Кольо Гилъна: Аз съм един щастлив пич на 59 - ожених се, пиша книга, забивам и децата ми растат здрави и умни
Не забогатяхме. У нас с музика трудно се оцелява, а продуцентите винаги прецакват артиста. Но в политиката не бих влязъл, там е кално, казва Никорай Йорданов
Николай Йорданов - Кольо Гилъна, е сред символите на рок и пънк музиката в България в годините на прехода. Той е легендарният фронтмен на група “Контрол”, която прави фурор в началото на 90-те години с албума “Леле, како” и хитове като “Най-щастливият ден”, “Обичам те, мила” и много други.
През последните години Йорданов работи в сферата на рекламата и медиите. На 2 декември Кольо ще се присъедини към бившите си колеги за голям концерт в зала “Арена София”.
- Кольо, след 5 години легендите отново се събирате за голям концерт - “Контрол”, “Хиподил”, “Ревю” и “Нова генерация”. Има ли я още тръпката?
- Концертът сигурно ще бъде страхотен, защото феновете все още изпитват тръпка към тези групи от това време. Тръпката я имаме и ние, защото да изпълняваш тези песни в продължение на близо 40 години, е голям кеф. Преди 5 години казах, че това сигурно ще ми е последно излизане с “Контрол”, но никога не казвай никога.
- В последните години се поотдалечихте от музикалната сцена.
- В момента музиката ми е на по-заден план, макар че скоро искам да направя нещо ново, което да излезе на бял свят. Искам да запиша кавър на “Приятели” на “Тоника СВ” заедно с Пецко (също бивш певец на “Контрол”). Ще бъде изцяло пънк вариант, ще звучи като “Контрол” от края на 80-те и начало на 90-те. Ще го пуснем по радио, по интернет, ще направим клип.
Пецко е най-добрият певец от всички в “Контрол”. Там съм минал аз, той, малко Калин Сърменов в “Чувал Чувал” и сега Иван Гатев.
В момента подготвям и книга, живот и здраве, догодина трябва да е готова. Режисьорът на филма “Рокендрол” Борислав Колев ми е писател и засега се получава много готино.
- Планирате ли по-сериозно завръщане към музиката?
- Не бих казал, защото вече не сме на такива години, в които да бъдем активни музиканти. За да преживяваш, трябва да работиш нещо, което ти носи сигурни доходи. С музиката е малко по-трудно, защото невинаги има концерти. Иначе правя инцидентни участия с Пецко, с ЕКС (в групата са още фронтменът на “Хиподил” Светльо Витков и Ерол от “Уикеда”). Но не е нещо постоянно.
- Как ви приемат по-младите, правите ли още онези легендарни шумни купони след концертите, както навремето?
- Феновете винаги се радват. С купоните вече е по-тегаво, макар че сега на морето всяка вечер е купон до 3-4 сутринта. Когато релаксираш и купонясваш, тогава нещата вървят. Когато имаш ангажименти, трябва да се възстановяваш и да си сериозен, тогава купоните отиват на по-заден план.
- В момента ви намирам на морето. Нашето или гръцкото - дилемата на българина през последните години?
- Аз от дълги години ходя на “Смокиня” и съм си свикнал тук. За съжаление, доста се е развалило, най-вече в обслужване и качество. Вече се замислям дали да не отида и аз следващия път на гръцко или хърватско море. По принцип нашето си е най-хубаво, но ако се оправи обслужването. Имам чувството, че тук хората искат да станат милионери за три месеца и да си купят мерцедеси.
Най-малкото трябва да има усмихнати хора, които да те посрещат и изпращат. Добре си изкарахме и тази година, но често се срещахме с ганьовските неща.
- На какво според вас се дължи тази агресия в обществото и всички ужасни неща, които се случват напоследък?
- Закони има, но не се спазват. Има много корупция и прикриване на престъпници. Когато има съдебна система и тя работи истински, тогава и престъпленията ще намалеят. Никой няма да блъска жени на улицата, да ги пребива и да ги връзва за радиатора безнаказано. Трябва законите да се прилагат в цялата им сила и суровост. Но човек да се измъква така - с 50 000 лева рушвет за съдийка, а тя да си плаща с тях заема...Това е толкова несериозно и тъпо.
