да се съсредоточаваме само върху 16-милионния Истанбул, защото земетресението ще засегне целия регион на Мармара, тъй като ще се случи в Мраморно море.
Сеизмологът е на мнение, че Истанбул е можело да бъде подготвен за земетресение през тези 24 години след природното бедствие през 1999 г., което уби над 17 хил. души в района на Мармара. “В сегашното си състояние обаче Истанбул не е готов за такова бедствие. Трябва да направим цялата инфраструктура на града устойчива на земетресение. Става дума за пътища, мостове, виадукти, канализация, питейна водопроводна мрежа. Видяхме какво се случи с 10 града при земетресенията на 6 февруари”, казва още Гьорюр.
В началото на август турският министър на околната среда и климата Мехмет Ожасеки пък предупреди, че 600 000 апартамента ще се срутят в Истанбул при земетресение с магнитуд над 7.
“Представете си, че две сгради се срутват на всяка улица, транспортът спира моментално. Инфраструктурата също се срутва, не може да се доставя природен газ. Ако това стане,
Истанбул ще се превърне в огромен затвор”,
разяснява Ожасеки.
На свой ред проф. д-р Доган Калафат, директор на Регионалния център за проследяване на земетресения и цунами на обсерваторията “Кандили”, допълва, че вероятността трус с магнитуд над 7 да удари Истанбул до 2030 г. е 64%, 75 процента до 2050 г. и 95% до 2090 г.
Японският сеизмолог Йошинори Мориваки пък вещае още по-апокалиптична картина за турския мегаполис. Ученият смята, че бъдещ мощен трус в града ще предизвика и опустошително цунами, като също подчертава наличието на разломни линии на дъното на Мраморно море близо до Истанбул. Според него тези линии, разположени между Ялова и Силиври, са на около 20 километра от града и се очаква скоро да се разкъсат.
“Височината на вълните цунами ще направи невъзможно някой да плува. Следователно след предупреждение за цунами е необходимо да отидете до най-високите точки. В Япония хората са напълно подготвени за трус. А 60% от сградите в Турция са без разрешителни.
Турските власти трябва да решат този проблем, за да сведат до минимум възможните щети от земетресение”, обяснява Мориваки.
“Линията на разлома под Мраморно море има капацитета да предизвика две земетресения с магнитуд над 7 за една година. Видяхме това при земетресенията в Коджаели и Дузче през 1999 г., както и при други в региона в миналото”, посочва Шукру Ерсой, професор по геология в турския технически университет “Йълдъз”.
Между 2000 и 2018 г. строителните обекти са се увеличили седем пъти само в Истанбул, отбелязват западни медии. Докато растежът като цяло е нещо добро, начинът, по който индустрията е нараснала, буди безпокойство. Мегаполисът е загубил 10% от горите си заради градски проекти през последните 18 г. Междувременно 78 зони за обществено събиране след земетресение са определени вече за застрояване. Също така от средата на 80-те години турското правителство амнистира сгради, построени без разрешения за строеж, както и такива, при които не са се спазвали официалните строителни кодекси, включително разпоредбите за земетресения. Сега има загриженост за безбройните общности геджеконду в Истанбул. Терминът се превежда като “построен за една нощ” и се отнася за домове, изградени бързо и без подходящи разрешения, често намиращи се в някой от многото бедняшки квартали на града.
Поради прекомерното строителство и приватизацията на зелени площи 67 процента от населението на града
няма открити пространства за събиране след природно бедствие,
смятат експерти. От 1,16 милиона сгради в Истанбул днес около 800 000 са построени след 2000 г. Но би било погрешно да се приеме, че тези сравнително нови структури са готови да издържат на трус с магнитуд 7,8.
Урбанистът Тайфун Кахраман вярва, че 20 процента от сградите ще бъдат неизползваеми след земетресение в Истанбул, което ще засегне поне 3 милиона души. Според общината 10 000 турци живеят в 318 сгради, които са на път да се срутят дори и без природно бедствие. А има и още 1525 рискови сгради, които хората наричат свой дом, твърдят експерти.
“Перспективите за Истанбул не са добри. Ако през следващите 20 години в града не се случи голямо земетресение, тогава всички ще бъдем много изненадани. Ето колко е близо. Това е само вероятност, но тя е голяма”, казва професор Джелал Сенгор, един от най-изтъкнатите турски геолози. Той прогнозира, че след първоначалния ужас от природното бедствие ще настъпи хаос. “Не можете да мислите само за прякото въздействие на разклащането, трябва да мислите и за това, което ще последва. Ще има грабежи, пожари, епидемии. Ще бъде ужасно”, казва Сенгор.
Заради заплахата, която тегне над Истанбул, министърът на околната среда, урбанизацията и изменението на климата Мехмет Ожасеки обяви, че е в процес на разработване на цялостен план от 4 фази като част от целта за приемане на
специален закон за земетресенията
Той обяви, че на първия етап е текущата работа по градска трансформация.
“На втория етап определихме резервните жилищни площи. В тези райони можем да построим нови солидни, надеждни къщи за до 350 000 души. Мисля, че ще направим втората стъпка от подготовката за земетресение, като преместим най-рисковите структури на нови места”, каза той. Третата фаза е кампанията, чрез която държавата помага на гражданите да разрушат и построят наново своите домове, като покрива половината от разноските.
Министърът отбеляза, че досега са регистрирани над 1 милион заявления като част от проекта.
“На четвъртия етап обмисляме въвеждането на специален закон за Истанбул. Искаме да предприемем мерки, за да елиминираме всички пречки, които сме срещнали в работата по градската трансформация в Истанбул, която продължава вече 11 години”, подчерта Ожасеки.
През вековете Истанбул е станал свидетел на най-малко седем големи земетресения: през 1509, 1719, 1754, 1766, 1894 и 1912 г.