Тя е "О, моя Джулия", а Емилия - "Шопкиня". Но кои са "Мари-Анна" и дамата с "Хризантеми"?
В края на 1971 г. в ливанския хит парад сравнително бързо до челни позиции се изкачва песента Monica. Следи от нея човек може да открие днес единствено в You Tube.
Незапознатите с изненада установяват, че това е всъщност песента на Емил Димитров “Моя страна, моя България”, изпълнена от самия него, само че на френски. Има варианти и на испански и италиански, тъй като със същата песен певецът се явява на следващата година на фестивал във Венеция.
Истината е, че тази песен, която напоследък пак нашумя покрай неин чалга вариант, е създадена първоначално на български по текст на мениджъра на певеца Васил Андреев.
По онова време Емил Димитров прави опити да пробие и на Запад – изнася концерти в Париж и на други места из Франция, подписва договор с френското издателство “Баркле” и записва плочи с кавъри на френски хитове и свои собствени песни, преведени на френски. Monica е най-популярната от тях.
Коя е въпросната Моника и дали изобщо съществува, няма вече кой да каже.
Емил Димитров има доста песни, посветени на жени. За една от тях - “Джулия”, със сигурност се знае,
че е посветена на реална жена - пловдивчанката Юлия Христова,
която по време на социализма бяга във Франция, където се жени за медийния магнат Жан Бул и приема името Джули Бул. В България стана известна след промените, предимно от участието си в светски тържества и като голяма фенка на Симеон Сакскобургготски. Почина преди три години. С Емил Димитров се запознават в Париж в края на 60-те.
“Хей, Мадлен”, “Елеонора”, “Сбогом, Мария”, “Мариана” - това са само част от хитовете на певеца с имена на жени.
“Хей, Мадлен” и “Елеонора” са писани от Митко Щерев в най-ранния му период, почти веднага след като завършва музикалното училище и излиза от Ямбол.
“Не съм имал предвид конкретна жена, тогава пишех музика по стихове, които или Емил Димитров, или Васил Андреев ми даваха. Веднъж и аз написах такъв текст и музиката към него и така се роди песента “Стела”, но в повечето случаи така е решил поетът и така го е написал. Много мои приятели се чудят и смятат, че има реални жени с тези имена, но не е така. По-присъщо е за поетите да се вдъхновяват от конкретни жени”, казва с днешна дата композиторът.
Има обаче негови песни, които, макар и не точно с женски имена, все пак са посветени на конкретни жени. Например “Хризантеми” - един от големите хитове на Лили Иванова от 70-те години, е посветена на първата съпруга на композитора – Катерина.
Лили Иванова твърди, че Митко е срещнал момичето още когато тя била на 16 години, и се влюбил безумно в нея. Наложило се да искат специално разрешение, за да се венчаят. От този период са и доста други негови хитове, като “Стари мой приятелю”, музиката към филма “Осъдени души” и ред други, тъй че първата любов на Митко Щерев със сигурност е оставила някакъв отпечатък върху творчеството му тогава.
В последния – белия албум на “Диана експрес”, има песен “Нестинарка”, която е по текст и музика на Митко Щерев и за която той твърди, че е посветена на конкретна особа от женски пол, но не разкрива името ѝ.
В българската попмузика има колкото искаш песни с имена на жени, но трудно някой друг освен създателя им може да каже
коя от тях е посветена на реална жена и коя – на измислена
Панайот Панайотов например измисля специално за своята съпруга Емилия песента “Шопкиня” през 1994 г., когато пуска и едноименния албум. Догодина двамата ще празнуват 40 години съвместен живот.
“Музиката е моя, помолих поета Живко Колев да измисли текст. Казах му, че ми се иска шопкиня да се римува с чехкиня, полякиня, за да изпъкне накрая шопкиня. Така и го направи. Влюбвах се в испанка и рускиня, но навсякъде ме следваше шопкиня. Направих събирателен образ на всички шопкини в лицето на моята съпруга. Живко Колев е непоправим романтик като мен, двамата сме еднакви. Особено преди 20 години романтиката шестваше в музиката, сега се измениха нещата”, разказва Панайот Панайотов.