- Дори и в този контекст песните на “Контрол” звучат актуално и днес. Пеехте “Не умирахме от щастие” още преди падането на социализма, днес по-щастливи ли сме?
- Аз лично се имам за доста щастлив човек. Имам си нова съпруга, наскоро се ожених за втори път. Децата ми растат здрави, красиви и умни, което ме прави щастлив и спокоен.
- Каква беше сватбата ви - рокендрол или все пак класиката с хоро и “Бяла роза”?
- Беше си абсолютно рокендрол сватба. С 50-60 отбрани човека в едно приятно заведение близо до вкъщи. Моят приятел Пецко заби около два часа с неговата група, аз пях с тях. Лъчо от “Хиподил” ми беше на гости и свири на барабани. Стана малък и много задушевен купон. Пиене, ядене и танци.
На 59 години съм доволен, щастлив, усмихнат и спокоен най-вече. Опитвам се да се наслаждавам на тази възраст. Странно е - нито се чувстваш пенсионер, нито си млад като на 30. Хубава е тази възраст, чувствам се добре, не като пенсионер. Продължавам да купонясвам със страшна сила.
- Имате двама синове, ще тръгнат ли те по вашия път?
- С музика не се занимават. Не мога да ги карам насила да правят нещо, което аз съм правил. Ако не е тяхното, няма смисъл да го работят. Каквото им хрумне, аз ще ги подкрепя. Те са големи момчета и вече сме по-скоро на ниво приятели, отколкото баща и синове, което е най-хубавото нещо.
Малкият беше тръгнал на уроци по барабани, но нещо не му се получи или го домързя по-скоро. Никой не знае кога ще му се отворят чакрите за нещо. Животът е пред тях, но едва ли ще се занимават с музика, защото в България с музика трудно се оцелява. А още по-трудно е да пробиеш в световен мащаб, почти невъзможно. Изразът “Музикант къща не храни” си е актуален за България, особено за рок музиката. Единици са тези, които успяват да печелят от музика, но това пак е до време. Пазарът ни е много малък, няма как да оцеляваш и да разчиташ изцяло само на музика.
- Все пак днес не са ли повече възможностите, не си ли струва човек да прави рок музика, да записва албуми?
- С тези интернет платформи записването на албуми става безсмислено. Такива устройства като CD-та, DVD-та вече почти не се използват. Всичко е дигитално, вече се ползват платформи, чрез които си купуваш музика. Можеш да качваш парчета там и като събереш 10-ина, да ги наречеш албум, ако това ще е по-интересно и атрактивно за хората. Вече времето е съвсем различно.
- По колко касетки продавахте навремето?
- От албума “Леле, како” сигурно сме продали 200 000 копия, на нас ни отчетоха 17 000. Само на Димитровградския пазар са продадени десетки хиляди обложки без касети, а само софийските пирати са продали 80 000-100 000. Имахме такава информация от вътрешни хора. Пиратлъкът и продуцентите винаги трябва да прецакат артиста. Така и не забогатяхме.
Доста хора са се облагодетелствали от “Леле, како”, другите албуми също се продаваха, но с него направихме уникален фурор. Навсякъде го имаше, по сергии, по пазари. Едва ли има човек, който да не знае “Най-щастливият ден”, “Леле, како”, “Бий хлапето” и другите вечни хитове. До ден днешен чат-пат на сборни концерти ме придърпват на сцената да ги изпълнявам пак. Правя го с кеф, никога няма да ми писнат.
- “Контрол” продължават да съществуват в различен състав, поддържате ли връзка и следите ли изявите им?
- Не им следя концертите, защото нямам толкова време да ходя, макар че обичам да гледам групи на живо. Сигурно се развиват добре, но нямам наблюдения. Предполагам, че няма да имаме нужда от много репетиции за 2 декември - ние си знаем нещата. Може би ще се видим директно в залата. Светльо Витков организира нещата, предполагам, че ще има достатъчно много хора, за да стане як концерт.
