90-те: Музиката във века на любовта
- В ранните години песните са пропити с политически контекст, след 1993 г. започва разчупване
- Имаме народни любимци, издали за 10 г. повече албуми от Мадона за цялата ѝ сценична кариера
През 2020-а лицата на протестите с печалното прозвище “отровното трио” раздразнено питаха: толкова ли няма кой една песен да напише в прослава на бунта? Целта беше площадните маневри да се представят за спонтанно гражданско недоволство, защото снимките избледняват, но музиката е вечна.
Така и не се намери вдъхновен творец, озвучаваха се със стари хитове на Слави и “Ку-ку бенд”. За сметка на това 90-те години на ХХ век може да бъдат разказани в мюзикъл, защото са възпети всичките им кризи и вълнения. На шествията и митингите от онова време хората пеят, а бардовете са в първите редици редом със знаменосците. Куплетите им се предават от душа на душа и се презаписват на двукасетъчни касетофони.
Имаше един активист от БСП, когото партията майка жестоко оплю заради това, че отишъл на купон, напил се и ревал с цяло гърло: “45 години стигат”. Не му помня името, кариерата му не потръгна след този позор.
Песента се казва “Времето е наше”, тя е химнът не само на СДС, а на самия преход от диктатура към демокрация, емоционалният символ, който приветства свободата. Музиката е на Борис Карадимчев, композитора на най-изящните български евъргрийни от предишната епоха на развития социализъм.
“През 90-те бяха много популярни митинговите концерти - разказва през 2016 г. текстописецът Александър Петров - СДС се беше превърнал буквално в предишната Концертна дирекция, всички артисти участваха за удоволствие… Въобще не ставаше дума за хонорар и пр. Ние си организирахме и финансирахме звукозаписа. И аз направих три куплета, в които монтирахме предизборния им слоган “Времето е наше”. Той беше измислен от Жак Сегела, известен политически пиар.”
Към патетичните, лирични и епични площадни творби се числи и паметният хит “Утре започва от днес” на “Диана експрес”. Неговото послание е, че повече нямаме търпимост към празни обещания: “Искам цвете едно, но сега!”
В ранните демократични години на мода в музиката са темите за разочарованието и гнева,
свободата уж е тук, но не ни достига
Текстовете са пропити с политически контекст, зоват за чупене на окови и усилват синьо-червеното разделение в страната. Творческият елит все още е сплотен, антикомунизмът е негова трайна тенденция, в ръцете на музикантите е най-мощната пропаганда.
Народните вълнения естествено изнасят сцената навън, популярни изпълнители и групи като “Щурците”, БТР, “Сигнал” и пр. пеят на импровизирани сцени пред въодушевена и многолюдна аудитория, каквато у нас през 90-те само стадионите могат да поемат. Под небето разгръщат потенциала си и нови звезди като Милена, Васко Кръпката и “Подуене блус бенд” и пр. Шоубизнесът е на паветата.
Нощният живот обаче също не си почива, младежите съчетават гражданската си енергия с клубната, от тяхна гледна точка забавлението е двойно. В баровете последни писъци на модата стават парчета като “Бягство” на “Авеню”, “Уморени крила” на Дони и Момчил, “Сън” на Милена, “Леле, како” на “Контрол”, “Кукла” на “Атлас”… Те не са като бунтовните песни, звученето им е по-модерно, в хармония са с актуалните световни сингъли на Еминем, “Бекстрийт Бойс”, Айс Кюб, Бон Джоуви, Ар и Ем, Джордж Майкъл, Шаде…
Интересно намигване и връщане във времето е селекцията в диск, излязъл на пазара през 2010 г. със заглавие: “Златните БГ хитове на 90-те”. Една своеобразна китка с естрадни елементи и лайт версии на трапезен фолк:
АХАТ – ЧЕРНАТА ОВЦА
БТР – СПАСЕНИЕ
ИРИНА ФЛОРИН - ЦВЯТ ЛИЛАВ
СПЕШЕН СЛУЧАЙ – КАРАЙ, ДЖОНИ
БРАТЯ АРГИРОВИ – ГОТ Е
ГРАФА – ВЛЮБЕНИ СЪЛЗИ
ТЕДИ КАЦАРОВА – BABY DON’T HURT ME
ДЕЯН НЕДЕЛЧЕВ – ОБИЧ ЗА ОБИЧ
СПРИНТ – ДОМИНО
ПАНАЙОТ ПАНАЙОТОВ – ШОПКИНЯ
КОНКУРЕНТ – ДАЙ МИ ВРЕМЕ
ВЕСЕЛИН МАРИНОВ – ГОРЧИВО ВИНО
РОСИ КИРИЛОВА – ЖИВЕЙ ЗА МИГА
СИГНАЛ – РАДИО
СТОЯН ЗАХАРИЕВ – АНДЖЕЛИНА
КЛАС – ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ
ВАНЯ КОСТОВА – РОЖДЕСТВО
ИСКРЕН ПЕЦОВ – КАЙМАН
КАТЯ БЛИЗНАКОВА – ЛИЛЯНО МОМЕ
ВАСКО КРЪПКАТА – НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА
Колкото и малко да е българското общество, колкото и провинциално балкански да е манталитетът му, след рухването на комунизма местният свободен музикален пазар се развива с невиждани темпове. Имаме народни любимци, издали за 10 г. повече албуми от Мадона за цялата ѝ сценична кариера. Култура струи отвсякъде, а стиловете, живели в мирно съжителство доскоро, влизат в люта конкуренция.
