5 проблема в плановете за (не)справедлив преход
- В България може да има недостиг на ток след 7 г.
- 27 000 души от бедни региони ще се окажат без работа и без ясна алтернатива какво ще правят
Предни дни бяха публикувани т.нар. териториални планове за справедлив преход, с които би трябвало да се гарантира преходът към зелена енергетика. Те са за областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. С въпросните планове трябва да убедим ЕК да ни отпусни 2 млрд. лв. за зелен преход.
На теория всичко звучи добре - затваряме тецове, заместваме ги със солари и вятърна енергия, природата е опазена, вземаме парите и всички живеят щастливо. Но се оказва, че има 9 проблема, с които териториалните планове се оказват за несправедлив преход.
1. Липса на точни прогнози за замяната на въглищата
Предвижда се производството на ток от въглища да бъде свито 4 пъти до 2030 г. Така от общо инсталирани мощности за 4505 мегавата ще се спрат цели 4277 мегавата - излиза, че почти няма да остане работеща централа.
2. Няма яснота какво ще ги замести
В плановете не е посочено как точно и в какви срокове отпадналите въглищни централи ще бъдат заместени. Споменати са нови мощности от ВЕИ централи, които обаче имат непостоянно производство. Това поставя под сериозен риск енергийната сигурност на страната и не е ясно дали ще има достатъчно ток. Достатъчно е да си припомним, че през януари 2017 година всички съседни държави на България спряха износа на ток.
3. Несигурните алтернативи
Като алтернтатива на въглищата в плановете се посочват няколко възможности. Едната са фотоволтаичните централи. Но за съжаление, те не са постоянен източник на електрическа енергия. А през зимата, при по-малко произведен ток, потреблението е по-голямо и може да има недостиг.
Друга алтернатива са вятърните електроцентрали. Само че областите Стара Загора, Кюстендил и Перник не се славят като места, където имат силни и постоянни ветрове. А в регионите Перник и Кюстендил е абсолютно невъзможно дори частично заместване на енергията, произвеждана от двете въглищни централи там.
Трети заместител е зеленият водород. Но в момента технологията за производството му все още не е развита и е скъпа, няма изградена инфраструктура за пренос и консумация на водород. Такава най-рано може да се очаква след 2030 година. За област Кюстендил се споменава, че има в изобилие геотермални извори, които да се използват. Само че капацитетът на такива инсталации е изключително малък. Да не говорим за това, че в регионите Перник и Стара Загора геотермални извори няма.
Сравнително добра алтернатива са централи, използващи биометан, защото са надежден източник на базова енергия. Например тецовете “Бобов дол” и “Брикел” вече инвестират в тази област. Но централите, използващи биогаз, са малки и той може да служи за подобряване на горивния микс, но не и да замести изцяло въглищата.
4. Няма прогноза за потреблението
В плановете изобщо не е посочена прогноза за повишеното потребление на ток в транспорта. А това е неизбежно с масовото навлизане на електромобилите. В България това ще се съчетае с намалено производство на ток. В най-добрия случай това би довело до високи цени на електроенергията, а в най-лошия - до голям недостиг.
5. Какво правим с хората
От социална гледна точка плановете уж се заемат с въпроса за преквалифициране на освободените работници от мини и въглищни тецове. Но в трите засегнати региона липсват други големи предприятия, а инвестиции в нови не се правят. Регионите Перник и Кюстендил са особено бедни, закриването на тецове и мини ще засегне 27 000 души, а това ще доведе до трайна безработица и бедност. Плановете за рекултивация на закритите въглищни мини и ангажирането на уволнените миньори там не дават дълготрайна заетост.