Българинът харчи за развлечения сега, преди сметките през зимата да изядат парите (Графика)
- Храната на човек е струвала 612 лева за три месеца, сега вече е 738 лева
- За почивка и ресторанти харчим с 50% отгоре
- Разходите за дома нарастват, а тепърва ще стават повече
Ако до миналото лято основният двигател на инфлацията в България бяха горивата и цените на енергията, а през зимата - храните, това лято определено е настъпил нов процес. Повишаването на цените се помпа най-вече от разходите на българина за развлечения, спорт, култура и свободно време, които са се увеличили със 7,5% само през юли. И донякъде от хотелите и ресторантите, чиито услуги са се вдигнали за същото време с 2,9%. За сравнение храните са поскъпнали само с 0,1%.
Данните за потреблението показват нещо сходно - намалява консумацията на някои основни храни като хляб, месо, кисело мляко, а в същото време се увеличават разходите за развлечения, дрехи и обувки.
Свиването на консумацията на храни в никакъв случай не означава, че българинът е почнал да дава по-малко пари за тях, дори напротив. Цените им вече са такива, че ако до миналото лято храната е струвала 612 лв. на човек на тримесечие, сега вече се дават 738 лв. за същото, т.е. делът на тези разходи се вдига с 20,6%.
Но в същото време разходите за свободното време, които са били 72 лв. на човек миналото лято, сега вече са 100 лв., т.е. увеличението е било с 50%.
Същото се случва през лятото и с парите, които българинът оставя в хотели и ресторанти. Забележителното е, че поскъпването на храната в ресторантите през юли е доста над поскъпването на храните - те са поскъпнали с 0,1%, но храненето в ресторанти с 2,9%.
В същото време колкото и да се оплакват хотелиерите от слаб летен сезон, приходите им от нощувки за последния месец, за който има данни - юни, сочат сумата от 229 млн. лв., т.е. с около 5% повече от същия месец на считаната за рекордна за туризма 2019 година.
Всичко това показва, че ако не е настъпил някакъв драматичен обрат в потреблението на българина, то поне потребителското му поведение е станало с една степен по-безгрижно.
“Обяснението ми е, че е лято, а голяма част от развлеченията са свързани с този сезон.
Ако погледнем годишните разходи, ще видим, че миналото лято пак имаше известно увеличение на дела на разходите за развлечения, но не чак толкова голямо.
Защото през 2022 г. инфлацията се покачваше устремно и достигна своя пик през септември. Със сигурност много българи тогава са отложили лятната си почивка или са я прекарали по-скромно, задържали са разходите за това”, каза икономистът от ИПИ Адриан Николов.
Това лято според него е точно обратното - инфлацията продължава да е над средните равнища, с които сме свикнали през последното десетилетие, макар и укротена. Но ръстът на доходите я изпреварва. И именно това стимулира известно охлабване на колана, образно казано - само с една дупка.
Данните на НСИ за средните заплати за второто тримесечие показват, че това важи в различна степен. Средната за страната през юни т.г. е 1927 лв., докато през юни миналата година беше 1710 лв. Ръстът е 12,6%, докато инфлацията от юни 2022 г. до юни 2023-а е 8,7%.
Струва си обаче да се види в кои професии поскъпването на стоките и услугите не е тема за особена тревога, защото вдигането на заплатите напълно компенсира инфлацията.
Първенци в това отношение безспорно са в енергетиката, където увеличението на възнагражденията надвишава вдигането на цените трикратно, при положение че в този отрасъл заплащането никога не е било ниско. За последната година средната заплата в сектора се е увеличила с 24%, за да достигне в момента 3093 лв.
Със сравнително голям ръст от 16,3%, но изчислен при много по-ниска база, е нарастването в транспортния сектор - с 16,3%, при двойно по-ниска инфлация за същия период от 8,7%. В здравеопазването ръстът на заплатите също е забележително висок или поне надвишава средния. (Виж инфографиката.)
Почти същото е положението и в строителството, но все пак там дори в момента средната заплата е по-ниска от тази за страната - само 1517 лв.
С по-малко от инфлацията са нараснали единствено заплатите в образованието, финансите, застраховането, IT сектора и селското стопанство. Но тези четири сфери се различават съществено по заплащането - в селското стопанство то е традиционно ниско. В образованието по-съществено вдигане на заплатите имаше в предни периоди, а в IT сферата дори с това минимално нарастване средната продължава да е най-високата в страната и вече е 4706 лв. Освен това в софтуерните компании заплащането е дори по-високо, тъй като НСИ събира в тази група и заплатите в сферата на далекосъобщенията и в медиите.
Икономистът Петър Ганев обърна внимание на факта, че дискусиите за инфлацията и разходите се водят предимно като се позоваваме на индекса на потребителските цени на НСИ, който у нас се счита за официален измерител на инфлацията.
Само че критериите за ценова стабилност в ЕС се оценяват на базата на хармонизирания индекс, а точно с него през юли се случи нещо необичайно. Годишната инфлация, измерена през индекса, се увеличи, достигайки 7,8%, при 7,5% през юни.
“Причината е в различните относителни тегла на разходите, по които се пресмята инфлацията по родния и по хармонизирания индекс. В европейския относителното тегло на храната е 24%, докато при нашия е 31%. Развлеченията у нас са с тежест 5%, а в ЕС - около 8%. Ресторантите и хотелите у нас са с тегло под 5%, а в ЕС - с над 7%. Европейските показатели са правени за по-богато потребление. И сега, когато инфлацията се изтегли от по-бедното за енергия и храни към развлеченията и ресторантите, виждаме как, измерена по европейските критерии, започва да нараства. Това не е добра новина, когато чакаш да ти оценят инфлацията по хармонизирания индекс в докладите по конвергенцията”, каза Ганев.
Всичко това ще повлияе негативно и може да забави приемането ни в еврозоната. Но по-лошата новина за българския потребител е, че летните нагласи да харчи ще бъдат редуцирани наесен. Защото в разгара на лятото цените на стоки и услуги, които миналата година помпаха инфлацията, отново взеха да тръгват нагоре.
Първо беше токът за бита, който миналото лято Комисията за енергийно и водно регулиране не посмя да пипне. Сега поскъпна с 4,4%. А топлоенергията - с 10,1%, за да компенсира задържането си при силното поскъпване на природния газ миналата година.
Нови 2,6% добавиха към цената си през юли водоснабдителните и канализационните услуги и с всичко това комуналните разходи за жилището през юли се вдигат със средно 1,8% само за месец.