Покрай тази песен навремето има забавна история с оперетния певец Велин Михайлов, който тогава бил едва 4-годишен. По време на концерт във Велико Търново хлапето трябвало да изпее “Шопкиня”, а след него да я изпълни и Панайот Панайотов. Още с пристигането в града популярният певец вижда детето, което го посреща с думите: “Ей, къде ти е хей, шопкинята, бе?”, през смях разказва Панайот Панайотов.
Не е успял да запази в тайна песента от жена си и да ѝ я пусне, когато вече е готова, защото живеят заедно и няма как тя да не стане свидетел на целия работен процес.
“Елементът на изненада отсъстваше. И все пак
този подарък много я развълнува
Разбира се, че ѝ хареса, дори теоретично няма друг вариант”, смее се той.
Иначе и Панайот Панайотов има много песни с имена на жени, но няма представа защо така се е получило. Дори две от тях са с едно и също име - “Магдалена”. Едната е по текст на Боби Мирчев, направили я за бургаския конкурс.
Първоначално била с друго заглавие, но певецът помолил автора да я кръсти “Магдалена”, без да има когото и да било предвид. Просто много харесва това име, а и му изникнало още като я запял в началото.
В репертоара си има “Кристина” на Здравко Чолич, “Катерина”, на която скоро направи кавър версия. Други две носят имената “Ема” и “Емилия”.
“Нямам идея защо така се е получило. Авторите на текстовете вероятно се въодушевяват, като знаят, че аз ще им изпея песните, и слагат женски имена, защото може би съм бил символ на мъжката любов към жените. Може би са виждали в мен героя, нямам нищо против, ако наистина е така”, казва още певецът.
Иска да има също хубава музика, обожава шлагерите и се старае да прави само такива песни.
“За мен
най-великата песен на всички времена, посветена на жена, е Woman на Джон Ленън
Може би я е посветил на Йоко Оно, за мен тя е написана за всички жени по света. На всеки 8 март я качвам на стената си във фейсбук като поздрав за всички представителки на нежния пол. Това е гениална песен, толкова красиво обяснение в любов”, казва друг популярен български изпълнител - Богдан Томов.
Добавя, че
независимо колко много песни има за жените, все са недостатъчно
Най-популярното женско име – Мария, е възпято и в най-много песни. От неговия собствен репертоар с име на жена е кавърът, който прави на песента “Силвия” (“Предчувствие за стих”) на Кузман Бирбучуков, изпята преди това от братя Аргирови. Самите те се включват и в неговата версия.
Та същата тази песен Богдан Томов винаги отправя като поздрави към жените по време на своите концерти.
“Много съм щастлив, защото всички дами, независимо как се казват, я приемат като личен поздрав”, разказва певецът.
Към всички мъже, които не знаят как да изкажат любовта към жените си, да изпеят или да им пуснат “От много, много отдалеч”. Това съветва съпругата на Михаил Белчев - Кристина, за която е писана тази песен през 1989 година.
Михаил Белчев се вдъхновява за текста, след като двамата се запознават.
Написва първия куплет, показва го на композитора Хайгашод Агасян, който много го харесва, и създава музиката.
“Първоначално я изпяхме на приятелите си, после на публиката и до ден днешен тази песен влиза в репертоара ни на концертите”, разказва Михаил Белчев.
От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога.
Но някой ден, краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.
Така започва песента и Кристина Белчева я харесва, но ѝ се струва, че е много тъжна.
“Тогава бях само на 24 години все пак. С годините осъзнавам силата на тази песен. За всичките тези години много хора се обадиха да кажат, че тази песен ги е събрала, на нея е бил първият им танц, на нея са танцували на сватбата си”, разказва Кристина Белчева. И до ден днешен Михаил Белчев представя съпругата си на концертите, изпълнявайки точно тази песен.
А едно от най-известните и любими парчета на няколко поколения в изпълнение на група “Уикеда” - “Мари-Анна”, оригинално е написано като подарък за рожден ден.
Вокалистът на бандата Ерол Ибрахимов пише текста към песента като подарък за любимата на неговия приятел Иво, която се казва Яни. След време обаче му хрумнало, че текстът е забавен, и я прави на песен, като сменя името Яни с Мари-Анна. Парчето е част от албума на “Уикеда” “Революция” от 1999 г.