Естрадата отдавна е изградила своя висок професионален авторитет, публиката ѝ остава вярна през смутните времена, до ден днешен аплодира омайните гласове на колосите Лили Иванова, Орлин Горанов, Мими Иванова, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Васил Найденов, Георги Христов, Кристина Димитрова. Интересно е, че преходът не отнема от нашата сцена нищо, само добавя.
“Ку-ку” музиката е сред първопроходците в чупенето на стандарти, създадена е с творческия потенциал на високорейтинговата едноименна студентска програма на БНТ. Тя е голямата сензация в постсоциализма, преди нея сатирата в песните е абсолютно невъзможна, реализира се апокрифно и се преследва.
През 1993 г. излиза първият “Ку-ку” албум “Ръгай чушки в боба” и жъне фурор. Текст от него си заслужава да бъде цитиран на фона на едно безумно объркано време, все още обладано от класови предразсъдъци, обитавано от лутащи се между крайната бедност и неприличното богатство хора, изпитващи еднакъв ужас от миналото и от бъдещето:
Don`t kill my mother
Mother fucker, Донкеле…
Rock and Roll forever
Mother fucker, Донкеле.
На върха на зрителския интерес, най-нестандартното злободневно шоу в България много бързо разгръща потенциала си. “Ку-ку” издава музикални албуми всяка година, издига се на гребена на всяка вълна. Артистите и сценаристите му днес се шегуват, че блестящата им тава “Шат на патката главата” е свалила кабинета “Виденов” ѝ не са далеч от истината.
Дискографията на “Ку-ку” е хронологичен преглед на събитията, процесите и трендовете през 90-те. “Рома ТВ” осмива циганските барони и циганията като светоусещане, “Жълта книжка” компенсира с наивност и романтика, следва “Хъшове” - микс от любов и патриотизъм, “Едно ферари с цвят червен” - символ на порасналото самочувствие, афинитета към кахърни песни, и т.н.
Точно преди разгромната победа над БСП през 1997 г. и идването на кабинета “Костов” в екипа на “Ку-ку” настъпва разрив, който предопределя развитието на два напълно противоположни музикални стила. Слави Трифонов и “Ку-ку бенд” вдигат фолк цунами, а Камен Воденичаров основава телевизия ММ и поставя основите на съвременната българска поп музика. Не е ли невероятно, че изворът на тези две толкова различни течения е един и същи офис? Ето защо казваме, че 90-те са шеметни години.
През 1996 г. и рапът стъпва на сцената, изгрява звездата на най-успешното и креативно трио “Ъпсурт”, което придава на сатирата още по-буквално и оригинално звучене. Музиката и текстовете на Буч, Венци и Ицо Хазарта са
съсипващо смешна, но и брутално вярна метафора на реалността
В част от техните творчески проекти участват музиканти от други жанрове като Васил Найденов, Лора Караджова, Теди Кацарова, Белослава. Писателят Любен Дилов-син с пълно основание определя Хазарта като “най-добрия съвременен поет”.
Музикалният портрет на първите десет години свобода няма да е завършен, ако не се върнем по стъпките и на чалгата, чиято слава се носи не по реки и морета, а по океани от фенове, които преливат далеч зад физическите български граници. Никой не би останал потресен например от факта, че песните на Азис се слушат от Балканите до Китай и Индия. Но преди това ярко явление в нашия ефир потребителите преяждат с всевъзможни изблици на народно творчество.
Да вземем “Тигре, Тигре”, първото солово изпълнение на Радо Шишарката през 1996 г., шокиращо със своята безапелационност. Посланието е, че ако нямаш пари, получаваш стари коли и стари бабички, а хубавите жени и коли се купуват. Една строфа от втория куплет обаче внася неочакван смут, тя гласи: “имаш ли пари, глупави жени”. Аудиторията се оказва в безизходна ситуация, дилемата е тежка, не се знае кой е верният извод - какво, като е хубава, след като е глупава или какво, като е глупава, след като е хубава?
Пак в същата година се датира и “Радка пиратка”, още един бисер, чиито фенове величаят като химн на чалгата. Сексуалният подтекст е размазващ, греховна похот бъка от всяка нота, но най-забележителното е, че само с един кратък куплет авторът е създал перфектната метафора на българския фолк:
Излезе Радка, малка пиратка,
да си подруса косата руса
и се провикна на микрофона:
Оп-са, Оп-са!
Даже да наблюдаваш Земята от люка на бързо преминаващо НЛО, “Радка пиратка” дочуеш ли, моментално схващаш на кое викаме “чалга”.
В хроника, посветена на зората на фолка, веднага се забелязва една особеност, характерна за повечето изпълнители в жанра - жените са само с име, а мъжете ползват и фамилия. От една страна, имаме Галена, Преслава, Анелия, Емилия, Камелия, Малина, Глория, а от друга - Милко Калайджиев, Борис Дали, Тони Стораро, Коста Марков. Вероятно шаблонните псевдоними се дължат на факта, че от средата на 90-те тази музика се развива под шапката на добре организирана и безпощадна индустрия. Във фолка музикалната компания
“Пайнер” е това, което е НАСА в областта на космическите изследвания
Хрониката припомня с носталгия: Петра, която оглави класациите през 90-те с мегахита си “Хищна хиена”… Продължаваме със Сани, която не се смути да изпее “Ах, банана!”…Таня Боева с “Лошо момиче”… Мая и Мегапаса също остават някак вечни с хита си “Ти как си жива?”.
Завършвам с възторжен цитат от “Векът на любовта” на група “Медикус”, спечелила конкурса “Мелодия на годината” през 1991 г.:
Война и беди, и тъга
остават в предишния свят,
мечтите се сбъдват сега
и властва над нас Любовта!