- Много ваши колеги музиканти и приятели влязоха в политиката - Ицо Хазарта, Светльо Витков, Васил Гюров, Венци Мицов. Мислили ли сте някога за такова нещо?
- Не, изцяло страня от това да съм политически ангажиран. Достатъчно хора се занимават с политика, да съм още един на клона, няма смисъл. Имам си своите виждания, но не искам да ги налагам, да ги споделям и да се имам за фактор. Политиката за мен е доста кално и мръсно нещо.
- Вярвате ли, че нещата в България някога ще се оправят?
- Човек винаги трябва да вярва в хубавото, надеждата умира последна. Ако не виждаме светлина в тунела, няма нищо да стане и ще бъдем още по-зле.
Не съм песимист, не съм и някакъв розов оптимист. Но все си мисля, че нещата могат да се оправят, просто трябва ние самите като хора, като нация да тропнем здраво по масата и да кажем на тези, които ни управляват, че така не става. Трябва да се направи нещо генерално и коренно различно, за да стъпим на крака и да живеем усмихнат живот.
- Още ли сме “Велика нация”, както го пеехте?
- Абсолютно сме една от най-великите нации. Ние сме ужасно стар народ и сме изобретатели на хиляди неща. И сме сексапилни, и красиви, и умни, и пробивни, и изобретателни. Ние сме велика нация, да!
- Истинска ли е историята, че сте хванал хвърлената от Йън Гилън (б.а. - вокала на “Дийп Пърпъл”, от когото идва прякора на Кольо) хармоника на концерт в Москва?
- Да. Имах хармониката, но по време на огромното безпаричие и мизерия я продадох, за да преживявам. Доколкото си спомням, я взе Васко Кръпката, само за малко беше останала у мен. Имах късмета да хвана една от хармониките му, които той хвърляше като солети в публиката. Това беше на концерт в Москва, ние бяхме най-отпред. Бяхме голяма българска група, пътувахме със самолет от София, беше краят на 80-те.
А после Гилън дойде в България с групата си и Иван Несторов-Амебата ме уреди да бъда с него на вечерята след концерта в мексиканския ресторант. С Пешо Пърпъла (един от най-известните фенове на “Дийп Пърпъл”) като видни фенове вечеряхме с цялата група.
Аз го гледах Йън Гилън като бог. Той дойде с една копринена бяла риза, каза “Топло ми е”, взе един нож от масата и си разряза ръкавите, за да му станат къси. Бяха нечовешки купонджии.
- Следите ли рок сцената, харесвате ли някоя от младите групи?
- Често ходя на концерти, следя. От новите групи няма някоя, която толкова да ме впечатлява. Има попадения, има готини банди, но аз си обичам моето време. С кеф ходя на “Ревю” на концерти, на “Уикеда”, на “Светльо и Легендите”. Те са си стари групи. Ще е наистина кеф да се съберем с “Контрол” за няколко песни на една сцена.
- Продължавате ли да се занимавате с рекламен бизнес и телевизия?
- Много рядко вече се занимавам с телевизия. Допреди 3 години бях с Маги Халваджиян в “Глобал филмс”, но покрай тази пандемия всичко се разпадна. Сега работя хоум офис и когато има проекти, ги реализирам. Вече на трудови договори хора почти няма в този бранш, аз съм си изцяло частник. Носи ми удоволствие, с музика също си чеша крастата.
- Вие сте голям футболен фен, но любимият ви ЦСКА и националният отбор не вървят. Трябва ли да има промяна в управлението на футбола?
- Категорично да! Не само Боби Михайлов, а и целият футболен съюз, който е в момента, трябва да се измете. Да се даде шанс на ново и младо поколение, което с хъс и енергия да промени из основи управлението на футбола. Защото е срамота да се мъчим с футболни джуджета като Гибралтар и да се радваме, когато ги бием с по един гол.
- Догодина навършвате 60 години, съжалявате ли за нещо?
- За нищо не съжалявам. Мога да съм доволен от живота си досега и това, което в момента съм. Аз съм един щастлив пич!